3 решение по гр.д.№ 1385 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 360 София, 14.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1385 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. В. и М. Г. Б. срещу решение от 29.06.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 320 от 2009 г., с което по същество е оставено в сила решение от 13.03.2009 г. по гр.д.№ 628 от 2007 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявените от Г. Г. В. и М. Г. Б. срещу [фирма] и [фирма] /в ликвидация/ искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото им на собственост върху реални части от УПИ III и УПИ II в кв.381А по регулационния план на [населено място], подробно описани в решението, съставляващи част от бивша нива, находяща се в землището на К., м .”С.” с площ от 2 347 кв.м. и имот № 44 по план от 1937 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Пълномощниците на ответника по жалбата [фирма] /сега с ново наименование [фирма]/ оспорват същата като неоснователна. Ответникът Министерство на отбраната, правоприемник на първоначалния ответник [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 389 от 26.04.2011 г. на ВКС по настоящото дело. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване /1. Какъв е предмета на доказване на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена с решение на ПК /сега ОСЗ/ при повдигнат граждански спор за собственост и по-конкретно следва ли в този случай ищецът да доказва всички предпоставки за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ или само някои от тях, 2. Каква е силата на решението на ПК /ОСЗ/ по отношение на индивидуализацията на земеделския имот, който се възстановява с това решение, 3. Всички или само някои от предпоставките за реституция на земеделски имот може да оспорва ответника, който не заявява права върху имота към минал момент/ настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на Поземлената комисия /Общинска служба „Земеделие”/, заедно със скицата към него има силата на констативен нотариален акт и удостоверява правото на собственост върху земеделската земя. В т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че това решение има конститутивно действие за правото на собственост върху възстановения с решението земеделски имот. Решението на ПК определя точното местонахождение и граници на земеделския имот, правото на собственост върху който се възстановява, и чия собственост е той към настоящия момент. Определените в решението на ПК по реда на чл.18б, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ граници на подлежащите на възстановяване имоти могат да се оспорват по съдебен ред само чрез обжалване на решението на ПК или по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато е налице спор за материално право между лица, заявяващи собственически права върху един и същ имот или части от имот към момента на образуването на ТКЗС. При повдигнат спор за собственост между тези лица и трето лице, което не заявява права върху земеделския имот към миналия момент /момента на обобществяване на имота/, това трето лице не разполага с възраженията, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, че не съвпада по местоположение с притежавания от наследодателя имот или че не е бил собственост на този наследодател към момента на внасянето му или включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Това трето лице може да оспорва наличието само на тези от предпоставките за реституция, които са свързани с неговите права върху имота- например невъзможността за реституция по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, по чл.10б от ЗСПЗЗ, по чл.24 от ЗСПЗЗ и др. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана например в решение № 27 от 26.01.2011 г. по гр.д.№ 1687 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 709 от 10.12.2010 г. по гр.д.№ 1831 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 885 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 1468 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, която настоящият състав на ВКС напълно споделя. Като е приел обратното /а именно, че ищците следва да докажат правото на собственост на своя наследодател върху процесния земеделски имот към миналия момент /момента на обобществяването на имота/ и неговото настоящо местоположение, въпреки че в тяхна полза вече е постановено решение на ПК-гр.К. и въпреки, че ответниците не заявяват права върху земеделския имот към минал момент/ съставът на Кюстендилския окръжен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: събиране на доказателства и произнасяне по спорните между страните въпроси, а именно: дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ в процесния имот са били осъществени комплексни мероприятия /строежи или съоръжения/ по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и пар.1в, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, които са пречка за реституция на имота и дали е основателно направеното в съдебно заседание от 21.11.2007 г. възражение на ответника [фирма] за придобиване на имота на основание добросъвестно владение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 29.06.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 320 от 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.