Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
С. , 11.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадсет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1778 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. К. Ж. от [населено място],чрез процесуалния предста-вител адвокат Т. против въззивно решение от 13.07.2012г. по в.гр.д. № 1621 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 136 от 16.06.2006г. по гр.д. № 8258/2005г. на Софийски районен съд в частта,с която е отхвърлен иска на Ц. К. Ж. за предаване на владението и с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договора, сключен с н.а.№ 21 т.VІ д.№ 1022/2004г.,предявен срещу Б. Ж. Д., Р. В. Л.-Д. и С. К. А.- малолетна, действаща чрез законния си представител Д. Й.- А. относно апартамент № 23 на ІV етаж в жилищна сграда, блок № 4 вх.”Б”, построен върху държавна земя в [населено място][жк] [улица],като са присъдени следващите се разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 674 от 30.05.2013г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, само по въпроса за начина и доказателствените средства, въз основа на които следва да се установи знанието на длъжника и лицата,с които е договарял за увреждане на кредитора, като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД и по-специално - дали знанието за увреждане следва да се установи с преки доказателства или е възможно то да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, който в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на знание. Не е допуснато касационно обжалване /съответно няма да е предмет на разглеждане на настоящето изложение/ поставения от касатора въпрос относно иска за предаване на владението. /В свое определение № 674 съдът вече посочи, че правилно въззивният съд е приел като коректно правното основание по чл.88 ал.1 от ЗЗД,вместо по чл.108 от ЗС и доколкото и в двата случая се касае до иск за предаване на владението,а съдилищата са съобразили наведените в исковата молба доводи и са се произнесли съобразно тях, не съществува вероятност постановения въззивен акт да е недопустим поради произнасяне по непредявен иск/.
С оглед предмета на допуснатия касационен контрол, производството е висящо само досежно иска с правно основание чл.135 от ЗЗД. В останалата част въззивният акт е влязъл в сила/относно развалянето на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД на сключения между Ц. К. Ж. и Д. Д. Й.-А. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а.№ 38 т.І д.№ 37/1999г. относно гореописания апартамент и за отхвърляне на иска за предаване на владението/.
Искането на касаторката е за отмяна на постановения въззивен акт в невлязлата в сила част и вместо това или да се постанови нов с уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД за сделката,осъществена с н. а. № 21 т.VІ дело 1021/04г. или алтернативно - да се върне делото за ново разглеждане в тази част от въззивния съд.
В съдебно заседание лично се явяват касаторката и ответниците Д., които и се представляват от процесуалните си представители. К. поддържа,а ответниците оспорват подадената касационна жалба. Двете страни представят писмени бележки и претендират направените по делото разноски.
Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
На 14.06.1999г.с н.а. № 38 т.І д.37/99г. ищцата е прехвърлила на първата ответница А. /която е нейна племенница/,по време на брака й с втория ответник А., процесния имот срещу задължението : „да поеме издръжката и гледането й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега”. Със същият акт прехвърлителката си е запазила „правото на безвъзмездно ползване върху целия недвижим имот до края на живота си”. Същата година А. са се преместили да живеят заедно с прехвърлителката. Постепенно отношенията между тях са се влошили и през 2003г.и 2004г. ищцата е отправила две нотариални покани до ответниците А. с искане да й заплащат ежемесечна издръжка съответно от 50лв.-през 2003г. и от 100лв., считано от 1.07.2004г. На последната ответницата е отговорила /с връчена на 8.07.04г. нотариална покана/, че се е задължила да я гледа, но не и да й плаща издръжка в размер по-голям от вече заплащаните 30лв.
Ищцата понастоящем е на 77 години, от 2003г.е инвалид с 93.3% намалена работоспособност и признато право на чужда помощ с ЕР на ТЕЛК № 2999/23.06.03г. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза същата страда от множество хронични заболявания: артроза, артериална хипертония, нефролитиаза с усложнения, хронична форма на пиелонифрит, уроинфекции и захарен диабет ІІ тип. Здравословното й състояние изисква спазване на специален хранителен режим и постоянен медикаментозен прием.
На 29.09.2004г. с н.а.№ 169 т.І д.154/04г. приобритателите А. са прехвърлили чрез замяна на ответниците Б. и Р. Д. придобития процесен имот, срещу което са придобили собствеността върху собствения на Д. апартамент № 2, находящ се в [населено място] [улица] вх.А ет.1.
На 12.10.2004г. са извършени две сделки.Ответниците Д., които по силата на гореописаната замяна са придобили собствеността върху процесния имот са го прехвърлили на дъщерята на ответниците А. с н.а.№ 21 т.VІ д.1021/04г., а ответниците А. са прехвърлили на дъщерите на ответниците Д. с н.а.№ 20 т.VІ д.1021/04г. придобития от замяната апартамент № 2,находящ се на [улица].
При тези факти въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, като е приел,че ответниците А. и Д. /между които е извършена увреждащата кредиторката сделка/ не са се познавали и не са имали общо намерение да я увредят, защото по делото не е установено Д. да са знаели или да са могли да предполагат, че А. възнамеряват да увредят ищцата. Решаващите мотиви се свеждат до това, че не е установено при условията пълно и главно доказване намерението за увреждане на третото лице спрямо ищцата Ж. и че недействителността не засяга придобитите от третите добросъвестни лица възмездно права преди вписването на исковата молба.
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД са : наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска, извършването на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката. Това знание на приобритателите на недвижимия имот за увреждане на кредитора на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, който в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. За наличие на знание е достатъчно приобритателите по транслативните сделки да са съзнавали, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. В конкретния случай е безспорно наличието на първите две предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД относно посочената в исковата молба сделка, осъществена с н.а. № 21 т.VІ дело 1021/04г.Спорът е за третата. Настоящият съдебен състав намира,че лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането, което би могъл да понесе кредитора в резултат на сделката поради следните установени по делото факти :
1.ответниците А. са придобили собствеността върху процесния имот срещу поето задължение за издръжка и гледане,което задължение те не са изпълнявали по начин, удовлетворяващ кредиторката им, поради което тя е поискала считано от 1.07.2004г.да й заплащат парична издръжка,
2.Само два месец след тази дата/на 29.09.2004г./ А. са прехвърлили чрез замяна на ответниците Б. и Р. Д. придобития процесен имот.Неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане и близкия срок на последвалото прехвърляне сочат,че А. са съзнавали и целели последиците на увреждащото кредитора им прехвърляне на собствеността.
3.Преди извършването на разпоредителна сделка на 29.09.2004г. с н.а. № 169 т.І д.154/04г. ответниците Д. са се запознали с акта за собственост на ответниците А.. Това е логично и необходимо,с оглед собствената им правна сигурност преди извършване на сделката за замяна със собствения им имот. Ответниците А. са се легитимирали като собственици с н.а. № 38 т.І д.37/99г.за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.Следователно - най-късно на датата на сделката 29.09.2004г./когато акта им е прочетен от нотариуса/ – ответниците Д. са узнали, че придобиват имот, който е предоставен на техните прехвърлители срещу поето задължение за издръжка и гледане и с това прехвърляне прехвърлителите им /които са длъжници по договора за издръжка и гледане - при неизпълнението му и последващо евентуално разваляне на договора - ще увредят кредитора си/.
4. Независимо от това знание, само две седмици по-късно след така извършената замяна – на 12.10.2004г.,в един и същи ден и непоследствено един след друг/видно от номерата на нотариалните актове/, страните по замяната – ответниците Д. и А. почти са възстановили положението със собствеността отпреди замяната- като са прехвърлили имотите на децата си – съответно ответниците Д. са прехвърлили процесния имот на дъщерята на ответниците А. с н.а.№ 21 т.VІ д.1021/04г., а ответниците А. са прехвърлили апартамента,находящ се на [улица] на дъщерите на ответниците Д. с н.а.№ 20 т.VІ д.1021/04г.
Така описаните последователно следващи факти в своята взаимна връзка логично водят до несъмнен извод,че ответниците Д., с които ответниците А. са договаряли - са знаели за увреждането, което понася ищцата/ в случая кредитор/ в резултат на сделката. Гореизложените факти и по-специално - кратките срокове между поканата на ищцата за издръжка и прехвърлителната сделка в полза на третите лица, както и между сделката,с която е осъществена замяната и последващите сделки,с които имотът е прехвърлен обратно на децата на заменителите, вида на осъществените сделки, с който се постига ефекта на „защита” по чл.88 ал.2 от ЗЗД и лицата,на които е прехвърлен имота, обстоятелството,че ответниците Д., като са се запознали на 29.09.2004г.с основанието, на което ответниците А. са придобили имота, две седмици по-късно са се съгласили да извършат нови сделки,с които са възстановили чрез децата си положението от преди замяната-възпрепятстват настоящия съдебен състав да приеме за достоверна тезата на ответниците Д. /подкрепена със свидетелски показания/,че те са предприели описаните действия с цел да осигурят децата си, защото чрез тази поредица от сделки, в труден за брака им момент,са искали апартаментът на [улица], който е бил лична собственост на съпруга, след евентуално прекра-тяване на брака да остане за дъщерите им.
Като е достигнал до обратен извод въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен в тази част,а въпросът - разрешен по същество с уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.07.2012г. по в.гр.д. № 1621 по описа за 2007г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на Ц. К. Ж. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] бл.4 вх.”Б” ап.23, по предявения от нея срещу Б. Ж. Д. ЕГН [ЕГН], Р. В. Л.-Д. ЕГН [ЕГН]-двамата от [населено място] [улица] вх.А ет.1. и С. К. А.- малолетна, действаща чрез законния си представител Д. Й.- А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.Б ет.3 ап.14 иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, сключения с нотариален акт № 21 т.VІ дело 1021/04г.на Нотариус № 310 на Нотариалната камара договор,с който Б. Ж. Д. и Р. В. Л.- Д. са прехвърлили чрез продажба на С. К. А.-малолетна, действаща чрез законния си представител и майка Д. Д. Й.-А. следния недвижим имот: апартамент № 23 на ІV етаж в жилищна сграда, блок № 4 вх.”Б”, в [населено място][жк] [улица], състоящ се от две стаи, кухня и други обслужващи помещения със застроена площ от 72.44кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение № 4 с площ от 6.70кв.м., заедно с 2.54 % ид.ч.от правото на строеж.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :