Р Е Ш Е Н И Е № 524 София, 10.01. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 463 / 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Ю. Й. Д. против решение № 96 от 21.06.2010 г. по внохд № 84 /2010 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон . Изтъква се ,че апелативният съд неоснователно отхвърлил искането на подсъдимия за повторна тройна експертиза, с което ограничил правото му на защита. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение не съдържа отговор на доводите му срещу първоинстанционната присъда и е постановено в отклонение на принципа за издирване на обективната истина. Подробно се мотивира и несъгласие със заключението на вещото лице, залегнало в основата на фактическите изводи на предходните две инстанции. Нарушението на материалния закон касаторът свързва с допуснатото от съда разширяване на приложното поле на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и отнасянето му към инкриминираната дейност. С тези аргументи касаторът отправя искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция касационната жалба се поддържа от защитника и подсъдимия по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Бургас с присъда № 124 от 16.03.2010 г. по нохд № 306/2009 г. признал подсъдимия Ю. Й. Д. за виновен в това, че на 28.09.2009 г. при управление на лек автомобил”Фиат Б.” нарушил разпоредбата на чл. 21,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на съпругата си М. В. А.- Д., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1 , б.”б” от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК и във вр. с чл. 21,ал.1 от ЗДвП , чл. 343г от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания пет месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване отложил на основание чл. 66,ал.1 от НК за срок от три години, и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца. Подсъдимият бил оправдан по първоначалното обвинение по чл. 343, ал.1,б.”в” от НК. Апелативният съд в гр.Бургас с решение № 96 от 21.06.2010 г. по внохд №84/2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: 1.Съдът не е допуснал посочените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Искането за нова автотехническа експертиза е отхвърлено с мотиви , съдържащи се в разпореждане от 18.05.2010 г. на съдията –докладчик пред въззивната инстанция..От тях личи, че той е обсъдил предпоставките както за допълнителна, така и за повторна експертиза, и не е установил нито една от тях. Този извод не е произволен. Заключението на експерта инж.Топалов съдържа обосновани отговори на релевантните за изясняване предмета на делото въпроси. Защитата изразява несъгласие със заключението относно скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил и поддържа хипотезата за внезапно възникнала техническа повреда ,но не излага съображения, които да породят съмнения за неговата правилност. Тези несъмнено основни за настоящия казус обстоятелства са били предмет на задълбочено изследване от двете предходни инстанции. Те са преценили експертното заключение по правилата на чл.154, ал.1 от НПК и са му дали вяра едва след като са се убедили в неговото съответствие с данните , съдържащи се в останалите доказателствени източници - протокол за оглед на местопроизшествието и албум към него, свидетелски показания и част от обясненията на подсъдимия. Скоростта на движение на автомобила е изчислена при най- благоприятни за подсъдимия базови коефициенти с отчитане на обективно установените деформации по купето и следи от гуми върху пътното платно . Вещото лице подробно е отговорило в съдебното следствие пред първата инстанция на поставеният отново в касационната жалба въпрос за скъсаната дясна кормилна щанга и нейното влияние върху поведението на колата върху пътното платно./вж.л.25 от досието на нохд №306/2009 г. на Бургаския окръжен съд/. Експертът заявил категорично , че ако скъсването е настъпило по време на движение предното дясно колело ще се отклони рязко вдясно, ще причини скъсване на ябълковиден болт и ще доведе до следи върху пътното платно, напълно различни от установените. При тази хипотеза автомобилът би трябвало да излезе вдясно, а не вляво, където е намерен. Със същото внимание е изяснена и изключена възможността инцидентът да е причинен от внезапно спукана предна лява гума. Възраженията на защитата срещу тази част на експертното заключение правилно не са били споделени от предходните съдебни състави поради декларативния им характер за разлика от аргументацията на вещото лице, боравещо с конкретни данни за състоянието на гумата и следите върху нея и върху джантата.Експертът е подчертал, че гуми от вида на свалената от автомобила, спадат „много бавно и много плавно”,като обяснил , че при шофиране с мека лява гума преди произшествието биха били налични следи от асфалт върху джантата , каквито не са констатирани. Намерени са обаче трева , пръст и растителни стъбла между външния уплътнителен ръб на гумата и джантата, резултат от съприкосновението на автомобила с мека земна маса. Това натрупване, а не повреда при движение върху асфалта, довело до разхерметизиране на гумата, установено по-късно при огледа. Обобщено , фактическите констатации на въззивния съд са направени при спазване на процесуалните правила относно допускането,проверката и анализа на доказателствения материал. Всички повдигнати в касационната жалба въпроси са получили отговор още пред първата инстанция, а второинстанционната проверка не е имала логични и правни основания да ги ревизира.Правото на защита на подсъдимия не е понесло ограниченията, на които се позовава касаторът. Защитната му версия за внезапно възникнала и непредвидима техническа повреда е отхвърлена като лишена от доказателствена подкрепа след пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Ето защо въззивното решение не подлежи на отмяна по силата на касационното основание на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. 2. В рамките на правилно установената фактическа обстановка не е налице нарушение на материалния закон. Предходният съдебен състав е приложил правилно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, регламентираща разрешените стойности на скоростта на движение на моторните превозни средства. При разрешена скорост от 90км/час той шофирал със 106 км/ч .Това нарушение е в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат ,тъй като високата скорост лишила водача от контрол върху автомобила. Съдът не е допуснал изтъкваното от касатора разширяване на обхвата на нормата, включвайки в него и общото задължение по чл.20 , ал.1 от ЗДвП за непрекъснат контрол върху пътните превозни средства. Инкриминирано е нарушение на режима на скоростта , поради което приложима е специалната норма на чл. 21,ал.1 от ЗДвП. Както е известно и безспорно в съдебната практика неосъщественият постоянен контрол е самостоятелно нарушение, което се реализира чрез бездействие, за разлика от установеното в настоящия случай превишаване на разрешената скорост. Използваният от предходните съдебни състави израз, включващ вменената на подсъдимия загуба на контрол върху управлявания автомобил, има описателено, а не съдържателено значение. С него само е изяснена причинната връзка между ясно дефинираното нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП и пътнотранспортното произшествие, поради което доводът на касатора за „обективна отговорност” в нарушение на закона е неоснователен. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 21.06.2010 г. по внохд № 84 /2010 г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.