Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * спор за материално право * земеделски земи * недопустимост на иск * правен интерес * право на възстановяване * възстановяване правото на собственост * преклузивен срок


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 402/11 г.

С., 13.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1395/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 675 от 5.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 170 от 6.07.2010 г. по гр.д.№ 228/ 2010 г. по описа на Смолянски окръжен съд по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ответника С. Ч., че към момента на образуване на ТКЗС спорният имот- нива от 2,853 кв.м. в землището на [населено място], местността „Т.” е била собственост на общия наследодател на страните Е. Д. Ч., починала през 1958 г.
Ответникът С. В. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Счита че то е неправилно, тъй като не общата наследодателка, а В. Ч., който е неин син и баща на касатора, е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.
Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е бил предявен от останалите наследници на общата наследодателка Е. Ч. срещу С. Ч., в полза на когото поземлената комисия е възстановила имота.
По делото не е спорно, че ищците не са подали заявление до поземлената комисия за възстановяване на процесния имот на името на бившия собственик Е. Ч., не са предявили и иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване на това им право. Заявление е подал само касаторът с вх.№ 5742 от 2.06.1992 г. и по него е постановено решение на поземлената комисия от 8.05.20000 г. за възстановяване на имота като бивша собственост на В. и Р. Ч.- родители на касатора.
С оглед на изложеното първият въпрос, по който следва да се произнесе касационната инстанция, е за допустимостта на разгледания иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и на постановеното решение от въззивния съд, който е решил спора по същество. По този въпрос съществуваше противоречива практика на съдилищата и на отделни състави на Върховния касационен съд, израз на което е и постановеното по делото определение № 572 от 6.10. 2009 г. След постановяване на редица решения по чл.290 ГПК следва да се приеме, че противоречието е преодоляно и е формирана задължителна и постоянна съдебна практика съгласно т.2 на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, която следва да се възприеме и по настоящото дело, в което се състои и целта на тези разпоредби от новия ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, постигане на предвидимост на съдебния процес и недопускане на противоречиви решения по еднотипни казуси. В посочения смисъл са например р.№ 642/ 11.04.2011 г. по гр.д.№ 885/ 2009 г. на І г.о., р.№ 376/ 19.10.2010 г. по г.д.№ 641/ 2010 г. на ІІ г.о., р.№ 34 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 1112/ 2010 г. на ІІ г.о., р.№ 490 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 1225/ 2009г. на І г.о., р.№ 224 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 109/ 2009г. на І г.о., р.№ 337 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 389/ 2010 г. на ІІ г.о. и др., като те се основават на разрешението, дадено и с ТР № 1/ 97г., а именно че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е обусловен от правен интерес и че такъв интерес е налице при висящо административно производство или възможност то да бъде образувано, включително и след успешно провеждане на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Ако производството не може да бъде образувано поради неподаване на заявление или поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
Аналогичен отговор следва да бъде даден и по настоящото дело, тъй като е безспорно, че ищците не са подавали заявление до поземлената комисия за възстановяване на процесния имот, не са предявили и иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване на това им право. Доколкото съществува по- стара практика на ВКС в обратния смисъл, тя е била съобразена с положението, че тогава не е имало срок за предявяване на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, но с изменението на закона- ДВ бр.13/ 2007 г. се въведе краен срок за предявяване на тези искове, с изтичането на който отпада възможността за безсрочно признаване на права за възстановяване, респ. за предявяване на искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Възстановяването на земеделската земя се извършва не по право, а след подаване на заявление от заинтересованите лица, поради което без наличие на отправено искане няма възможност да се постанови възстановяване на земята, дори и с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да е установено, че тя е принадлежала на определено лице към момента на образуване на ТКЗС.
По изложените съображения следва да се приеме, че разглеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в настоящия случай е било процесуално недопустимо поради липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за установителните искове, поради което и постановеното решение на въззивния съд е недопустимо и следва да се обезсили съгласно чл.293, ал.4 във вр.с чл.270, ал., ал.3, пр.1 ГПК, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА решение № 170 от 6.07.2010 г. по гр.д.№ 228/ 2010 г. по описа на Смолянски окръжен съд и прекратява производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: