О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №120 София, 06.03. 2009 г.   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март  през две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:           АЛБЕНА БОНЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА             като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2350  по описа за 2008 г. взе предвид следното:   Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от С. А. Ч. чрез адв. И от АК – Добрич срещу определение № 410/30.10.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 450/2008 г. С него е потвърдено определение на Добричкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Окръжна следствена служба – Добрич, Областна дирекция Полиция, Добрич и Прокуратурата на Република България не са подали отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновава с противоречие с практиката на Върховния касационен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение на първостепенния Добрички окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на осн. чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./ – неотстранени нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 98, ал. 1 , б. „г” и „д” ГПК /отм./. Правилността на акта, с който производството е оставено без движение е елемент от фактическия състав на чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./. В случая, въпросите дали ищецът е посочил обстоятелствата, от които извлича твърдението за солидарна отговорност на ответниците, както и необходимо ли е разграничение на неимуществените вреди, причинени поотделно от незаконното задържане под стража, незаконното обвинение и престоя в ареста, са от съществено значение за постановените от съдилищата определения по чл. 100, ал. 1 и след това по чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./. Разрешението, дадено в атакуваното определение, е в противоречие с приетото от Върховния касационен съд в приложените от касатора множество решения на състави на ВКС, включително и на ТР № 3/2004 ОСГК ВКС. Това обуславя и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1, поради което частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане. Обжалваното определение е неправилно. Първоинстанционният съд не е следвало да оставя производството по делото без движение с искане да се посочи от ищеца от къде произтича солидарната отговорност на посочените от него ответници. В исковата молба са изложени фактите, от които съдът е можел да квалифицира основанието за солидарността. Търси се обезщетение, причинено от действия на ответниците по наказателно производство, в което ищецът С е привлечен като обвиняем на 02.03.1996 г. за извършено престъпление по чл. 333 НК , което е прекратено спрямо него на 03.10.2007 г., защото не е извършител на деянието . Следователно, не е налице неяснота на исковата молба, налагаща предприемане на действия по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./. От друга страна, когато в исковата молба се претендира солидарност /активна или пасивна/, а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение. При положение, че ищецът /ищците/ подържат искането за солидарно присъждане, съответно осъждане, тогава, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характерът на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. Това е така, защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото /при солидарността е така – солидарният кредитор има право да търси цялото вземане, а солидарния длъжник е отговорен към кредитора за целия дълг/, съдът не само има право, но е длъжен да се произнесе и за “по-малкото”. Казаното значи, че съдът няма основание да прекратява производството като недопустимо, дори ако приеме, че твърдяната в исковата молба солидарност, не съществува. От друга страна, когато вредите от незаконното обвинение в извършване на престъпление са настъпили от действия на длъжностни лица от различни органи на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, намира приложение чл. 53 ЗЗД, вр. пар. 1 ЗР ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ, идв. ДВ бр. 30/2006 г/. По този въпрос практиката на Върховния касационен съд е единна и непротиворечива, което е видно и от приложеното от ищеца решени № 665-2006-ІV. Неправилно, също така, Добричкият окръжен съд е изискал от ищеца да посочи в какво се изразяват неимуществените му вреди и какъв е техния размер поотделно от повдигането на обвинение, от незаконното задържане под стража и от престоя в ареста. С. Ч. е изложил подробно, както в исковата молба, така и допълнително в процедурата по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, как действията на ответниците са ограничили редица негови неимуществени права и как са се отразили върху емоционалното му и психическо състояние. Съдът не се е съобразил с характера на противоправните действия, като цяла поредица от неразривно свързани части от единен процес, нито с разясненията, дадени в ТР № 3/2006 г. ОСГК ВКС. В случая, не се търси обезщетение за вреди от неоснователно задържането под стража при липса на законно основание по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, в който случай отговорността е самостоятелна и възниква, когато задържането е отменено като незаконно, независимо от развитието на наказателното производство Според изложеното в исковата молба, съставляващо основание на иска, „задържането под стража” е приложено като мярка за неотклонение по повдигнато обвинение, което е прекратено. Тогава, по силата на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, обезщетението е глобално и обхваща всички вреди, претърпени от привличането на ищеца като обвиняем до прекратяване на наказателното производство, включително и тези от наложените мерки за неотклонение, между които и "задържането под стража" /срв. и разясненията, дадени в т. 13 от ТР № 3/2005 г./. В заключение, не е налице нередовност на исковата молба, поради което и оставянето й без движение, а в последствие и връщането й, е незаконосъобразно. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът     ОПРЕДЕЛИ:   ОТМЕНЯ определение № 410/30.10.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 450/2008 г. ВРЪЩА делото на първоинстанционния Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: