Ключови фрази


6

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 129

София, 17.07.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1860 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №13, постановено на 14.01.2020г. от въззивен състав на Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№902/2019г., определение №565/05.12.2019г. на Районен съд – Панагюрище по гр.д.№1025/2018г. е отменено в частта, с която искането на Д. Н. Н. да бъде освободена от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване е оставено без уважение и вместо това на основание чл.83, ал.2 ГПК Д. Н. Н. е освободена от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40лв. Без уважение е оставено искането на съделителката за освобождаването ѝ от заплащането на държавни такси и разноски по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище до приключване на съдебното производство във всички инстанции, включително и за обжалването.
В частта, с която е оставено без уважение искането ѝ за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище до приключване на съдебното производство във всички инстанции, включително и за обжалването, определението е обжалвано от Д. Н. Н. с оплаквания, че като постановено при липса на мотиви, то представлява невалиден съдебен акт, както и че е неправилно, и с искане да бъде отменено и вместо това жалбоподателката бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище пред всички инстанции до настъпване на обстоятелствата за изменение или отмяна. Поддържа, че е процесуално недопустимо и/или незаконосъобразно съдът да я освобождава от заплащането на държавна такса, а да отказва да я освободи от заплащането на разноски; че освобождаването никога не се прави с оглед на конкретна държавна такса, а от всички държавни такси и разноски, при което изводът на съда не следва да се основава на хипотетични предположения за потенциално възможни факти и събития. Тези оплаквания според жалбоподателката сочат на липса на мотиви към обжалваното определение.
Поддържа, че по делото е установено, че се намира в трайно затруднено материално положение – от 08.06.2016г. е със статут на отписан адвокат и невписан нотариус, като споровете за вписването ѝ в регистъра на Нотариалната камара са все още висящи. За неправилен счита извода на съда, че ако бъде вписана като нотариус при уважаване на жалбата ѝ против отказа за вписване или бъде вписана относно като адвокат при окончателно отхвърляне на жалбата, тя ще има възможност да поеме разноски по съдебното производство, както и че е напълно възможно да започне упражняването на друга юридическа професия или да работи по друго трудово или гражданско правоотношение. Поддържа, че ако така посочените от въззивния съд хипотетични обстоятелства се обективират, това би било основание за прекратяване на освобождаването ѝ от държавни такси и разноски. Поддържа, че в обжалваното определение липсват мотиви относно нарушените ѝ основни граждански права, което я обрича на геноцид, т.е. застрашава физическото ѝ оцеляване, както и правото на справедлив процес, достъп до правосъдие, оправдани правни очаквания и доводите ѝ за недължимост на държавната такса от 40 лв., като поддържа, че в делбеното производство при завеждане на иска държавна такса не се внася, поради което държавни такси не се дължат и при обжалване на актовете, постановени в двете фази на делбеното производство.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК поради разрешаване в противоречие с практиката на ВКС /ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОЗГТК на ВКС, т.12 и 13 и цитираната от въззивния съд съдебна практика/ по поставените в частната жалба въпроси. Поддържа също така, че спорът е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз, които визират основни нейни граждански права, които се нарушават от обжалвания съдебен акт, както и че поставените от нея въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280, ал.2 ГПК, като счита, че обжалваното определение е недопустимо поради липса на мотиви и очевидно неправилно.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК.
Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателката въпрос за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка дали са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски в исковия процес и за момента, към който се извършва преценката, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище е за делба във фазата по извършване.
С влязло в сила решение №134 от 04.10.2013г., постановено по гр.д.№596/2012г. по описа на Районен съд – Панагюрище е допусната делба на масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 95кв.м., ведно със стоматологичен кабинет с площ от 53 кв.м., разположен в приземния етаж на сградата и избени помещения, построена в дворно място, за което е отреден УПИ ........... в кв......... по плана на [населено място], между съделителите П. К. Б. и Д. Н. Н., при равни квоти.
С решение №112/17.07.2019г., постановено от Районен съд – Панагюрище по гр.д.№1025/2018г., е прието, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий, като по реда на чл.350 ГПК е обявен окончателен разделителен протокол по вариант №2 от заключението на допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза, от допуснатия до делба имот са обособени два дяла и са определени дължимите от съделителите държавни такси в делбеното производство.
Съделителката Д. Н. Н. е подала въззивна жалба срещу така постановеното от първоинстанционния съд решение, по която първоинстанционният съд е определил, че следва да внесе държавна такса в размер на 40лв. С молба вх.№3548/07.11.2019г. Д. Н. е поискала на основание чл.83, ал.2 ГПК да бъде освободена от задължението за внасяне на такси и разноски по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище, като с определение №565/05.12.2019г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането ѝ за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
Произнасяйки се по подадената от Д. Н. частна жалба срещу определение №565/05.12.2019г., въззивният съд е приел, че искането ѝ за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №112/17.07.2019г., постановено по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище в размер на 40 лв. е основателно.
Прието е обаче, че не са налице предпоставки за освобождаването на молителката от заплащането на държавни такси и разноски за цялото съдебно производство до окончателното приключване на спора.
Изложени са съображения, че до освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски може да се стигне, ако по делото съществуват безспорни доказателства за това, че страната е трайно затруднена материално и поради тази причина няма да може да упражнява за в бъдеще процесуалните си права, ако не бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Прието е обаче, че доказателства в този смисъл по делото няма, а напротив, изводите са в противната насока. Посочено е, че ако молителката бъде вписана като нотариус при уважаване на жалбата ѝ против отказа за вписване или бъде вписана отново като адвокат при окончателно отхвърляне на жалбата, тя ще има възможност да поеме разноските по съдебното производство. Посочено е също така, че е напълно възможно страната да започне упражняването на друга юридическа професия или да работи по друго трудово или гражданско правоотношение. Изложени са съображения, че на този етап от развитието на съдебното производство няма данни, които да сочат за трайно затруднено и към настоящия момент и за в бъдеще материално състояние на молителката, което да обуславя невъзможността ѝ да заплаща дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство до окончателното му приключване във всички инстанции, включително и за обжалването.
Действително, както е посочено и в обжалваното определение, страната може да бъде освободена от задължението за заплащане на държавни такси и разноски само ако по делото е установено по категоричен начин, че същата е затруднена материално и поради тази причина няма да може да упражнява за в бъдеще процесуалните си права, ако не бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото. В противоречие с практиката на ВКС обаче въззивният съд е приел, че при извършването на тази преценка следва да бъдат взети предвид бъдещите възможности за получаване на доходи от трудови и други правоотношения, с които страната принципно разполага. Както приема ВКС в своята практика, преценката за възможността на страната да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване / определения № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на Второ Т.О., № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на Трето Г.О., № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. и много други/. Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя /определения № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I Г.О., № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II Г.О., № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III Г.О., № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV Г.О. на ВКС/. Действително лице, притежаващо юридическа правоспособност, може да я упражнява не само като адвокат или нотариус, каквито възможности за жалбоподателката към настоящия момент не съществуват, но и чрез други юридически професии, както е посочил и въззивният съд, а доколкото е в трудоспособна възраст, би могло да работи и по друго трудово или гражданско правоотношение. В случая обаче по делото липсват доказателства, че на жалбоподателката, която е регистрирана в Бюрото по труда без право на обезщетение, е предлагано да започне работа и да упражнява по този начин друга юридическа професия или да работи по трудов договор, упражнявайки професия, различна от юридическата. Освен това законодателят не е предвидил като изискване в подобни хипотези задължението лицето, което е поискало освобождаване от заплащане на дължимите по делото държавни такси и разноски, да е положило каквато и да е грижа да намери работа по трудово правоотношение и по този начин, респ. полагайки труд по гражданско правоотношение, да си осигурява доход, достатъчен да покрие както личните му нужди, така и за заплащането на таксите и разноските по водените от него дела. И тъй като законът трябва да бъде прилаган според вложения в него от законодателя смисъл, следва да се приеме, че преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплаща таксите и разноските по водените от него дела, следва да бъде извършвана само и единствено въз основа на данните за имущественото му състояние към настоящия момент. Последващата промяна в имущественото състояние на лицето представлява основание освобождаването от заплащане на такси и разноски да бъде отменено.
В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не разполага със средства, достатъчни да заплаща таксите и разноските в производството по обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение по извършването на делбата, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това искането на жалбоподателката занапред да бъде освободена от това задължение да бъде уважено.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че освобождаването не засяга вече определените по делото държавни такси, както и задължението на жалбоподателката да заплати на съделителя П. К. Б. вече заплатените възнаграждения за вещи лица в делбеното производство, тъй като такова искане не е било своевременно направено при започване на втората фаза на делбеното производство, а според установеното в чл.355 ГПК правило съделителите следва да заплатят разноските съобразно стойността на дяловете им, освен ако не са били своевременно освободени от това задължение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване определение №№13, постановено на 14.01.2020г. от въззивен състав на Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№902/2019г., в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. Н. Н. за освобождаването ѝ от заплащането на държавни такси и разноски по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище до приключване на съдебното производство във всички инстанции, включително и за обжалването.
ОТМЕНЯ определение №№13, постановено на 14.01.2020г. от въззивен състав на Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№902/2019г., в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. Н. Н. за освобождаването ѝ от заплащането на държавни такси и разноски по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище до приключване на съдебното производство във всички инстанции, включително и за обжалването и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Д. Н. Н. от задължението занапред да заплаща държавни такси и разноски в производството по гр.д.№1025/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище до приключване на делбеното производство във всички инстанции, включително и за обжалването.
Определението е окончателно.


Председател:

Членове: