7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр.София, 31.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1196/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Обжалва се от И. М.-К. – ч. с. и. (ЧСИ) с рег.№ *** - решение на състав на Д. к. към К. на ч. с. и. (ДК КЧСИ) от 27.01.2015 г. по дeло № 8/ 2014 г. в частта му, с която са й наложени дисциплинарни наказания за допуснати нарушения при воденето на изп.д.№ 20128390400168, както следва: глоба в размер 800 лв за това, че в нарушение на чл.487 ал.1 ГПК в изготвени обявления за публична продан на апартамент № 11 и гараж № 3, находящи се в жилищна сграда на [улица] [населено място], район Л., е обявила, че недвижимите имоти се продават заедно при обща начална цена; глоба в размер 300 лв за това, че в нарушение на чл.489 ал.1 ГПК в изготвени обявления за публична продан на същите имоти е указала, че за тях се подава едно общо наддавателно предложение и при размер на задатък, равняващ се на 10 % от сбора на началните цени на двата имота; глоба в размер 250 лв за това, че в нарушение на чл.494 ал.1 и 2 ГПК насрочила провеждане на нови публични продани и определила нови начални цени на тези имоти въз основа на нередовни искания на взискателя.
С решението си съставът на ДК КЧСИ не е наложил наказание на И. М. – К. за допуснати при воденото на същото изпълнително дело нарушения на чл.191 ал.1 ДОПК и чл.44 ал.3 ГПК. В тази част жалба срещу акта на дисциплинарния състав няма и той следва да се счита влязъл в сила.
Жалбоподателката претендира отмяна на решението в налагащата й санкции част, като поддържа, че решаващият орган не е посочил на коя дата са извършени твърдяните дисциплинарни нарушения и на коя дата са открити. Датата на откриване не била установима и от доказателствата по делото. Счита, че това я лишава от възможност да направи възражение за изтекла давност и не дава възможност съда да упражни надлежен контрол в тази насока. Освен това оспорва по същество изводите на дисциплинарния състав, че е извършила дисциплинарни нарушения, като поддържа, че съвместната продажба на два недвижими имота не съставлява нарушение на правилата за провеждане на публични продани. Поддържа, че ГПК не ограничава изрично публичната продан само до едни недвижим имот, нито има основание да се тълкува ограничително в този смисъл. Продан на повече от един недвижим имот предприемали много други ЧСИ, това било редовна практика, обусловена от съображения за атрактивност на офертата, респективно - постигане на по-голяма цена, което съответства на интересите на всички страни в изпълнителното производство. Във всеки случай поддържа, че общата публична продан на два имота е само едно нарушение, а не две отделни и е недопустимо за него да се налагат две наказания. Излага още, че няма извършено нарушение по чл.494 ГПК, тъй като взискателят надлежно поискал насрочването на нови публични продани. Обстоятелството, че тези искания постъпили на електронната поща на съдебния изпълнител, не ги прави нередовни, тъй като ГПК не ограничава способите за кореспонденция между страните и ЧСИ. Освен това съдебният инспектор, изготвил доклад по случая, не е констатирал в него нередовност на исканията на взискателя. Поради това, налагайки наказание за такова нарушение, дисциплинарният състав е надхвърлил правомощията си и е постановил недопустим акт.
М. на п., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, без да излага конкретни съображения по оплакванията в нея.
Представителят на КЧСИ взема становище, според което жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Поддържа, че е доказано извършването на констатираните в решението на дисциплинарния състав нарушения на жалбоподателката в качеството й на ЧСИ. Според него самостоятелни обекти на собственост не могат да се продават на една публична продан при общо определени начална цена и задатък, още повече, когато върху тях има различни тежести. Недопустимо е също насрочването на публична продан без писмено искане от взискателя, като законът не позволява такова искане да се прави по електронна поща. Счита, че в обжалваното решение е посочена дата на извършване на нарушенията, а сроковете за налагане на наказания не са изтекли към момента на сезирането на ДК КЧСИ.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество - за частично основателна.
Изпълнително дело № 20128390400168 е образувано при И. М.-К. – частен съдебен изпълнител с рег.№ *** – по молба на [фирма] (взискател) от 27.03.2012 г. въз основа на изпълнителни листове срещу С. К. М. и Д. И. Г. за парични вземания. В първоначалната и в допълнителна молба взискателят е посочил като способ за удовлетворяване на вземанията изпълнение върху недвижими имоти - апартамент № 11 и гараж № 3 и 4, находящи се в жилищна сграда на [улица] [населено място], район Л.. На 17.04.2012 г. ЧСИ М. - К. извършила опис на недвижимите имоти, като в протокола за опис на гараж № 3 удостоверила, че по споразумение между страните апартамент № 11 и гараж № 3 ще се продават в една обща продан и с обща цена. Протоколът е подписан както от ЧСИ, така и от длъжника С. М. и от взискателя (управителя на [фирма]). В протоколите е вписана оценка на имотите и началната цена, от която да започне наддаването на насрочената в периода от 28.04 до 28.05.2012 г. продан. Жалбоподателката изготвила общо обявление за проданта на апартамент № 11 и гараж № 3, в което посочила началната цена на всеки от имотите и указала, че се продават заедно, като определила задатък в размер 10 % от сбора от началните цени и на двата имота. На 29.05.2012 г. тя съставила протокол за обявяване на проданта за нестанала, тъй като в срока за провеждането й не са постъпили наддавателни предложения и уведомила взискателя за това. На 31.05.2012 г. взискателят изпратил по електронен път, от своя електронен адрес до електронния адрес на ЧСИ, искане за насрочване на нова публична продан. Разпечатка от електронния документ на хартиен носител е приложена по изпълнителното дело с входящ номер от същата дата. ЧСИ е насрочил нова публична продан в периода 30.06.2012 г. – 30.07.2012 г., като в изготвените за нея обявления отново било указано, че апартамент № 11 и гараж № 3 се продават заедно, като задатъкът е определен в размер 10 % от сбора от началните цени на двата имота. Тъй като и при новата продан не постъпили наддавателни предложения, с протокол от 31.07.2012 г. жалбоподателката я обявила за нестанала и уведомила взискателя. На 15.08.2012 г. той поискал насрочване на нова продан на имотите, като искането отново било изпратено по електронен път. ЧСИ насрочил нова публична продан в периода 17.09.2012 г. – 17.10.2012 г., като и този път апартамент № 11 и гараж № 3 били обявени за обща продажба при задатък в размер 10 % от сбора от началните им цени. И при тази продан не постъпили наддавателни предложения, поради което с протокол от 18.10.2012 г. тя била обявена за нестанала. Жалбоподателката уведомила взискателя, който изпратил на електронния й адрес искане за насрочване на нова продан, разпечатано на хартиен носител и получило входящ номер на 22.10.2012 г. Поредната продан е обявена от ЧСИ в периода 19.11.2012 г. – 19.12.2012 г., в изготвените обявления отново било указано, че апартамент № 11 и гараж № 3 се продават заедно, при обща начална цена 196 200 лв и при задатък 10 % от нея. При тази продан постъпило едно наддавателно предложение, оферентът бил обявен за купувач и с влязло в сила постановление от 27.12.2012 г. имотите му били възложени. На 24.10.2013 г. длъжникът по изпълнителното дело С. М. подала жалба до министъра на правосъдието с оплаквания за извършени от ЧСИ М.-К. нарушения в изпълнителното производство. Въз основа на жалбата министърът издал заповед за извършване на проверка на действията на ЧСИ, която приключила с доклад на проверяващия инспектор със становище, че има извършени нарушения. Въз основа на доклада, на 04.04.2014 г., министърът сезирал ДК КЧСИ с искане за образуване на дисциплинарно производство и санкциониране на нарушенията, посочени в него.
Съдът приема за неоснователен довода на жалбоподателката, че докладът на инспектора към М. на правосъдието, който е извършил проверка във връзка с жалбата на С. М., ограничава дисциплинарния състав относно нарушенията, за които може да й бъде наложено наказание. На първо място, необосновани са твърденията й, че в доклада не е констатирано нарушение по чл.494 ГПК. Такава констатация документът съдържа. Но доводът е неоснователен и по същество, тъй като не докладът поставя началото на дисциплинарното производство срещу ЧСИ. Неговата функция е изясняване на обстоятелствата по жалбата и довеждането им до знанието на министъра. Последният сам преценява доколко при установените в хода на проверката факти изпълнителното дело е образувано и движено законосъобразно. Когато на министъра станат известни обстоятелства, обосноваващи отговорността на ЧСИ, независимо дали за това е имало предварителен сигнал, той прави искане по чл.70 ал.1 ЗЧСИ и това е актът, поставящ началото на динамичния фактически състав по реализиране на дисциплинарната отговорност. За допустимостта на дисциплинарното производство проверката, извършена преди искането, е без правно значение, такова значение има само актът по чл.70 ал.1 ЗЧСИ. Той ограничава дисциплинарния състав в проверката на обстоятелства, които се твърдят като нарушения в дейността на ЧСИ, не докладът до министъра.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че решаващият състав на ДК КЧСИ не е посочил на коя дата са извършени твърдяните дисциплинарни нарушения. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че нарушенията на чл.487 ал.1 и чл.489 ал.1 ГПК са извършени при изготвяне на обявления за публична продан в периода 19.11.2012 г. – 19.12.2012 г., а нарушението по чл.494 ГПК е извършено при завеждане с входящ номер на постъпили по електронен път искания на взискателя от 31.05.2012 г., 15.08.2012 г. и 22.10.2012 г. По този начин времето на извършване на нарушенията е достатъчно индивидуализирано, за да осигури защитата на жалбоподателката и да даде възможност съдът да провери основателно ли е възражението за изтекла давност. Вярно е, че в решението не се съдържа дата на откриване на нарушението, но това не го опорочава, доколкото пред дисциплинарния състав възражения в тази насока не са правени. Датата на откриване на нарушенията е установима в съдебното производство, при надлежно релевирано възражение за давност, а в случая тя не може да е по-рано от достигане до знанието на министъра на доклада за извършената проверка, в която нарушенията са посочени. Това във всеки случай е станало преди изтичане на 6-месечния срок по чл.69 ал.1 ЗЧСИ, тъй като самата жалба, въз основа на която е изготвен доклада, е подадена в този срок. Не е изтекъл и крайният срок по посочената разпоредба, тъй като сезирането на ДК КЧСИ е станало в рамките на 3 години от датите на извършване на нарушенията.
Основателни обаче са доводите на жалбоподателката по същество, че не са допуснати нарушения на правилата на ГПК при съвместната продажба на два от недвижимите имота, срещу които е насочено изпълнението. Действително, за разлика от производството по несъстоятелност, при индивидуалното принудително изпълнение по ГПК принципът е всеки самостоятелен обект на собственост да се продава отделно. Този принцип обаче търпи изключения, някои от които са уредени в самия закон. Съгласно чл.515 ал.4 изр.1 ГПК, наличните ценни книжа, които се продават по правилата за публична продан на имот, могат да бъдат продавани и в пакети. Законодателят е съобразил, че пакетът от ценни книжа може да има много по-голяма стойност от съставляващите го отделни ценни книги (например поради осигуряване на „блокираща квота”). Затова продажбата им в пакет е по-благоприятна както за длъжника, така й за кредитора, тъй като във всеки случай осигурява получаването на по-висока цена. Същото разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съвместната продажба на повече от един имот ще осигури по-благоприятен резултат за всяка от страните в изпълнителното производство. Когато изпълнението е насочено срещу повече имоти, чиято стойност в комплект надвишава стойността на отделните вещи, общата им продажба не е в нарушение на правилата на ГПК, ако не е несъвместима с правилата за провеждане на публична продан. Не води до такава несъвместимост общата продан на имоти с различни тежести върху тях, стига да е възможно да се определи каква част от достигната на проданта цена се припада на съответния имот. Щом за всеки от тях е определена начална цена, то в този случай пропорцията между първоначално определените стойности на имотите позволява да се определи припадащата се за всеки от тях част от цената, по която са възложени. Общата продан не съставлява нарушение на правилата на ГПК и в случаите, когато за това са се споразумели взискателят и длъжника, без това да уврежда други кредитори на длъжника или трети лица. Когато взискателят и длъжникът са поискали общата продажба на повече от един имот с цел достигане на по-висока продажна цена и са удостоверили това обстоятелство с подписа си, съдебният изпълнител не може да откаже да обяви имотите за продажба съвместно. С оглед изложеното решението, с което на жалбоподателката са наложени наказания за извършени нарушения по чл.487 ал.1 и чл.489 ал.1 ГПК, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В частта, в която е наложено наказание глоба за извършено нарушение по чл.494 ГПК, решението на състава на ДК КЧСИ следва да бъде изменено. От фактическа страна се установи (не се и спори между страните), че исканията на взискателя [фирма] от 31.05.2012 г., 15.08.2012 г. и 22.10.2012 г. за провеждане на нови публични продани на имотите, след като предходните са обявени за нестанали, са направени чрез електронен документ, изпратен по електронна поща. Съгласно чл.100 изр.2 ГПК обаче, процесуалните действия на страните, извършени извън съдебно заседание, трябва да са в писмена форма, като писмените изявления трябва да са подписани (чл.102 ал.1 т.4 ГПК). За надлежното извършване на процесуалните действия се следи служебно и на страната трябва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовността (чл.101 ал.1 ГПК). Адресат на тези задължения е не само съдът, но и съдебният изпълнител, тъй като общите правила на ГПК важат за всички уредени в него производства. Искането по чл.494 ал.1 ГПК е процесуално действие на взискателя, което не се предприема в съдебно заседание и затова трябва да отговаря на изискванията на чл.100 и чл.102 ГПК. Неоснователно жалбоподателката поддържа, с позоваване на чл.42 ал.4 ГПК, че законът не забранява страната да сезира държавния орган, ръководещ производството, с електронно съобщение на неговия електронен адрес, съответно, че изпратените по електронна поща искания на взискателя са редовно направени. Разпоредбата на чл.42 ГПК урежда връчване на съобщения от ръководещия съответното производство орган. В случая не става въпрос за съобщения от органа, а за процесуални действия на страна в производството и именно разпоредбите на чл.100 и чл.102 ГПК са тези, които поставят нарочни изисквания към тяхната форма. Съгласно установената практика, сезирането на решаващия орган с електронен документ не е редовно, тъй като електронният документ е приравнен от ЗЕДЕП на писмен, но на неподписан документ. Затова на страната следва да се дадат указания да отстрани нередовността на процесуалното действие (срв. определение № 163/ 15.06.2015 г. по гр.д.№ 2836/ 2015 г., ІІ г.о., ВКС). Получавайки искане на взискателя за провеждане на нова публична продан чрез електронна поща, жалбоподателката е следвало да изиска отстраняване на нередовността на процесуалното действие, а неизпълнението на това задължение съставлява дисциплинарно нарушение. Доколкото обаче същото е формално и от него не са произтекли вредни последици (тъй като безспорно между страните нередовните искания са направени в законния срок), то достатъчно наказание за него е най-лекото предвидено в закона – порицание.
С оглед гореизложеното, решението на състава на ДК при КЧСИ, в обжалваната му част, следва да бъде частично отменено и частично изменено. Понеже жалбата е частично основателна, разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.
По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на състав на Д. к. към К. на ч. с. и. от 27.01.2015 г. по дисциплинарно дело № 8/ 2014 г. в частта му, с която на И. М. К. – ч. с. и. с рег.№ *** са наложени дисциплинарни наказания глоба в размер 800 лв за това, че по изп.д.№ 20128390400168 в нарушение на чл.487 ал.1 ГПК в изготвени обявления за публична продан на апартамент № 11 и гараж № 3, находящи се в жилищна сграда на [улица] [населено място], район Л., е обявила, че недвижимите имоти се продават заедно при обща начална цена и глоба в размер 300 лв за това, че по същото изпълнително дело, в нарушение на чл.489 ал.1 ГПК, в изготвени обявления за публична продан на същите имоти е указала, че за тях се подава едно общо наддавателно предложение и при размер на задатък, равняващ се на 10 % от сбора на началните цени на двата имота.
ИЗМЕНЯ наказанието, наложено на И. М. К. – ч. с. и.с рег.№ ***, с решение на състав на Д. к. към К. на ч. с. и. от 27.01.2015 г. по дисциплинарно дело № 8/ 2014 г., за допуснато нарушение по изп.д.№ 20128390400168 по чл.494 ал.1 и 2 ГПК - насрочване на нови публични продани и определяне на нови начални цени въз основа на нередовни искания на взискателя, от „глоба в размер 250 лв” на „порицание”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|