4 РЕШЕНИЕ № 34/19.06.2013 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 611 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. К., Г. Г. Г., Х. Г. Х., В. Г. Х., Х. М. Х., К. М. Х. и И. М. Х. срещу решение № 97 от 17.5.2012 г по гр.дело № 166/12 г на Хасковски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 377/4.1.2012 г по гр.дело № 1437/2011 г на РС-Димитровград, като е допусната делба на недвижим имот, представляващ УПИ ... в кв.... по регулационния план на [населено място], [община], одобрен със заповед № 269/1966 г и заповед № 303/2004 г с площ от 362, 84 кв.м, с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота : от две страни улици, УПИ ..., УПИ ..., при квоти : 60/144 ид.части за К. К. Т., 60/144 ид.части за Н. З. П., 4/144 ид.части за Х. М. Х., 4/144 ид.части за К. М. Х., 4/144 ид.части за И. М. Х., 3/144 ид.части за Г. Г. Г., 3/144 ид.части за В. Г. К., 3/144 ид.части за Х. Г. Х. и 3/144 ид.части за В. Г. Х.. В касационната жалба се подържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявения инцидентен установителен иск бъде уважен и делбата бъде допусната при следните делбени квоти : 12/48 ид.части за З. П., 12/48 ид.части за К. К. Т., по 3/48 ид.части за В. Г. К., Г. Г. Г., Х. Г. Х. и В. Г. Х. и по 4/48 ид.части за Х. М. Х., К. М. Х. и И. М. Х.. Ответниците по касационната жалба Н. З. П. и К. К. Т. не са взели становище по същата. С определение № 842 от 25.10.2012 г, по гр.дело № 611/2011 г, ВКС, Първо ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на имота в [населено място] при посочените в диспозитива квоти на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-поради противоречие с практиката, обективирана в решение № 394 от 22.2.2005 г по гр.дело № 2760/2003 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по реда на 218а от ГПК и решение № 908 от 4.11.2008 г по гр.дело № 3171/2007 г на Първо ГО, по реда на чл.218а от ГПК /отм/ по процесуалноправния въпрос относно съобразяване и обсъждане от въззивния съд на всички относими доказателства, както и по материално правния въпрос, по приложението на чл.79 ал.1 от ЗС, съгласно която съсобственикът променя анимуса си за владение на имота и започва да владее за себе си. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното : Предявен е иск за делба във фаза по допускането. За да постанови обжалвания резултат въззиният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на К. Т. Ш., починал на 20.4.1926 г.След смъртта си общият наследодател е оставил за наследници по закон трите си деца : син К. Т., дъщеря Т. М., починала на 3.5.2006 г и оставила за единствен наследник ищцата Н. З. П., и син Н. К. Т.-починал на 17.5.1977 г и оставил за наследници всички страни по делото на основание чл.8 ал.4 от ЗН.Приел е за безспорно, че приживе К. Ш. е бил собственик на УПИ ... в кв... по регулационния план на [населено място], [община], одобрен със заповед № 269/1966 г и заповед № 303/2004 г с площ от 362, 84 кв.м, с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота : от две страни улици, УПИ ..., УПИ .....Приел е, че наведеното от ответниците /касатори в настоящото производство/ възражение за придобиване на имота по давност от един от синовете на общия наследодател Н. К. Т., а в последствие и от неговия син Н. Н. К. е неоснователно, тъй като от събраните по делото гласни доказателства не е установено, че последният е демонстрирал по отношение на останалите съсобственици-наследници, че упражнява фактическа власт върху имота не по смисъла на чл.31 от ЗС, а само и изключително за себе си. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване съдът намира за правилна практиката в приложените от касаторите решения, още повече, че същите съответстват на създадената задължителна практика по чл.290 от ГПК : решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №796 от 02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, І ГО. Според горните актове по чл.290 от ГПК, съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 6.8.2012 г на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г на ОСГК, съгласно което когато съсобствеността произтича от наследяване съсобственикът, който упражнява фактическа власт и върху идеалните части на другите сънаследници следва да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричане владението на останалите.Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно чрез действия, установяващи своене. По основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е съобразено с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС.Когато съсобствеността върху имота е възникнала от наследяване, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо да е противопоставил на останалите сънаследници своето намерение за това.Законосъобразен е изводът на съда, че в настоящия случай от събраните гласни доказателства не се установява завладяване от страна на Н. Т., респ.сина му Н. К. на идеалните части на другите.Не са установени действия, сочещи на промяна в анимуса на сънаследника, отричащи правата на останалите сънаследници.Тези фактическите изводи на въззивният съд напълно съответствуват на установеното от събраните по делото доказателства.В обжалваното решение подробно са анализирани свидетелските показания и е отчетено, че същите те не установяват твърдените от касаторите факти по повод релевираното възражение за давност /погрешно посочено като установителен иск, предявен от името на починало лице/. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 17.5.2012 г постановено по гр.дело № 166/12 г на Хасковски окръжен съд, Граждански състав. Решението е окончално. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.