П Р И С Ъ Д А
№ 18
гр. София, 20.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – Първо Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : СПАС ИВАНЧЕВ
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретаря Мира Недева и
в присъствието на прокурора Долапчиев,
след като разгледа докладваното от съдия Грозева
к.д. № 604/20 г. по описа на ВКС,
въз основа на закона и доказателствата по делото и
на основание чл. 354, ал. 5 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК
П Р И С Ъ Д И :
ОТМЕНЯВА присъда № 47 от 21.02.2020 г. на АС- Велико Търново, постановена по внохд № 323/2018 г., в частта, в която подс. Н. Л. Ч. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и е наказан на една година лишаване от свобода, с изпитателен срок от три години, като и в частта в която на основание чл. 189,ал. 3 от НПК е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 440 лв. по сметка на ОД на МВР –П. и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА подс. Н. Л. Ч., [дата на раждане] в [населено място], обл. В., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН [ЕГН] за невиновен в това, че на 18.05.2011 г. в [населено място], обл. П., в обект „Завод за производство на стоманени профили“, в УПИ 2, кв. 159а по плана на [населено място], собственост на „С. маш“ Е.- Л., представляващо строеж по смисъла на пар. 5, 38 от ДР на ЗУТ, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството на едноличен собственик и управител на „П. с.“ Е.-гр. С., нарушил чл. 16, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от ЗЗБУТ, чл. 16, т. 1, б. „е“, чл. 29, т. 1, чл. 49, т. 2 и т. 5 от Наредба № 2 за МИЗБУТ при извършване на строително монтажни работи, чл. 3 и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по непредпазливост причинил смъртта на В. К. П. от [населено място], на длъжност „общ работник“ в управляваното от него дружество, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част.
Присъдата не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
МОТИВИ ПО К.Д. № 604/20 г. НА ПЪРВО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
Касационното производство е образувано на основание чл. 346,т. 1, вр. чл. 354, ал. 5, вр. чл. 334 от НПК по протест на прокурор от ВтАП и по жалба на подс. Н. Ч. чрез защитника му – адв. Л. срещу присъда на ВтАС постановена по внохд № 323/18 г. по описа на същия съд.
В протеста се прави искане за отмяна на присъдата в частта, в която е потвърдена оправдателната присъда на ОС- Плевен спрямо подс. В. Н. за престъпление по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК. В допълнението се настоява, че въпреки правилно установената от въззивния съд фактическа обстановка, съдът неправилно е приложил материалния закон, като го оправдал, поради превратна и едностранчива оценка на доказателствата, с което са заявени касационни снования по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В протеста се навеждат доводи за необоснованост на въззивния акт в тази му част, поради което се настоява за отмяната му.
В касационната жалба на подс. Ч. са развити доводи за наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основното възражение в жалбата касае аналитичната дейност на съда, която според защитата е опорочена, поради едностранчив, превратен и тенденциозен анализ на доказателствата и при игнориране на съществени за съставомерността на деянието факти, изключващи наказателната му отговорност. Твърди се също така, че мотивите на съдебния акт съдържат предположения, като в тях липсва обсъждане на съществени доводи на защитата, както и съображения за наличието на причинно следствена връзка между приетото от съда престъпно действие –разпореждане да се работи на закрито, докато дойде багера и настъпилата смърт на пострадалия. В следствие на това, съдът е приложил неправилно материалния закон, признавайки подс. Ч. за виновен по чл. 123 от НК, като бланкета на нормата е запълнен с нарушения на нормативни актове, които в преобладаващата си част съдържат общи, а не императивни предписания. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в тази част.
В срока по чл. 340 от НПК са депозирани допълнения към касационната жалба и възражение на адв. В. –защитник на подс. Н. срещу протеста на прокуратурата.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите Ч. и Н. не се явяват редовно призовани.
Защитникът на подс. Ч.- адв. Л. поддържа касационната жалба с всички доводи развити в нея, като с оглед процедурата по чл. 354, ал. 5 от НПК пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение. Според установените факти по делото, по които не се спори на инкриминираната дата 18.05.2011 г. в обекта не е било предвидено извършването на изкопни работи, подс. Ч. не е знаел, че е изпратен заместващ багер, че никой не е нареждал на тримата работници да работят извън халето и че работата на закрито е била съобразена технологичната карта за периода и сключения с възложителя договор. Според защитата съдът е ангажирал наказателната отговорност на подс. Ч. приемайки, че думите му в проведен разговор със св. Т. са връзката на подсъдимия с инцидента. Изтъква се също така, че подс.Ч. е признат за виновен по непредявено обвинение, което е още едно основание за отмяна на присъдата.
Адв. Д. В. – преупълномощен защитник на подс. В. Н. излага съображения за неоснователност на депозирания протест срещу оправдаването на доверителя и. Според нея фактите по делото са правилно установени и те не бележат нито един от признаците на състава на престъплението по чл. 123 от НК, защото подс. Н., който е бил технически ръководител на обекта в [населено място], в деня на инцидента и седмицата преди него е бил командирован на друг обект в С.. Следователно обективно не е могъл да изпълнява задълженията си като освен това неговото присъствие на 18.05.11 г. в [населено място] не е било необходимо, тъй като за този ден не се е предвиждало извършването на изкопни работи, а работа в халето, поради което въззивната присъда в тази част следва да остане в сила.
Адв. Б.- повереник на частните обвинители К. П. и Л. П., изразява позиция, че новата присъда на Апелативния съд е правилна и законосъобразна. Протестът намира за неоснователен, тъй като техническият ръководител подс. Н. не следва да носи наказателна отговорност, тъй като по време на злополуката е бил изпратен на друг обект. Жалбата на подс. Ч. намира за неоснователна, тъй като именно подсъдимият е разпоредил, когато дойде багра да се работи на изкопа. Според него се пропуска от защитата на подсъдимият, че на 14.05. 11 г. той посетил обекта и видял, че не се извършват действия по задържане на земната маса и въпреки това не е взел мерки изкопът да се обезопаси. Изразява се съгласие с тезата, че основната работа на работниците била на изкопа и за това не се налагало никой да им нарежда да си вършат работата, за която са командировани. Подсъдимият е следвало да нареди на работниците, когато дойде багера да го уведомят за да вземе мерки за осигуряване на технически ръководител.
Прокурорът от ВКП поддържа протеста на ВтАП срещу оправдаването на подс. Н. по изложените в него съображения, а жалбата на подс. Ч., намира за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея нарушения.
ВКС, първо наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 354, ал. 5 вр. ал. 3 от НПК намери следното :
Протестът срещу присъдата на АС в частта, в която е потвърдена присъдата на ОС –Плевен спрямо подс. Н. е неоснователен.
Жалбата на подс. Ч. е основателна.
С присъда № 27 от 2.07.2012 г. по нохд № ОС- Плевен признал подс. Н. Л. Ч. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и го оправдал изцяло, като отхвърлил предявените граждански искове от П. и П..
По протест на прокурор и жалба на частните обвинители в АС- Велико Търново е образувано внох № 254/12 г. С решение № 244 от 18.10.12 г. по същото дело присъдата е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съда.
С присъда № 38 от 5.07.2013 г. постановена по нохд № 804/12 г. ОС –Плевен е признал подс. Н. Л. Ч. за виновен в това че на 18.05.2011 г. в [населено място] обл. П. на подобект „Площадкова канализация за дъждовни и битови отпадъчни за административна сграда и захранващ водопровод“ в обект Завод за производство на стоманени профили“ собственост на „С. м.“- Е. [населено място], представляващ строеж, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност , представляваща източник на повишена опасност в качеството си на едноличен собственик и управител на „П. систем „Е. нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 1 т. 1 и т. 3 , чл. 4, ал. 3 т. 1 и т. 10 , чл. 16, ал. 1 т. 6 , т. 7 и т. 8 и чл. 21 от ЗЗБУТ, чл. 15, ал. 1 чл. 16, ал.1 б е, т. 5 и т. 6 чл. 19, ал.1 т. 6 чл. 29, ал. 1 т. 4, чл. 49, т. 2 и т. 5 от Наредба № 2/02 МИЗБУТ при извършване на СМР, чл. 3 и чл. 13 ал. 1 ал. 7 и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № РД0-7-2 от 16.12.2009 г. и по непредпазливост причинил смъртта на В. К. П., - общ работник в „П. систем“ Е., поради което и на основание чл. 123,ал. 1 пр. 2 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като го оправдал да е нарушил чл. 14, ал.1 и ал. 2 от ЗЗБУТ, чл. 19ал. 1 от ЗЗБУТ,чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗБУТ, чл. 163, ал.2, т. 1 от ЗУТ, чл. 169, ал.1 т. 3 и т. 4 от ЗУТ, чл. 26 от Наредба №2 от МИЗБУТ при извършване на на СМР и чл. 2от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила.
Осъдил подс. Ч. да заплати на гражданските ищци Л. Г. П. и К. С. П. обещетение на основание чл. 45 от ЗЗД за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 80 000 лв. , заедно със законната лихва , считано от датата на деянието, като отхвърля исковете им до пълния им размер до 100 000 лв.
Осъдил е подс. Ч. да заплати направените по делото разноски от гражданските ищци, 4% такса върху уважените размери на гражданските искове и направените разноски в хода на ДП и пред окръжния съд.
По жалба на подс. Ч. –чрез адв. М. М. във ВтАС е образувано внохд№ 238/2013 г. С решение № 226/16.12.2013 г. съдът изменил присъдата на ОС-Плевен , като я отменил в частите в които подс. Ч. е признат за виновен да е нарушил чл. 4 ,ал.1 т. 2 от ЗЗБУТ, чл. 16,ал.1 т.1 от ЗБУТ,чл. 15,ал. 1 от Наредба № 2 и чл. 16, ал.1 т. 1 , б. В от Наредба № 2, чл. 21 от Наредба № 2 и чл. 13 от Наредба №РД-07-2 като го признал за невиновен и оправдал по тях.
Намалил размера на наказанието от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода.
Намалил размера на присъденото обещетение на гражданските ищци от по 80 000 лв. на 50 000 лв, както и размера на държавната такса на 4000 лв.
Осъдил подс. Ч. да заплати направените пред въззивния съд разноски от частните обвинители в размер на 1650 лв.
Потвърдил присъдата в останалата и част.
Решението е обжалвано от защитника на подс. Ч. пред ВКС. С решение № 223 от 16.06.2014 г. по к. д. 550/14 г., ВКС отменил решение №226/16.12.2013 г. по внох № 238/13 г.на АС- Велико Търново, както и присъда № 38/5.07.2013 г. по нохд № 804/12 г. на ОС- Плевен и Върнал делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд.
С присъда №14 от 7.04.2017 г. по нохд № 602/15 г. Окръжен съд- Плевен признал подс. Н. Л. Ч. за невиновен в това, че на 18.05.2011 г. в [населено място] при условията на независимо съпричинителство с подс. Ц. и подс. Н., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност в качеството си на едноличен собственик и управител на „П. систем“Е. нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 1 т. 1 и т. 3 , чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 10 , чл. 16, ал. 1, т. 6 , т. 7 и т. 8 и чл. 21 от ЗЗБУТ, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал.1, б. е, т. 5 и т. 6 чл. 19, ал.1, т. 6 чл. 29, ал. 1 т. 4, чл. 49, т. 2 и т. 5 от Наредба № 2/02 МИЗБУТ при извършване на СМР, чл. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. и по непредпазливост причинил смъртта на В. К. П.- общ работник във фирмата, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК.
Със същата присъда подс. В. С. Н. е за невиновен в това, че на 18.05.2011 г. в [населено място] при условията на независимо съпричинителство с подс. Ц. и подс. Ч., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност в качеството си на технически ръководител нарушил разпоредбите на чл. 33 от ЗЗБУТ, Наредба № 2 чл. 26, т. 1 ,т. 2 , т. 3, 4, 9, б. а и чл. 29, т. 1,4, 5, чл. 49, т. 2 и 5 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 2 от наредба № 2 за извършване на земни работи,- т.1.13,т.1,23т.29,31,т.2 т.11.2.1.3, т. 2.2, т. 3.1 от Наредба № РД 07—02/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд. и по непредпазливост причинил смъртта на В. К. П., като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 123,ал.1 пр. 2 от НК.
Съдът признал подс. П. Ц. Ц. за невиновен в това, че на 18.05.2011 г. в [населено място] при условията на независимо съпричинителство с подс. Ч. и подс. Н., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо функции по безопасност и здраве при работа, нарушил разпоредбите на Наредба № 3/1998 г. чл. 33 т ЗЗБУТ,чл. 29 от Наредба № 2/2004 , Наредба № РДІ 07-02 от 16.12.2009 г., чл. 13, чл. 14, ал. 1- ал. 5, чл. 6 от Наредба № 3/98 г. и по непредпазливост причинил смъртта на В. К. П., като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК.
С решение № 264 от 20.10.2017 г. поставено по внохд № 251/17 г. ВтАС потвърдил присъдата.
По протест на прокурор, във ВКС е образувано к.д. № 64/18 г., по което с решение № 73 от 27.08.2018 г. решението на апелативния съд, в частта, в която е потвърдено оправдаването на подс. Ч. и подс. Н. е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съда. ВКС оставил в сила решението на АС по отношение на подс. Ц., поради което то е влязло в сила в тази част.
В АС-Велико Търново е образувано внохд № 323/18 г. С присъда №47 от 21.02.2020 г. АС отменил присъдата на ОС-Плевен, в частта, в която подс. Ч. е признат за невиновен и оправдан по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК и вместо това го признал за виновен в извършването на престъпление по този текст. Потвърдил оправдателната присъда спрямо подс. Н..
Съобразявайки процесуалното развитие на делото, в съответствие с правомощията си по чл. 354, ал. 5 вр. чл. 336 от НПК, ВКС направи свой прочит на събраните по делото доказателствени материали, като прецени, релевираните в жалбата на подс. Ч. оплаквания за неправилно приложение на материалния закон за основателни, а съображенията в протеста за допуснати съществени процесуални нарушения за лишени от основание.
Страните не спорят по фактическата обстановка. Тя непротиворечиво е установена от материалите, събрани в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по предвидения за това ред и в хода на първоинстанционното и въззивно разглеждане на делото. Съобразявайки дадените от ВКС указания във второто отменително решение по к. д. № 64/18 г., апелативната инстанция е провела повторни разпити на свидетелите Д., Г. Г., Х. П., Е. Д., Й. Т., И. Т.. При съблюдаване на процесуалните правила приобщила показанията на изброените свидетели при предходни разглеждания на делото и от ДП а именно – на св. Д. по нохд № 804/12 г. л. 27-29, на св. Г.- по нохд № 804/12 г. л. 74, л. 121-122, и тези от ДП / л. 68,69/, на св. П. по нохд № 804/12 г. л. 72,74, по нохд № 602/15 г. л. 67 , на св. Д. от нохд № 804/12 г. , на св. Й. Т., по нохд № 802/12 г., внох № 251/17 г. , от ДП л. 54 л. 58, на св. И. Т. по нохд № 802/12 г., внохд № 251/17 г. и от ДП л. 62. Като цяло гласните доказателствени източници са непротиворечиви по отношение значимите за предмета на делото факти- времето, мястото и участието на пострадалия в осъществяването на дейността по изграждането на площадкова канализация в обекта в [населено място], ролята на двамата подсъдими в процеса, хронологията на събития преди и на 18 май до настъпване на инцидента, като незначителни нюанси в тях се наблюдават с оглед изминалия продължителен период от деянието. Въпреки това събраните гласни и писмени доказателства, позволяват установяването на релевантните на обвинението факти, по който липсват съществени разногласия.
Съществен принос за това имат показанията на главния инженер св. Д., депозирани пред АС-Велико Търново, които не са били обсъдени с нужното внимание от въззивния съд. ВКС кредитира съобщеното от него, че изкопаването на канала и поставянето на тръбите е част от проекта по изграждане на площадкова канализация; че негова неотменна част е и дейността по подвързване на машина за студено валцуване с полипропиленови и тръби в халето на закрито в завода; че в седмицата от 16 до 20 май 2011 г. работниците е следвало да работят в халето, тъй като при тестване машината показала дефект, който налагал отстраняването му. Изграждането на канализационната площадка навън се предвиждало на 20 май, когато багерът бъде ремонтиран. Свидетелят е категоричен, че на 18.05.2011 г. за пристигането на багер в обекта, подс. Ч. и подс. Н. не са били уведомявани, а той научил за това едва след инцидента. Касационната инстанция се довери на показанията му, че работниците са били информирани, че само в присъствието на техническия ръководител и след неговото разрешение, могат да поставят тръби в изкопа и че на 18.05.2011 г. не е следвало да влизат в изкопа, тъй като съобщеното от него намира потвърждение в показанията на св. И. и Й. Тотови и писмените материали по делото. Показанията на св. Д. допринасят за изясняване условията за работа, отношенията на субординация между техническия ръководители наетите работници, дължимото от тях поведение при извършването на специфични и рискови дейности, и сравнително доброто им познаване на правилата, тъй като тримата не били нови в работата си.
Централно място в доказателствата заемат показанията св. И. Т. и св. И. Т., които са били командировани заедно с пострадалия за изпълнение на договора за изграждане на площадкова канализация в завода за стоманени профили и за изграждането на открита инсталация от полипропиленови тръби към машина за студено валцуване, тъй като те са преки и непосредствени участници в инкриминираните събития и добросъвестно пресъздават фактите. Между тях и между останалите доказателствени източници ВКС не констатира съществени противоречия, които да налагат подробното им обсъждане.
Касационната инстанция цени изготвените по делото експертизи установяващи, че поставените подписи на графа инструктиран за пострадалия не са поставени от него и изводите на СТЕ относно причините за настъпване на инцидента, както и приложените по делото писмени материали –заповеди, договори, анекси, карти , проекти и др.
Като цяло в доказателствения материал приложен по делото липсват съществени противоречия, които да налагат подробно обсъждане.
В същност основният спорен въпрос, намерил място във възраженията на страните, касае правните изводи на въззивната инстанция, поради което ВКС фокусира вниманието си върху него. В настоящото изложение ВКС ще отговори едновременно на доводите в жалбата на подс. Ч. и на тези в протеста срещу оправдаването на подс. Н., тъй като макар, подсъдимите да са обвинени за престъпление извършено при независимо съпричинителство, разделянето на отговорите по двата процесуални документа, би довело до ненужни повторения.
На първо място за да постанови присъдата си, касационната инстанция направи внимателен прочит на обвинителния акт, с който са очертани параметрите на обвинението по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК срещу подс. Ч. и подс. Н. като фактическата и правна рамка и направи следните изводи :
Подсъдимите са обвинени за това, че на 18.05.2011 г. при осъществяване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при независимо съпричинителство причинили по непредпазливост смъртта на работника В. П.- престъпление по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК. В обвинителния акт съставомерното поведение на подс. Н. е описано с два правнозначими факта: 1. че на 10.05.2011 г. подс. Н. пристигнал и на същата дата, отпътувал от обекта, тъй като бил изпратен на работа на друг обект в С. и 2. че на 16.05.2011 г. лично изготвил технологична карта, за изпълнението на СМР до 20 май, съгласно която /л. 9/ в позиция 2 било отбелязано, че на 18.05.11 г. тримата работници следвало да извършват ремонт по вътрешната инсталация, което не включва изкопни дейности.
По отношение на подс. Ч., освен издадените заповеди и подписаните от него договори в качеството му на управител на дружеството- изпълнител, са изложени факти за посещението му на обекта на 14 май, когато разговарял с работниците и присъствал на извършването на обратен нарив и трамбоване, проведените разговори на 17 и 18 май сутринта със св. Й. Т. : първият на 17.05.11 г., когато св. Т. го информирал за отсъствието на багера и когато подс. Ч. „му наредил да продължават тримата да работят по вътрешната инсталация „в халето на завода, „докато дойде багера“ и вторият телефонен разговор провел се на 18.05.11 г. сутринта със св. Т., в който свидетелят поискал материали за работата в халето през деня.
Подс. Ч. като собственик и управител е обвинен, че е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3 , чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 10 , чл. 16, ал. 1, т. 6 , т. 7 и т. 8 и чл. 21 от ЗЗБУТ, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал.1, б. е, т. 5 и т. 6 чл. 19, ал.1, т. 6, чл. 29, ал. 1, т. 4, чл. 49, т. 2 и т. 5 от Наредба № 2/02 МИЗБУТ при извършване на СМР, чл. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. Според прокуратурата нарушенията на подс. Ч. се изразяват в това, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството- изпълнител, е допуснал до работа на 18.05.2011 г. пострадалия П., без да е бил инструктиран по правилата за безопасност на труда, както и не е взел мерки за обезопасяване на изкопите чрез оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване.
Подс. Н. е обвинен в качеството му на технически ръководител , че с отсъствието си от обекта и неизпълнение на задълженията си за провеждане на ежедневен инструктаж нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ, Наредба № 2 чл. 26, т. 1 ,т. 2 , т. 3, 4, 9, б. а и чл. 29, т. 1,4, 5, чл. 49, т. 2 и 5 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 2 от наредба № 2 за извършване на земни работи,- т.1.13,т.1, т.23, т.29,31,т.2 т.11.2.1.3, т. 2.2, т. 3.1 от Наредба № РД 07—02/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд. Обвинен е, че на 18.05.2011 г не е положил грижа пострадалият да бъде инструктиран по безопасност на труда, като не е контролирал П. и колегите му този ден, поради отсъствието му на обекта, и не е изпълнил нито едно от задълженията си съгласно ЗЗБУТ, не е прекратил работата на 18.05.2011 г, тъй като не е бил запознат със спецификата на СМР – извършването на земни работи след паднал обилен дъжд, като подновяването на работата следвало да стане по негово нареждане след проверка на устойчивостта на откосите или укрепването, като подновяването на работата станало по указания на св. Й. Т. /л. 19/. Допуснал /поради отсъствието си от обекта/извършването на СМР без да вземе мерки за обрушване на откосите и т. н.
Предложената от прокуратурата конструкция на обвинението за извършено на 18.05.2011 г. престъпление /изразило се в бездействие от страна на подс. Н. подс. Ч./, не позволява ангажиране на наказателната им отговорност по предявената с обвинителния акт и установена в хода на съдебното дирене фактология, поради прекъсване на причинноследствената връзка между деянията на подсъдимите от поредица от събития, стоящи извън тяхната воля и знание и настъпилия обществено опасен резултат. Макар да са поставили началото на причинно следствения процес, насложилите се в последствие допълнителни факти са довели до прекъсването му, поради което подсъдимите не могат да бъдат държани отговорни за смъртта на П.. Започналият на 10.05.2011 г. технологичен процес с извършване на изкопните дейности е спрял след повредата на багера, като е взето решение, обективирано с изготвяне на технологична карта за периода от 16- 20 май, съгласно което работата по изкопа е следвало да се поднови на 20 май, след неговия ремонт. Дадено е нареждане на работниците да продължат работа в халето на 18 май по изграждане на инсталацията. Тази дейност не е представлява източник на повишена опасност, поради което не е било необходимо осигуряване на технически ръководител на обекта за този ден, провеждането на ежедневен инструктаж и осъществяването на непосредствен контрол над осъществяваната работа. Освен това, / безспорно е установено/, че подсъдимите не са били информирани за събитията след 10,30 ч. – за изпращането на друг багер от фирмата- възложител и за предприетите действия по прокопаване на нов участък от изкопа. Те не са могли да предвидят или да предположат, че пострадалият П., без да уведоми техническия ръководител, ще слезе в изкопа, тъй като този ден, той е следвало да работи в халето, където му е възложена конкретна работа.
Само тази фактология е достатъчна за да се приеме, че настъпилите трагични събития на 18.05.2011 г. не се намират в причинно следствена връзка с поведението на подсъдимите, а стоят в причинно следствена връзка с поведението на пострадалия, който самоволно, слязъл в необезопасения изкоп за да почисти капака на шахтата от падналата пръст.
Касационната инстанция се съгласява с изводите на въззивния съд от правна страна по два съществени момента, че подсъдимите са годни субекти на престъплението и че извършваната дейност по поставяне на тръби в необезопасен изкоп на дълбочина от 3,5 метра представлява източник на повишена опасност, като счита, че не са налице останалите елементи от състава на престъплението.
На първо място подс. Ч. и подс. Н. са годни субекти на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, но на това основание те не могат да бъдат държани за отговорни за настъпилия инцидент, само за това, защото той се е случил на строителната площадка, в обекта, в който те са изпълнявали организационни и контролни функции.
Съдебната практика по приложението на чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК позволява ангажирането на наказателната отговорност не само на лицата, които пряко извършват по занятие правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, но и на лицата натоварени с отговорни функции в юридически лица, предприятия, учреждения, организации и др. или при едноличен търговец. Т. е. субекти на престъплението по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК са както лицата преки изпълнители, така и тези с организационни, ръководни или контролни функции по изпълнението й , съгласно Постановление № 2/1979 г. Пл. ВС на РБ. За това несподеляема е тезата на защитата на подс. Ч., че като управител на дружеството- изпълнител „П. систем“ Е. той има само правни задължения –да издава заповеди, инструкции и др., които той е изпълнил, и че неговата дейност по начало не е източник на повишена опасност, а правомощията му се регламентират само от ТЗ и той няма задължения пряко свързани с осъществяването на СМР. Всички тези съображения не държат сметка на това, че подсъдимият, като „работодател“ на пострадалия П. има нормативни задължения по ЗЗБУТ, КТ да осъществява организационни функции във връзка с осъществяваната работа и да контролира дейността по изграждане на площадковата канализация, която с оглед естеството си представлява източник на повишена опасност,/ в същия смисъл са Р. № 18 по к.д. 2234/13 г. 3 НО, Р № 493 по к.д. № 489/2008 г. 1 НО, Р №16 по к.д. № 2062/12 г. на 3 НО, Р. № 21/19 г. по к.д. № 1246/18 г. на 1 НО на ВКС и др./. За него се отнасят задълженията да осигури безопасни условия на работа в обекта съгласно ЗЗБУТ и останалите нормативни актове, посочени в обвинителния акт.
На следващо място, безспорно е установено, че осъществяваната дейност от пострадалия- поставянето на тръби в изкоп с дълбочина от 3,5 м., представлява източник на повишена опасност. В тази връзка следва да се посочи, че сама по себе си дейността по монтаж на тръбите за канализация не е опасна. Тя се превръща в източник на повишена опасност, когато се извършва на дълбочина от над 1,5 метра -3, 5 метра, поради риска от свличане на земна маса, ако стените на изкопа не са обезопасени с откоси или по друг начин. За това Наредба № 2 /2004 г. предвижда определени правила при извършването й, които в конкретния случай не са били спазени, но причините за това не стоят във връзка с поведението-действие/бездействие на двамата подсъдими.
В случая фактическите данни, на които обвинението гради своята теза срещу подс. Ч. са изречените от него в телефонен разговор със св. Т. на 17.05.2011 г.,думи : работниците „да работят в халето, докато пристигне багерът“. Според мнозинството на съдебния състав, сами по себе си, те не биха могли да доведат до ангажиране на наказателната му отговорност за конкретно настъпилото събитие на 18.05.2011 г. , поради следните съображения :
1. На 18.05.2011 г. т. е. за периода от 16 до 19.05.2011г. се е предвиждало работниците да работят по отстраняване на проблем, възникнал с поставени тръби към машината за студено валцуване, която се е намирала в халето на закрито. В технологичната карта в т. 2 е посочено, че за 18.05.2011 г. се предвижда работа по вътрешната инсталация. В т. 3 касаеща датата на 20.05.2011 г., е планирано „извършването на изкопни работи и укрепване на изкопа за полагане на тръби до заустване в съществуващата шахта“.
2. Извършването на планираната и възложена работа на пострадалия на 18 май не е представлявала източник на повишена опасност и за това не е било необходимо, присъствието на техническия ръководител и провеждането на ежедневен инструктаж от него, нито осигуряването на посочените в обвинителния акт средства за безопасност на труда, чрез откоси и укрепване на стените.
3. Особено важно е да се посочи, че възложената за този ден работа по „вътрешната инсталация“ е стандартна и обичайна за наетите работниците. Тя е неразделна част от осъществяването на целия проект, за който те са били командировани от „П. с.“ в [населено място], видно от приложените заповеди и проекти и по която те са работили, считано от 13.04.2011 г. до започване на изкопните дейности на 10.05.2011 г. Тя е свързана с поставянето на полипропиленови тръби към машината за студено валцуване, която се е намирала в халето.
4. За това неоснователно се сочи от обвинението, че за извършване на „основната“ работа не е било необходимо П. да получи изрично разпореждане на 18.05.2011 г., тъй като той и работниците са били командировани за това. Материалите по делото и в частност показанията на св. Д. установяват точно обратното, че отстраняването на проблема с изкривените полипропиленови тръби към машината, е обвързано със срок и поради това не е случайно, че в разговора си с подс. Ч. на 18.05.2011 г. св. Т. настоял да му бъдат изпратени материали за продължаване на работата по машината в халето.
5. На следващо място двамата подсъдими са знаели /подс. Ч. от разговора си със св. Т. и подс. Н. от лично изготвената от него технологична карта/, че до 20 май багерът няма да бъде отремонтиран и за това работа в изкопа не е била предвиждана. Нещо повече, подс. Ч. затвърдил това свое убеждение от разговора му сутринта на 18.05.2011 г. със св. Т..
6. Изпращането на багер на 18.05.2011 г. от св. Д. не е по искане или по нареждане на управителя и/или на техническия ръководител на „П. с.“- Е.. То е самоинициатива на възложителите на проекта и в частност на св. Д., който помолил св. А. от „Г.“- Е. да изпрати техен багер на обекта. В тази насока доказателствата са еднопосочни и никоя от страните не възразява срещу това.
7. Подс. Ч. и подс. Н. не са били уведомени от намиращите се на място работници / в това число св. Т./ или от възложителя за предприетите самоволно действия от П.- напускането на работата в халето и отиването му до изкопа, където багеристът започнал прокопаването на изкопа, в отсъствие на технически ръководител.
8. Извършването на земно- изкопните дейности от багериста не ангажира с присъствието си работниците, чиято дейност по поставянето на тръбите се извършва едва след изкопаването и обезопасяването на изкопа.
Работниците е следвало да уведомят техническия ръководител и да не слизат в изкопа, без да е обезопасен. Като не са сторили това, пострадалият и свидетелите Т. сами са създали риск за живота си, като са подценили ситуацията след проливния дъжд в района на [населено място], с който условията на работа допълнително са се влошили.
Следва да се има предвид, че съгласно Наредба № 2/2004 г. извършването на работа в необезопасен изкоп е допустимо, но само след преценката на технически ръководител на място, който следва да установи безопасното състояние на стената на изкопа.
Такъв в обекта не е имало по обективни причини.
Въпреки това съдебната практиката познава случаи, при които наказателната отговорност на субекта на престъплението по чл. 123 от НК е ангажирана и тогава, когато при настъпване на злополуката, той не е бил на работа. В този случай от фактите следва да се установи, че не е прекъсната причинно следствената връзка между деянието-действие/бездействие, допуснатите нарушения по безопасност на труда и резултата.
Съдебната практика приема обаче, че деецът не може да бъдат наказателно отговорен тогава, когато е изпълнил своите задължения или тогава, когато не е имал задължение да осигури безопасни условия на труд, или когато злополуката е станала по време, в което работникът е в регламентирана почивка или тогава, когато той самоволно се е отклонил от дадените му разпореждания или указания за работа, или сам е нарушил забраната за работа в конкретна среда /напр. в неукрепен изкоп, необезопасено скеле и др./ Р. № 390/13 г., по к.д. № 1109/13 г. на 1-во НО на ВКС, Р. № 233 от 10.06.2009 г., на 2-ро НО на ВКС и др/.
Настоящият случай е именно такъв.
Пострадалият се е отклонил от възложената му работа за деня, която не е представлявала източник на повишена опасност и самоволно е влязъл в дълбокия изкоп за да почисти ръчно шахтата от падналата пръст, без да му е била възлагана работа в изкопа от подсъдимите и без те да са имали възможност да я проконтролират, поради това, че не са знаели за инициативата за изпращането на друг багер от фирмата-възложител.
За това твърденията /на повереника на частните обвинители и на прокуратурата/, че подсъдимият Ч. следва да отговаря за бездействието си да вземе мерки по обезопасяване на изкопа, преди датата на инцидента 18.05.2011 г., не държат сметка :
1. на същността на правната норма по чл. 123 от НК изискваща наличието на причинно следствена връзка между допуснати нарушенията и настъпилия резултат, която в конкретния случай е прекъсната от действията на пострадалия и
2. на конкретно установената фактология по делото преди 18.05.2011 г., описана в обвинителния акт.
Изкопни дейности в обекта са извършвани от 10 до 14 май, когато са били прокопани първите метри. Подс. Н. е присъствал само на първия от посочените дни на 10 май, а земно- изкопна работа е извършвана и на 11, 12, 13 май, когато продължило прокопаване на изкоп и полагане на тръби. В останалите дни /съгласно обвинителния акт/ на 14 май в присъствието на подс. Ч., багеристът извършвал обратен нарив, а работниците трамбовали участъка, което на практика сочи, че първият етап, с първите метри, е приключил с нариване на земната маса и изравняване на терена над изкопа. На 16 май не е извършвана изкопна дейност /съгласно обвинителния акт/, а почистване и извозване на земна маса. На 17 май не са извършвани изкопни работи.
Следователно за посочения период от 10 до 14 май, макар и да е извършвана изкопна дейност в нарушение на правилата / в отсъствието на технически ръководител, без инструктаж и обезопасяване/, то тя не се намира в причинно следствена връзка със съставомерния резултат- смъртта на пострадалия П., която настъпила на 18 май и то след прокопаването на нов участък, който няма връзка с извършените в предходните дни изкопни работи, които са приключили с трамбоване на изкопа. Дали подс. Ч. и подс. Н. са изпълнили задълженията си като управител, респ. като технически ръководител от 10- до 14 май е ирелевантно за наказателната им отговорност, с оглед повдигнато обвинение за конкретната дата на 18.05.2011 г. и с оглед установените факти по приключилият етап от извършените първите дни изкопни дейности.
В обобщение, според еднопосочно установените факти, /приети за такива и от частните обвинители/ на датата 18.05.2011 г. подсъдимите не са били длъжни, нито са могли да предположат, че работниците ще напуснат определеното им за деня работно място в халето, и ще отидат на изкопа, където багеристът св. П., започнал извършването на изкопни работи. Те не са били длъжни да предположат настъпването на трагичните събития-слизането в изкопа. Присъствието на тримата работници е самоволен акт, в нарушение на установените правила по безопасност.
Поради изложените съображения ВКС намери, че изложените в протеста доводи срещу оправдаването на подс. Н. са лишени от основание. Те са защитени от прокурора с общи съображения, които не налагат различни изводи от направените от двете предходни инстанции, които ВКС споделя.
Правилно подс. Н. е бил оправдан в качеството му на технически ръководител, че с отсъствието си от обекта, не е изпълнил задълженията си за провеждане на ежедневен инструктаж, нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ, Наредба № 2 чл. 26, т. 1 ,т. 2 , т. 3, 4, 9, б. а и чл. 29, т. 1,4, 5, чл. 49, т. 2 и 5 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 2 от наредба № 2 за извършване на земни работи,- т.1.13,т.1,23т.29,31,т.2 т.11.2.1.3, т. 2.2, т. 3.1 от Наредба № РД 07—02/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд, че на 18.05.2011 г. не е положил грижа пострадалият да бъде инструктиран по безопасност на труда, като не е контролирал П. и колегите му този ден, поради отсъствието му на обекта, и не е изпълнил нито едно от задълженията си съгласно ЗЗБУТ, не е прекратил работата на 18.05.2011 г, тъй като не е бил запознат със спецификата на СМР – извършването на земни работи след паднал обилен дъжд, като подновяването на работата следвало да стане по негово нареждане след проверка на устойчивостта на откосите или укрепването, като подновяването на работата станало по указания на св. Й. Т. /л. 19/ и за това, че допуснал /поради отсъствието си от обекта/ извършването на СМР, без да вземе мерки за обрушване на откосите и т. н.
В деня на инцидента подс. Н. се е намирал на обект в [населено място] и му е била възложена от работодателя друга работа, несвързана с обекта в [населено място]. Освен това лично той е изготвил технологичната карта за обекта и за времето от 16- до 20 май и тя не е предвиждала изкопни работи и поставянето на външни тръби. На следващо място изпращането на багер за този ден на обекта е инициатива на лице, което не е служител в дружеството- изпълнител, а е част от екипа на фирмата възложител. Нито той нито някой друг е уведомил подс. Н. за пристигането на багера и за предприетите действия от работниците в отклонение на предвиденото за деня. За това той не следва да носи наказателна отговорност за дейност, която не е възлагал, поради което и с оглед всички изложени от въззивната инстанция съображения, които не намира за нужно да преповтаря ВКС остави в сила присъдата на АС - Велико Търново в тази и част и отмени в осъдителната, като призна подс. Ч. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК.
С оглед изхода на делото, с който е постигнато пълно оправдаване и на двамата подсъдими по повдигнатите срещу тях обвинения по чл. 123, ал.1 пр. 2 от НК, ВКС прецени, че наведените в касационната жалба и протест доводи за допуснати нарушения в аналитичната и дейност на въззивния съд, с които е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК не подлежат на обсъждане, тъй като тяхното евентуално наличие е отстранено от ВКС на най- силното основание – оправдаването на подсъдимия Ч..
Ръководен от изложените съображения, съдебният състав при ВКС постанови присъдата си.
Председател :
Членове : о.м. 1.
. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
На съдия Спас Иванчев,
по касационно дело 604 по описа за 2020г. на ВКС
Считам, че следва да изразя настоящето особено мнение с оглед несъгласието ми с мнението на мнозинството за липсата на виновно поведение на подс.Ч..
Моето становище е, че на първо място следва да се анализира характера на обвинението.
Няма спор, че подсъдимият Ч. по смисъла на обвинението и съобразно фактите по делото е работодател на починалия В. К. П..
Обвинението е концентрирано в нарушение на нормите за безопасност на труда в общ план и конкретно при извършване на строително-монтажни работи.
Не може също така да има спор относно наличното задължение подсъдимият в качеството си на работодател да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работниците, чрез прилагане на необходимите мерки, посочени нормативно като превенция на професионалните рискове и осигуряване на необходимата организация и средства – чл.4, ал.1, т.1 т.3 от ЗЗБУТ, и това е следвало да се извършва чрез избягване на рисковете и даване съответните инструкции на работниците.
Подс.Ч. също така нормативно е бил задължен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин- чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и също така да предприема необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи (св.Х. П.) и на други работодатели – т.8 от същата норма.
В чл.49, т.2 и 5 от Наредба № 2 от МИЗУБТ( за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда) недвусмислено е посочено, че при „изкопни…работи се предприемат подходящи мерки за безопасност , които включват:
2.оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване;…“.
В т.5 е посочено , че се изисква и осигуряване на безопасен достъп до работните места.
Дълбочината на изкопа по проект е била от 2.42 до 3.02м. Съгласно обяснителната записка към проекта е указано, че изкоп с дълбочина над 1.25м. трябва да се укрепва по правилата за безопасност и здраве.
Подсъдимият е посетил обекта на 14.05.2011г.,съботен ден, като на него се е извършвала дейност по обратен нарив и трамбоване на отново насипаната земна маса. Багерист е бил св.Х. П.. Този багерист е бил нает от „Г.“ Е..
На 16.05.2011г., понеделник, не била извършвана изкопна дейност.
На 17.05г.2011г., вторник, св.Х. П. бил изпратен с багера от своя работодател на обект в [населено място]. В тези последни два дни имало превалявания.
На 18.05.2011г. към 10.00-10.30ч. св.Х. П. се завърнал на обекта с багера, като извършил изкопна работа с машината, прокопавайки участък с дължина 6 м., дълбочина 3.5 метра и ширина около 90см., достигайки до канализационната шахта, с което към 11.30-12.00ч. приключила и неговата дейност.
В изкопа се спуснал св.Й. Т. за проверка на дълбочината и излязъл от него без произшествие. След това влезнал пострадалия В. П., за да почисти стената на канализационната с лопата, тъй като това не можело да бъде сторено с работната част-кофата, на багера, след което настъпило срутването на земната маса, довело до смъртоносното затрупване.
Св.Х. П. не е получавал никакво нареждане за оформяне на откоси, изкопната дейност от самото начало не е била допълнена с подходящо укрепване.
Това са безспорните факти, които определят обвинителните обстоятелства по делото още от обвинителния акт и завършват пс установената фактическа обстановка по ВНОХД № 323/2018г.
Въззивната инстанция изрично се е съобразила с указанията, дадени по приложението на закона и съдържащи се в касационното решение по н.д. № 64:2018г. на ВКС,2-ро н.о., детайлизирани в абзац втори на стр.8.
Задължението на подс.Ч. е било поначало да осигури безопасни условия на труда. Дълбочината на изкопа е била перманентно такава, че се е нуждаела от укрепване и т.н.“шкарпиране“, или оформяне на откоси, които да не позволяват изнесена земна маса да затрупва наново изкопа. Не е от съществено значение да бъде изяснен икономическия аспект на подобно осигуряване, макар че той без съмнение е имал отношение към действията на подсъдимия, респективно към неговото бездействие. По-важното е несъмнението задължение на подсъдимия като работодател и строител да осигури здравословни и безопасни условия при извършване на СМР – изкопи с такава дълбочина. Той не само не е осигурил технически ръководител към датата на инцидента, но като цяло е проявил завидна небрежност. Дори и на него му е била очевидно известно, че се извършва изкопна дейност с високи стени. Нормативно е определено задължението за оформяне на откоси и за подходящо укрепване.Нито сам, нито чрез техническия си ръководител, подсъдимият Ч. е извършил каквото и да е действие, за да изпълни нормативно предписаното в чл. чл.49, т.2 от Наредба № 2 за МИЗБУТ задължение. Той очевидно е бил длъжен, но освен това е и могъл да предвиди неблагоприятното развитие при така необезопасената трудова дейност в такъв изкоп.
Не е изобщо необходимо обвинението да се фокусира към датата 18.05.2011г. Да, наистина тогава е възникнал инцидентът, довел до смъртта на починалия П., но по отношение на постоянното си задължение да осигури безопасни условия на труда подсъдимия Ч. е бездействал и това негово поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Неговото бездействие има отражение изобщо върху начина на извършване на СМР, в частност на изкопните дейности, без необходимото обезопасяване и атмосферните условия само са спомогнали възможната опасност да стане неизбежна. Задължението на подсъдимия е като цяло да осигури превантивна безопасност, и независимо, че стечението на обстоятелствата е довело до резултата, следва да е съвсем ясно, че отговорността на дееца не зависи от случайни ( атмосферните условия) фактори.
Предходния касационен състав правилно е оценил като невярно съждението за самоволно извършени действия на работниците на обекта, те са били командировани именно с тази цел и при завръщането на св.Х. П., който е извършвал предните дни с тях съвместно тази дейност, е съвсем естествено те да продължат да изпълняват обичайните си трудови задължения.
Разбира се, в преценката на обстоятелствата, които формират като цяло виновното поведение на подс.Ч., имат значение и ежедневното инструктиране на работещите на обекта, породените съмнения относно липсата на подпис в тази връзка на починалия П., има значение и срокът за изпълнение на обекта, както и всички останали възражения на представителя на частното обвинение, но съществен фактор са посочените по-горе обстоятелства. Подсъдимият нито в един предходен момент не е изпълнил задължението си по чл.49, т.2 от Наредба № 2 за МИЗБУТ и това негово бездействие дава своето закономерно отражение върху случилото се на 18.05.2011г.
Предвид на това считам, че виновното поведение на подс.Ч. е допринесло за настъпване смъртта на починалия П. и правилно е ангажирана неговата наказателна отговорност с въззивната присъда.
Водим от горното подписах касационната присъда с настоящето особено мнение.
Съдия при ВКС:
/Спас Иванчев/
|