Р Е Ш Е Н И Е № 252 София, 17.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Елена Авдева 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Красимира Филипова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1000 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. В. Т., чрез защитника адвокат С. С., против въззивно решение № 296 от 08.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 545/ 2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІІ състав с доводи по всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касаторът счита, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствения анализ по начин, по който е проявена правно недопустима тенденциозност, изложена е фактическа обстановка, която не е установена по делото, а събраните доказателства са тълкувани превратно или изцяло са били пренебрегнати, без да бъдат внимателно преценени; за нарушение сочи още и изразения в мотивите извод за обвързващата сила на споразумение, одобрено за свид. П. Н., с което е изведено съучастието му с подсъдимия. Това е дало отражение върху неправилното приложение на материалния закон, защото подсъдимият е невинен, а наказанието му е несправедливо наложено. Касационната жалба съдържа подробен доказателствен разбор и с нея се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ж. В. Т. и неговият защитник адвокат С. С. поддържат жалбата си по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена, а съдебният акт – оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда без номер от 11.01.2019 г. по н.о.х.д. № 1581/2018 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, ІХ състав признал подсъдимия Ж. В. Т. за виновен в това, че на 18.02.2015 г., при условията на продължавано престъпление, чрез три отделни деяния, извършени в [населено място], ул. С.“, № ** и в[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ет. *, ап. *, самостоятелно и в съучастие с П. В. Н. държал без надлежно разрешително и с цел разпространение високорискови наркотични вещества и прекурсори, на обща стойност 25 809,33 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 2 и изр. второ, пр. 1, алт. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, както и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия Т. с мярка за неотклонение задържане под стража (без да е посочен периодът), а на основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение отложеното наказание от две години лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1212/ 2012 г. на Бургаския окръжен съд. С присъдата предметът на престъпление е отнет в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, а в тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото С решение № 296 от 08.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 545/ 2019 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, ІІІ състав изменил първоинстанционната присъда, приложил закон за същото наказуемо престъпление и отменил приложението на чл. 26 от НК, а в останалата му част потвърдил съдебния акт. Въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК – липса на мотиви, както и по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК – нарушаване на процесуалните права на подсъд. Т.. Софийският апелативен съд не е изпълнил задължението си за изграждане на вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички разкрити по делото факти и обстоятелства (чл. 14, ал. 1 от НПК). По този начин, правните изводи за участие на подсъд. Ж. Т. в престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК почиват на предположение. Съдът е направил недопустимото от правна и от фактическа страна съждение, че виновното и общественоопасно поведение на подсъд. Т. се доказвало от одобреното споразумение за другия съизвършител П. Н., ползващо се със „сила на присъдено нещо“ (двукратно посочено на с. 10 от решението). Нарушението е съществено, тъй като пренебрегва основни правни принципи, регламентирани в чл. 35, ал. 1 от НК и в чл. 16 от НПК – наказателната отговорност е лична и всеки обвинен в извършено престъпление се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Наказателното производство за осъдения Н. е било прекратено след одобрено споразумение от 12.09.2017 г. по н.о.х.д. № 2271/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV състав. Споразумението е било сключено между процесуалните страни по делото (осъденият П. Н., неговият защитник и прокурорът) и е одобрено от съда като непротиворечащо на закона и морала. Поначало споразуменията съдържат пълния текст на повдигнатото обвинение, като упоменяването на други лица в изложението не води до правни последици за тях, защото не ангажира наказателната им отговорност, която е лична и не може да бъде предмет на обсъждане в процес, в който лицето не е процесуален участник. Одобреното вече споразумение няма характера на доказателство по друго наказателно производство, както неправилно е възприето от апелативната инстанция. Процесуалният подход на въззивния съд е незаконосъобразен и води до накърняване на процесуалните права на подсъдимия Т. по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, заради което подлежи на отмяна. Авторството на престъплението, за което подсъд. Т. е обвинен, следва да бъде установено по несъмнен и сигурен начин от събраните и проверени по делото доказателства, а одобреното за осъдения Н. споразумение няма доказателствена стойност за други съучастници. Нарушените от апелативния съд правни принципи по чл. 35, ал. 1 от НК и по чл. 16 от НПК самостоятелно налагат отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради опорочено вътрешно съдийско убеждение, основано не изцяло на събраните по делото доказателства. Подсъдимият Т. е признат за съизвършител с друго лице в държане на високорискови наркотични вещества и прекурсори в жилището на осъдения Н. в [населено място], [улица], № ** и самостоятелно – в наето от свид. Б. жилище в столичния[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ап. *. Правните изводи на апелативния съд будят недоумение за начина на тяхното обосноваване. Съучастническото деяние по държане на наркотични вещества и прекурсори, намерени в дома на осъдения П. Н., е изведено от многобройните дактилоскопни следи, оставени от подсъд. Т. по предмети в това жилище (с. 8-10 от въззивното решение), независимо от многократно повторените в решението факти, че подсъдимият често е гостувал на осъдения и е напълно логично да е пипал пластмасова бутилка от Кока-кола, зелено стъклено шише с надпис „Разредител“, бяла кутия с надпис „Натриева основа“ и стъклена колба – всички намерени в работилница, както и по стъклена йенска тава в спалнята на осъдения Н.. Второто обстоятелство е наблюдението на полицейски служители (непосочени на с. 10), че подсъд. Т. пребивавал в жилището продължително време. Трето – че при покупка на наркотично вещество „пико“ (амфетамин) от свид. В. вътре в жилището на осъдения Н., подсъдимият Т. направил коментар, че това бил „много як материал“ и според това изявление е направено умозаключението, че подсъдимият бил „…наясно с естеството на веществото, дадено на В. от Н.“ (с. 12 от решението). Останалите съждения нямат никаква правна стойност, защото не са изведени от доказателства, а от субективните впечатления на свидетеля, отразени в неговите показания: „…Пак от досъдебните показания на П. В. се установява, че Н. и Т. разговаряли помежду си по начин, че свидетелят В. останал с впечатление, че те говорят за производство заедно от двамата на наркотици – търсили си материали за закупуване, произвеждали наркотици, черпили го „пико“. В. останал с впечатления, че по-активната фигура от двамата е Т. – защото когато той отсъствал от София, и П. Н. не разполагал с „материал“, т.е. с готов наркотик. Претърсването на жилището на П. Н. е приключило с намирането на редица материали, служещи като суровина за производство на метамфетамин, както и с намирането на готови синтетични наркотици, при наличие на дактилоскопни следи от Ж. Т. и съвместно от Ж. Т. и П. Н.. Полицейското наблюдение е установило често съвместно пребиваване и близки отношения между Ж. Т. и П. Н. както в жилището на Н., така и извън него. Всички тези факти, разглеждани съвкупно обуславят извода, че подсъдимият Ж. Т. при общност на умисъла с П. Н. е държал заедно с него в жилището на Н. без надлежно разрешение и с цел разпространението им два вида забранени вещества – високорискови наркотични вещества и прекурсори, иззети при претърсването на жилището на Н. и експертно изследвани и определени като такива.“ – с. 12 от въззивното решение. Направения извод за противозаконно държане на наркотични вещества и прекурсори от подсъд. Т. е необосновано и почива на предположение, вместо на събраните по делото доказателства за факти и обстоятелства за извършено деяние и неговото авторство. В решението липсват мотиви, извеждащи виновно извършено от подсъдимия общественоопасно деяние при общност на умисъла с осъдения П. Н.. Нарушението по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. І от НПК може да бъде отстранено с повтаряне на въззивното производство и изготвяне на нов съдебен акт. Второто обвинение, за което подсъд. Т. е признат за виновен, е за самостоятелно държане на две таблетки с метамфетамин („екстази“) и електронна везна със следи от метамфетамин, кокаин, тетрахидроканабинол и др. в наетото от свид. Б. жилище в[жк]. Показанията на осъдения П. Н., че това са негови вещи, оставени дни преди да бъде задържан, са отхвърлени като недостоверни. Участието на подсъдимия в деянието отново почива на предположение, защото според съдебния състав: „…При наличните данни за обвързаност на подсъдимия Т. с наркотици и прекурсори предвид фактическата обстановка в жилището на П. Н., а също и предвид наличието на доказателствена съвкупност относно жилището на А. Б., следва да се приеме, че подсъдимият Т. е държал и откритите в това жилище високорискови наркотични вещества – две таблетки екстази.“ –с. 14 от въззивното решение. При така изложените в решението правни съображения остава неясно за касационния съд и за останалите страни по делото въз основа на кои доказателства е прието за безспорно установено, че подсъдимият Т. е държал самостоятелно и в съучастие в чужди жилища високорискови наркотични вещества и прекурсори. Липсата на мотиви представя въззивното решение за незаконосъобразно, а направените изводи за виновно и общественоопасно поведение от страна на подсъдимия Т. – за необосновани и недоказани. Допуснатото съществено процесуално нарушение препятства касационната проверка за правилното приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наказанието. Въззивното решение подлежи на отмяна, като производството по делото следва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за повторното му разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 296 от 08.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 545/ 2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІІ състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.