2 Р Е Ш Е Н И Е 91 гр.София, 21.04. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4497 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Б. срещу решение № 789 от 4.5.2015 г., постановено по гр.д. № 485 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав на Гражданска колегия, в частите, с които е потвърдено решение № 4771 от 11.12.2014 г. по гр.д.№7776 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявените от В. Д. Б. срещу М. И. А. главни и евентуални искове за осъждането и да заплати сумата 9 779,15 лв., дадена при сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , В. Б. е осъден да предаде на М. А. владението на лекия автомобил и да и заплати 5 295 лв. обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил. Касаторът В. Б. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск и да отхвърли насрещните искове. Ответникът по касационната жалба М. А. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1253 от 30.12.2015 г. по настоящото дело по два въпроса: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи? 2. Допустимо ли е купувачът по предварителен договор да го развали, ако преди сключването на окончателен договор се установи, че вещта е обременена с недостатъци? Има ли купувачът по предварителен договор същото право да развали договора, както купувачът по окончателен договор за продажба? Отговорът на първия въпрос произтича от трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр.д. № 1416 по описа за 2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89 по описа за 2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и много други. Според тази практика въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество. Затова този съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Мотивите на второинстанционния съд трябва да обхващат всички спорни въпроси и да бъдат пълни, точни, ясни и убедителни/т.7 на ППВС №1 от 1953 г./ Това означава, че въззивният съд посочва кои конкретни факти приема за установени, кои доказателства смята за достоверни, на кои не дава вяра и по какви причини. Правните изводи трябва също да са убедителни и разбираеми не само за другите инстанции, за адвокатите на страните и за лицата с юридическо образование, но най-вече за страните и за широката общественост, която не притежава специални познания в областта на правото. Следователно използването на изрази от правната доктрина трябва да бъде съпроводено с тяхното разясняване на достъпен и ясен български език. Отговорът на втория въпрос се съдържа в решение № 29 от 12.04.2010 г. по т. д. №488/2009 г. на Първо Т.О. на ТК на ВКС, според което правилата за разваляне на договорите за продажба се прилагат и за предварителните договори. При тези отговори на въпросите по съществото на спора за правилността на въззивното решение настоящата инстанция констатира следното: Касаторът В. Д. Б. се е съгласил да закупи от М. И. А. собствения и лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК [рег.номер на МПС] на цена от 14 000 лв., от която е заплатил капаро в размер на 5 000 евро. Споразумението е било съставено на 4.08.2012 г. върху бланка на автосервиз „Г. ауто”, в която е било констатирано теч на масло от мотора и скоростите и необходимост от смяна на разширителен съд, маншон и полуоска. В съставената за целта разписка от 6.8.2012 г. страните са се съгласили, че при непостигане на окончателно съгласие за сключването на договор за продажба на автомобила всяка от страните се задължава да върне в пълен размер взетото от насрещната страна. М. И. е следвало да върне капарото, а В. Б.-владението на автомобила. От потвърждение на услуга на [фирма], показанията на свидетеля А. и от приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че на 13.08.2012 г. по искане на В. Б. е бил извършен преглед на автомобила в оторизиран сервиз на „Мерцедес”. В сервиза е констатиран сериозен проблем с цилиндровите глави и/или с гарнитурите между тях и цилиндровия блок. Според автотехническата експертиза при това състояние продължаването на експлоатацията на автомобила е опасно, тъй като може да доведе до прегряване, ускорено износване или блокиране на двигателя. Цената на ремонта в оторизирания сервиз съгласно потвърждението на услуга и показанията на свидетеля А. възлиза на 7 761 лв., а според свидетеля А., син на ответницата, предложената цена на ремонта в сервиза „Г. ауто” е била 1 500 лв. След прегледа в оторизирания сервиз, позовавайки се на уговореното в разписката от 6.08.2012 г., купувачът В. Б. е поискал с получена на 22 август 2012 г. от М. А. нотариална покана връщане на даденото капаро от 5 000 евро. След като М. А. не се е съгласила да върне капарото, а е поискала сключване на окончателен договор, касаторът е завел иск за заплащане на сумата от 5 000 евро с твърдението, че предварителният договор е нищожен поради липса на индивидуализация, евентуално- сключен под отлагателното условие, че не се открият сериозни недостатъци при преглед в оторизиран сервиз, или евентуално е развален с нотариалната покана. М. А. е предявила насрещни искове за предаване владението на автомобила и за заплащане на обезщетение за ползването му от 4.08.2012 г. до 3.7.2014 г. в размер на 10 000 лв. Пловдивският районен съд е приел, че между страните е сключен действителен предварителен договор без отлагателно условие. Договорът не е бил развален, понеже няма такова изрично изявление, а и няма основание за разваляне, тъй като купувачът знаел за недостатъците на вещта. Затова е счел, че М. А. като изправна страна има правото да задържи капарото, да поиска връщането на собствената си вещ и да получи обезщетение за ползването и от купувача, поради което е отхвърлил исковете на касатора и е уважил изцяло нейните искове. Въззивният съд е намалил размера на обезщетението за ползване на автомобила от 10 000 лв. на 5 295 лв. за периода от 10.7.2013 г. до 3.7.2014 г., а в останалите части е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите, с които е приел за неосъществено третото евентуално основание за връщане на задатъка/разваляне поради неизпълнение/ въззивният съд е посочил, че не е проведено пълно и главно доказване на кумулативно необходимите предпоставки за възникване на потестативното право на касатора. Не се установявало, а и не се поддържало конкретно виновно неизпълнение на продавача. Понеже договорът има силата на закон за страните на основание чл.20а от ЗЗД, касаторът няма право едностранно да се откаже от възникналата валидно облигационна връзка. По своето съдържание тези мотиви не отговарят на изискванията на закона и на утвърдената съдебна практика, формулирани в отговора на първия въпрос, понеже не са конкретни, ясни, точни, убедителни и не са достъпни за разбиране от страните. Съдът е използвал специфични изрази от правната доктрина, без да разясни техния смисъл. Не е пояснил кои и колко са кумулативно необходимите за разваляне на договора предпоставки и кои от тях не са осъществени, каква е необходимата според него конкретизация на недостатъците на вещта. Не е посочил кои факти приема за установени по делото и кои свидетели кредитира, за да отговори подробно на изложеното във въззивната жалба на касатора. В нея се съдържат аргументи както относно недостоверността на показанията на свидетеля А., син на ответницата, така доводи защо стойността на ремонта дава право на касатора да развали договора. Липсата на конкретни отговори на тези доводи и аргументи във въззивното решение налага неговото касиране и постановяване на друго решение по съществото на спора. От събраните по делото доказателства се установява, че предварителният договор е сключен след първоначален оглед на автомобила, при който е констатиран теч на масло от двигателя и скоростната кутия. Такъв теч сочи за наличие на недостатъци, които не могат да се констатират при обикновен външен оглед на автомобила, а само след разглобяване на двигателя или посредством други съвременни технически способи. Ето защо не може да се приеме, че касаторът е изгубил правото да развали договора, тъй като е одобрил автомобила в състоянието, в което се е намирал на 4.8.2012 г. Именно поради липсата на такова пълно одобрение, в разписката от 6.8.2012 г. страните са допуснали, че може да не се достигне до окончателно съгласие за сключване на договора, тъй като действителното му техническо състояние е следвало да се провери от касатора. Проверката е била извършена в кратък срок след сключване на договора в оторизирания сервиз на Мерцедес и констатираните повреди поради вида им и цената за ремонта са били съществени, затова съгласно чл.193, ал.1 от ЗЗД касаторът е имал право да развали договора съобразно чл.195, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Той е упражнил това право посредством нотариалната покана, връчена на М. А. на 22.08.2013 г. В тази покана ясно е посочено, че купувачът иска връщане на платената от него цена заради необходимия ремонт на автомобила, което изявление представлява разваляне на договора по смисъла на чл.195, ал.1, изречение първо от ЗЗД. След като предварителният договор за продажба на автомобила е развален от купувача заради съществен недостатък на вещта, продавачът няма право да задържи задатъка от 5 000 евро, а е длъжен да го върне като получен на отпаднало основание. На свой ред купувачът дължи връщане на лекия автомобил, но има право да го задържи на основание чл.90 от ЗЗД, докато продавачът не върне задатъка. Това означава, че купувачът е имал основание да държи автомобила, поради което искът на М. А. за заплащане на 5 295 лв. обезщетение за ползването му за периода от 10.07.2013 г. до 3.7.2014 г. трябва да бъде отхвърлен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него решение на Пловдивския районен съд в частите, с които е отхвърлен предявеният от В. Д. Б. срещу М. И. А. иск за осъждането и да заплати сумата от 5 000 евро, дадена при сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] и В. Б. е осъден да заплати на М. И. А. 5 295 лв. обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил за периода от 10.07.2013 г. до 3.7.2014 г., трябва да бъдат отменени. В тези части трябва да бъде постановено друго решение, с което М. А. да бъде осъдена да заплати на В. Б. сумата от 5 000 евро на основание чл.55, ал.1 предложение трето от ЗЗД, а искът на М. А. срещу В. Б. за заплащане на 5 295 лв. обезщетение за ползването на лекия автомобил да бъде отхвърлен. В частите, с които Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд за осъждане на В. Б. да върне лекия автомобил на М. А. и исковете на В. Б. за връщане на задатъка от 5 000 евро са отхвърлени на другите предявени основания, решението трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора М. А. дължи на В. Б. 2 046,43 лв. разноски по компенсация. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 789 от 4.5.2015 г., постановено по гр.д. № 485 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав на Гражданска колегия, и потвърденото с него решение № 4771 от 11.12.2014 г. по гр.д.№7776 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отхвърлен предявеният от В. Д. Б. срещу М. И. А. иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за осъждането и да заплати сумата 5 000 евро, дадена при сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , за осъждане на В. Д. Б. да заплати на М. И. А. 5 295 лв. обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил за периода от 10.07.2013 г. до 3.7.2014 г. и за присъждане на разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. И. А.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на В. Д. Б.-[ЕГН], сумата 5 000/пет хиляди/ евро дадена при сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2014 г. до окончателното и изплащане, както и 2 046,43/ две хиляди четиридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ лв. разноски по компенсация. ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. А. против В. Д. Б. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на 5 295 лв. обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил за периода от 10.07.2013 г. до 3.7.2014 г., ОСТАВЯ В СИЛА решение № 789 от 4.5.2015 г., постановено по гр.д. № 485 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав на Гражданска колегия, в останалите обжалвани части. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: