Р Е Ш Е Н И Е №50156 гр. София,09.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 20 октомври , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1836/21 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на С. А. Х. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 10423 от 16.06.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1404/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1444 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 7207/2018 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗАД „Армеец“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 5 000 лева до 26 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 31.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / , както и в съответната част относно присъдените разноски на страните във въззивното производство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение- размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е определен в несъответствие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и задължителните разяснения в ППВС 4/68 . Претендират се съдебни разноски под формата на възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС при условията на чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение , съдебният състав на САС е изложил следното: За безспорно между страните и доказано по делото е прието обстоятелството, че Р. Й. П., при управление на лек автомобил лек автомобил „Рено Лагуна“ с ДК № 3552 ВВ на 31.05.2017г., виновно е причинил ПТП в [населено място], доколкото в нарушение на чл.199 ал.1 от ЗДвП, приближавайки пешеходна пътека тип „Зебра“ не е спрял и не е пропуснал преминаващия пешеходец С. А. Х.-ищец по делото, с което му е причинил телесни увреди. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ ищецът е получил следните увреди от претърпяното ПТП: мозъчно сътресение, без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние, охлузна рана в дясната тилна област на главата, три разкъсно-контузни рани на дясното ухо, контузия на гръден кош, без рентгенови данни за счупване на ребра и без клинични данни за дихателна недостатъчност, охлузване на дясното рамо, дясна мишница и дясна предмишница, без рентгенови данни за счупвания на кости, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От представените по делото доказателства ( Справка от ИЦ на ГФ) ставя ясно, че към датата на процесното ПТП ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД, е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил „Рено Лагуна“ с ДК № 3552 ВВ на 31.05.2017г. На база изложените факти, въззивният съд е приел от правна страна следното: В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен, доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на съдържащата се в чл.45 ал.1 ЗЗД правна норма: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от която тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Доказано е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датата на ПТП. Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав е счел за неоснователни. Позовал се е на това, че принципът на справедливост при определяне размера на обезщетението изисква преценка на съвкупност от точно посочени от практиката на ВС обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при преценка на търпените от ищцата болки и страдания. Според съда те обхващат освен вида и характера на уврежданията на ищеца, и продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания (в случая-не повече от един месец), търпените неудобства за около не повече от три седмици, младата и активна възраст на ищеца, изпитваните притеснения и лишения в ежедневния живот, като отказ от четене, гледане на телевизия, работа с компютър, въздържане от приемане на кофеинови и алкохолни напитки за определен период от време от около три до пет седмици. Отчетено е, че ищецът е претърпял само леки увреди на здравето, причинили му болки за не повече от един месец, бил в зависимост от чужди грижи за съвсем кратък период от време, проведеното лечение е било изцяло консервативно, болничното лечение е било за пет дни, последващото лечение също е било консервативно, медикаментозно и не е включвало дори постелен режим. Здравето на ищеца, според съда, понастоящем е напълно възстановено. Приел е за доказан и факта, че ищецът е претърпял стрес, изпитвал е страх и притеснения, предизвикани от преживения инцидент за период от около шест месеца, но се е основал на заключението на СМЕ, прието по делото, че здравето на ищеца понастоящем е изцяло възстановено и че исъщият за сравнително кратък период от време е търпял болки, страдания и неудобства, които превид младата си възраст е преодолял безпроблемно. Предвид изложеното и посочвайки, че се основава на актуалната съдебна практика и обществено-икономическите отношения в страната към датата на ПТП - средата на 2017г. въззивният съдебен състав е счел, че правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 5 000 лева, представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди. С определение № 355 от 16.06.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по обобщения правен въпрос за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди/болки и страдания/, с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , според настоящия състав на ВКС, Първо т.о., въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от страна на пострадалия: съгласно заключението на медицинската експертиза същият е претърпял мозъчно сътресение, което представлява по своето естество състояние значително по-сериозно от външните сравнително леки наранявания. С оглед на това, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 11 000 лева , поради което и частично за разликата до този размер решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 6 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 5 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 30.05.2018 г., до окончателното плащане на обезщетението. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-в размер на 120 лева, както и сумата от 300 лева- възнаграждение по съразмерност, за осъщественото процесуално представителство от адв. О. в производството пред ВКС на касатора , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразено с уважената от настоящата инстанция част от иска съотнесена към обжалваемия интерес. В полза на ответника по КЖ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 10423 от 16.06.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1404/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1444 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 7207/2018 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на С. А. Х. с ЕГН: [ЕГН] срещу ЗАД „Армеец“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 5 000 лева до 11 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 31.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / -, както и в съответната част относно присъдените разноски на страните във въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на С. А. Х. с ЕГН: [ЕГН] сумата от още 6000-шест хиляди лева , ведно със законната лихва от 30.05.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД-София ЕИК[ЕИК], съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв.В. В. О. от САК сумата от 300 лева - възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на касатора в производството пред ВКС, съобразено с уважената от настоящата инстанция част от иска съотнесена към обжалваемия интерес. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА С. А. Х. с ЕГН: [ЕГН] ЗАД да заплати на „Армеец“ АД-София ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. ОСЪЖДА „Армеец“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса в размер на 120 лева по сметка на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.