4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 564 София, 29,07,2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 2540/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Л. М.” – [населено място] против определение №241/ 22.02.2013г. по ч.гр.д. №63/2013г. на Смолянски окръжен съд. Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище. Третото лице помагач на страната на ответника - „..„С.”- [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, като не е налице и основание за допускане на определението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Смолянски окръжен съд е потвърдил протоколно определение от 26.11.2012г. по гр.д. 2041/11г. на Смолянски районен съд, с което производството по същото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на адм. д. №319/12г. на Административен съд – Смолян. Въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него резултат, поради това, че разрешаването на административния спор, с предмет законосъобразността на заповед №305/-8.11.2012г., с която се прекратява регистрацията на Л. П. С.” е преюдициално спрямо разглежданото от него дело. Този извод е мотивиран с разбирането, че след като ищеца стопанисва и ползва дивеча в ловностопански район „П. С.”, то е необходимо да съществува регистрирана и ловна дружина от същия район, тъй като след прекратяването й, ищецът нямал правен интерес да иска установяване на наличие на спорното правоотношение, произтичащо от договор №920/09г., в частта касаеща ловния район, който нямал ловна дружина, чрез която да се стопанисва дивеча. Касаторът е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка подробно е разгледал въпроса относно защитата на ищеца при едновременното спиране на делото и на счетеното за преюдициално спрямо него производство. Поддържано е, че към настоящият момент са спрени и двете производства – както настоящото, така и производството по административния спор и двете с мотиви за наличие на преюдициална връзка между тях. С оглед изложеното от страната, свързано с тълкуване от съда при процедирането му на възможността да бъде потвърдено определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК при спряно вече административно производство към момента на неговото произнасяне, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като посоченото определение на ВАС, макар и да съдържа мотиви за преюдициалност на административния спор спрямо настоящия не обективира валидно практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК- арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. С оглед поставеният въпрос относно възможността за едновременно спиране на две производства, поради мотивирана взаимна преюдициалност настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.229,ал.1, т.4 ГПК установява, че когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът следва да спре висящото пред него производство до постановяване на решение по спора, който е обуславящ за законосъобразното приложение на закона. По своята правна същност спирането на производство съставлява временно преустановяване на развитието на висящия процес. Тъй като това спиране е ограничено във времето, то негова правна последица е възможността да се поднови развитието на производството, тъй като процеса е висящ и по иска, негов предмет сезирания съд дължи произнасяне с окончателен съдебен акт- независимо дали това е решение или прекратително определение. Когато основанието за спиране е по т.4 на чл.229 ГПК, спирането на процеса продължава до постановяване на решение по обуславящото производство, след което делото се възобновява като се взема предвид това решение. Следователно, предпоставка за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е наличието на друг спор, производството, по който не е спряно или прекратено,тъй като срока в който следва да бъде възобновено то по отношение на обусловения спор не може да бъде неограничен и когато е налице пречка за осъществяване на процесуални действия по обуславящото дело и то не може да приключи с окончателен акт, то тогава и съдът не може да спре обусловеното, поради това, че в тази хипотеза не са налице предпоставките, създаващи възможност да се постанови решението, което би имало значение за спора. По основателността на частната касационна жалба. Жалбата е основателна, не само поради това, че въззивният съд не е съобразил изложеното по поставения въпрос, но и поради основателност на оплакването на касатора за липса на преюдициална връзка между двете производства. Настоящият жалбоподател е предявил против Д. – С. иск с правно основание чл.124 ГПК – за признаване за установено, че възникналото по силата на договор №920, сключен между тях на 09.10.2009г., в частта за стопанисване и ползване на ловностопански район „П. С.” правоотношение продължава да съществува. Правният си интерес от търсенето на тази защита, ищецът е мотивирал с противопоставянето от противната страна на заповед №РД 49-239/10г. на М., с която е отменена предходна заповед и съответно по този начин отпаднало съществуването на ловен участък с наименование „ П. С.”, като в същите граници е определен район с наименование „ У.” , които според ищеца са идентични, поради което и ответната страна може да изпълнява поетите с договора задължения. Пред първостепенния съд е установено, че със заповед №305 /08.11.2012г.на директора на Териториално поделение „ Г. – С.” е прекратена регистрацията на ловна дружина „ П. С.”, членуваща в Л. – „ М.”. Сезираният с жалба против тази заповед Административен съд – гр-. С. с определение от 15.12.2012г. е спрял производството по образуваното пред него и по неговия опис адм. дело № 319/12г. до приключване на производството по чл.124 ГПК, като това спиране е мотивирано с преюдициалност на разгледания по-горе гражданско правен спор, с оглед мотива за прекратяване на регистрацията на ловната дружина, а именно – че тя не притежава самостоятелен ловностопански район, а разрешаването на спора относно това дали правоотношението по договора, с който такъв е определен е съществуващо има преюдициално значение. При тези фактически данни, незаконосъобразно е приетото от въззивния състав за правилност на определението за спиране на производството на първостепенния съд, поради установена преюдициалност на административния спор.Основанието по чл.229, т.4 ГПК изисква мотивиране на преюдициална връзка между две съдебни производства, по които следва да бъде спряно обусловеното дело, тъй като неговото правилно решаване, съобразно императива на нормата е в пряка зависимост от решението по обуславящото. В тази връзка, правно необосновано въззивният съд е извършил преценка за обусловеност на висящото пред него производство. Както бе посочено, същото е с предмет -установяване, че договора между страните продължава своето действие по отношение на всички очертани територии третирани от него и по конкретно по отношение на територията на ловен участък с предишно наименование „С.”. Въззивният съд е смесил изпълнението на този договор с установяване на неговото съществуване, тъй като за такова установяване ирелевантно е това дали фактически е упражнено правото, произтичащо от установените договорки / т.е. дали е налице ловна дружина, която фактически стопанисва и ползва дивеча на конкретна територия/. Също така без правно значение за направения извод е това дали административното производство е спряно правилно в какъвто смисъл решаващият състав е изложил мотиви, тъй като правилността на акта на административния съд не е била предмет на упражнения от него инстанционен контрол, нито доводите в тази насока могат да мотивират постановения правен резултат. С оглед изложеното следва да се приеме, че постановеното определение и оставеното с него в сила на първостепенния съд като неправилни следва да бъдат отменени, а делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №241/ 22.02.2013г. по ч.гр.д. №63/2013г. на Смолянски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №241/ 22.02.2013г. по ч.гр.д. №63/2013г. на Смолянски окръжен съд и оставеното с него в сила протоколно определение от 26.11.2012г. по гр.д. 2041/11г. на Смолянски районен съд. ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: