Ключови фрази
Иск за неоснователно обогатяване * запис на заповед * обедняване * обогатяване * погасителна давност


5
Решение по т.д.№949/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№110

София, 08.11. 2010 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. публично заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

при участието на секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 949 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Х. Б. срещу отхвърлителната част на Решение № 78 от 03.06.2009 год. по гр.д.№ 142/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на К. К. К. срещу решението по гр.д.№ 226/2008 год. на Варненския окръжен съд с което е бил уважен изцяло предявеният от Д. Б. иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за сумата 26573.76 лв., представляваща левовата равностойност на 12000 USD, дължима по запис на заповед с падеж 30.03.2001 год. Въззивният съд е приел, че искът е основателен до размера на 418 лв. Присъдил е в полза на К. сумата 2290 лв. разноски по компенсация.
Касационен контрол е допуснат поради наличие на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – произнасяне в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 42/2009 год. по т.д.№ 453/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС по материалноправния въпрос: следва ли да са налице предпоставките обедняване и обогатяване за успешното провеждане на иска по чл.534 ал.1 ТЗ.
Твърдението по касационната жалба е, че неправилността на решението произтича от нарушение на материалния закон – чл.120 ЗЗД и чл.534 ТЗ. В нарушение на разпоредбата на чл.133 ал.1 б.”в” ГПК съставът на ВнАС е приел недопустимост на гласни доказателства. Съдържа се и твърдение за необоснованост на въззивния акт.
Ответникът по касация К. К. К., чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
На 20.03.2007 год. Д. Б. е предявил (при условията на частичност) иск с правно основание чл.534 ТЗ срещу К. К. за заплащане на сумата 5000 лв., като част от задължение възлизащо на 12000 USD.
В рамките на първоинстанционното производство по гр.д.№ 455/2007 год. (на 20.05.2008 год.) по реда на чл.116 ГПК искът е увеличен до глобалния размер посочен по-горе. Така е бил разгледан и уважен от първоинстанционния съд. Последователно подържаната теза на К. е била, че не дължи исковата сума, тъй като е подписал менителничния ефект вследствие на упражнена по отношение на него принуда и заплашване.
Сезиран с жалбата на К., въззивния съд е приел, че за сумата над 5000 лв. искът е погасен по давност, защото увеличението е направено извън 6 годишния срок (3 год. по чл.531 ТЗ + 3 год. по чл.534 ал.2 ТЗ). Изложените съображения по отношение на обедняването и обогатяването са в рамките на първоначалните 5000 лв. Съставът на ВнАС е разгледал съществуващи между страните каузални правоотношения. Тезата си, че на Б. се дължат само 418 лв. съдът е основал на разбирането, че при разваляне на сключен между страните предварителен договор (чието изпълнение обезпечавал менителничният ефект), кредиторът К. следва да върне левовата равностойност на получената сума от 5700 щ.д. по курса към момента на получаването и – 418009.50 лв. (нед.), възлизащи сега на 418 деноминирани лева. Приел е за доказано, че с тази сума К. се е обогатил за сметка на Б. при погасяване правата на поемателя по записа на заповед.
Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящия въпрос е следното:
Произнасянето по обуславящия правен въпрос с решение на ВКС, постановеното при действието на ГПК-2007 решение по чл.290 ГПК съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С цитираното по-горе Решение № 42/2009 год. по т.д.№ 453/2008 год. на ІІ т.о., ВКС е приел, че в производството по иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, както в общото гражданско производство по иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.
Поради това, разбирането на въззивния съд досежно характеристиката на специалния иск по чл.534 ал.1 ТЗ е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че изследвайки обедняването на поемателя по менителничния ефект и обедняването на издателя, съставът на ВнАС е обсъждал каузално правоотношение, произтичащо от предварителен договор. Т.е. стигнало се е до произнасяне по иск с правно основание чл.88 вр.чл.55 ал.1 ЗЗД, а не по специалния менителничен иск. Няма пречка в рамките на този иск да бъдат разглеждани и доводи, произтичащи от каузално правоотношение, но те биха били релевантни, ако са свързани с погасяването, евентуално новирането на задължението по ефекта и пр.
Освен противоречие със задължителната практика на ВКС по обуславящия правен въпрос, съставът на ВнАС е допуснал и нарушение по чл.281 т.3 ГПК – неправилно прилагане на материалния закон.
Както бе посочено по-горе, първоначално предявения размер на вземането е 5000 лв. за което няма спор, че е в рамките на 6-годишния давностен срок. По отношение на увеличения размер, обаче, неправилно съставът на ВнАС се е позовал на изтекла погасителна давност, без да има направено възражение от ответната страна. Прилагайки служебно института на погасителната давност, въззивният съд е допуснал нарушение на чл.120 ЗЗД. Основателен е доводът по касационната жалба, че няма каквото и да било позоваване пред инстанциите по същество на изтекла погасителна давност по отношение на задължението. При първоначалното разглеждане на спора (въззивната жалба срещу решението по гр.д.№ 455/2007 год. на Т., предмет на разглеждане по гр.д.№ 407/2007 год. на ТОС), К. се е позовал на изтичане на 3-годишната давност по чл.531 ал.1 ТЗ в рамките на разглеждане на иск с правно основание чл.535 ТЗ. Недопустимостта на произнасянето по такъв иск е било констатирано с Решение № 306/18.04.2008 год. по т.д.№ 62/2008 год. на ВКС-ТК, І т.о. Съставът на І т.о. е приел, че действително предявеният иск е с правно основание чл.534 ТЗ. При новото разглеждане на делото, позоваване на погасителна давност по отношение на този иск липсва. Видно от материалите по делото е, че единственото споменаване на термина „погасителна давност” е било направено от ищеца и то по отношение на ответниковата теза за унищожаемост на абстрактната сделка, поради упражнени насилие и заплаха при сключването и.
От това следва, че предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ, началната дата на 6-годишната погасителната давност по който е поставена с датата на падежа и не е изтекла към момента на предявяването му. Поради ограничението на чл.120 ЗЗД, искът подлежи на разглеждане и произнасяне в пълния му размер от 12000 щ.д. заявени в левовата им равностойност от 26573.76 лв.
Становището на настоящата съдебна инстанция по съществото на спора е, че искът е основателен.
Не е опровергана действителността на менителничния ефект, не е установено погасяване на задължението, опровергана е тезата за опорочена воля на издателя му, поради упражнени насилие и заплаха към момента на подписването му. Установено е също така, че абстрактната сделка има характеристиката на обезпечителна такава по отношение на каузална – плащане по предварителен договор. Последното обстоятелство е установено от представен по делото частен документ изходящ от издателя на записа на заповед. Автентичността и съдържанието на този документ (т.нар. „декларация”) не е оспорен от К.. Както вече бе посочено, не е доказано погасяването на задължението, поради което издателят дължи плащането му.
По отношение на размера. Както бе посочено, задължението по записа на заповед е 12000 USD, претендирани в левовата им равностойност. Равностойността се определя съобразно съответния валутен курс към датата на падежа, както правилно е посочил първоинстанционния съд. Валутния курс към 30.03.2001 год. съставлява общоизвестен факт по смисъла на чл.155 ГПК и той е 1 USD = 2214480 лв. От това следва, че искът е основателен до пълния му предявен размер от 26573.76 лв. Отхвърляйки иска за сумата над 418 лв. съставът на ВнАС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и ВКС на основание чл.293 ал.2 ГПК се произнесе по съществото на спора, като уважи иска в останалата му част. В частта с която искът е уважен за 418 лв., като необжалвано от К., решението на ВнАС е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, че следва да бъде преразгледан и въпроса за присъдените разноски. Списък по чл.80 ГПК не е представен. С първоинстанционното решение на Б. са присъдени разноски в размер на 366 лв. Нему се дължат още направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв., съобразно представеното адв.пълномощно. Разноски на Б. в производството пред ВнАС не са доказани и такива не се присъждат. Доколкото касаторът е освободен по реда на чл.83 ал.2 ГПК от внасянето на държавна такса по касационната жалба, тя се дължи от ответника на основание чл.78 ал.6 ГПК. Размерът и възлиза на 523.12 лв.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 78 от 03.06.2009 год. по гр.д.№ 142/2009 год. на Варненския апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 57 от 12.12.2008 год. по гр.д.№ 226/2008 год. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Д. Б. срещу К. К. иск с правно основание чл.534 ал.1 ГПК, както и в частта с която са присъдени разноски от въззивния съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА К. К. К. с Е. да заплати на Д. Х. Б. от гр.Търговище с Е. сумата 26155.76 лв. (двадесет и шест хиляди сто петдесет и пет лева и 76 ст.) на основание чл.534 ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2007 год. и до окончателното плащане, както и направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 1000 лв.
ОСЪЖДА К. К. К. с Е. да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 523.12 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.