1 Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 08 март 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор К. Софиянски изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 59/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Варна, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на ч.н.д. № 1570/21г. на Районен съд - Варна и отмяна на постановеното по него определение, с което спрямо М. Б. В. на осн. чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най - тежко наказание по нохд № 17901/15г. по описа на РС - София, нохд № 3691/15г. на РС - София, нохд № 11296/2017г. на РС – София и нохд № 1696/18г. на РС- Варна. В искането се твърди наличие на възникнало ново обстоятелство – отмяна по реда на възобновяването на съдебния акт по нохд № 1696/18г. на РС - Варна, което е от съществено значение за правилното решаване на делото, доколкото осъждането по него е включено в съвкупността от присъди, обуславящи налагането на общо наказание на осъдения В.. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото, като намира, че са налице законовите предпоставки за това. Осъденият, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: Искането на окръжния прокурор е допустимо - то е направено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал.1 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК и е депозирано срещу акт, подлежащ на проверка от ВКС по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. От прегледа на приложените по делото материали се установява, че с определение по н.ч.д. № 1570/21г. по описа на РС – Варна, съдът е групирал наложени на осъдения В. наказания по предложение на Районна прокуратура - Варна, както следва: - по нохд № 17901/2015г. на РС - София, по което с влязла в сила на 11.12.2015г. на В. е наложено наказание „пробация” за срок от 1 година за деяние, извършен на 20.10.2014 година.; - по нохд № 3691/2015г. на РС- София, по което, с влязла в сила присъда на 18.04.2016г. на В. е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, извършено на 11.09.2009 година; - по нохд № 11296/17г. по описа на РС- София, по което с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда М. В. е осъден на за извършено на 06.10.2014г. престъпление по чл.316, ал.1във връзка с чл.309, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 (три) години. - по нохд № 1696/18г. на РС – Варна, по което с влязла в сила присъда от 07.04.21г. на В. е наложено наказание 5 (пет) години и 3 (три) месеца лишаване от свобода за деяние, извършено на 14/15.10.2014 година. С атакуваното по реда на извънредния способ за проверка по гл. ХХХІІІ от НПК Варненският районен съд е намерил, че са налице основанията на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията по посочените по-горе присъди, поради което на това основание групирал налижените на осъдения В. наказания, като постановил той да изтърпи най-тежкото от тях, а именно постановеното по нохд № 1696/2018г. на РС- Варна наказание от 5 (пет) години и 3 (три) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на осн. чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. На осн. чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъединил към така определеното общо наказание наказанието „глоба” в размер на 300 лв., а на осн. чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал изтърпяното от осъдения наказание. Очевидно в хода на преписката по изпълнение на общото наказание, окръжният прокурор на ОП - Варна констатирал, че с решение № 78/01.10.21г. по н.д. № 272/21г., Варненският апелативен съд възобновил изцяло производството по внохд № 702/20г. на ОС - Варна, като отменил постановеното по него въззивно решение № 79/07.04.21г., с което е била потвърдена изцяло присъдата № 267/20.11.2019г., постановена по нохд № 1696/2018г. по описа на РС- Варна. Възстановена е висящността на производството по нохд № 1696/2018г. на РС- Варна, като същото е върнато за новото му въззивно преразглеждане- на друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Именно това обстоятелство представлява и фактическото основание в искането на окръжния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. № 1570/21г. на РС- Варна и отмяна на постановеният по него съдебен акт. Възобновяването на наказателното производство по чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК е допустимо при кумулативното наличие на две предпоставки: 1/ чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил съдебния акт; 2 /тези обстоятелства или доказателства да имат съществено значение за делото. Касае се до разкриването чрез средствата и способите на процесуалния закон на фактически данни, неизвестни за съда постановил съдебния акт - предмет на проверка по реда на възобновяването, които са релевантни както за правилното разрешаване на въпросите, предмет на разглеждане в съответното производство. В настоящия случай, искането на окръжния прокурор е основателно, тъй като са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Необходимо е да се посочи, че не става реч за допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон при постановяване на атакуваното определение за определяне на общо наказание на осъдения В., а за възникване на ново обстоятелство от решаващо значение за делото. Към момента на постановяване на акта, за съда е бил достатъчен факта на влизане в сила на съдебния акт по една от присъдите, включени в съвкупността, Извън всякакво съмнение е, че това обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на въпросите по групиране на наказанията и определяне на общо наказание по чл. 25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК, тъй като е основен елемент, подлежащ на преценката за наличието на съвкупност от престъпления или не. С възстановяване висящността на процеса, признакът деецът да е осъден с различни, но влезли в сила присъди, е отпаднал, а това обуславя и необходимост от ново преразглеждане на въпроса относно общото наказание, което деецът следва да понесе за извършената от него усложнена престъпна дейност. При така посоченото, ВКС, първо наказателно отделение, констатира наличието на основанията за възобновяване на ч.н.д. № 1570/2021г. на РС - Варна по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което на осн. чл. 425, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение от 18.05.21г., постановено по ч.н.д. № 1570/2021г. по описа на Районен съд – Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС – Варна за новото му разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: