Ключови фрази


8


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№269

София, 18.05.2022 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева


като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1643 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Г. К. М. лично и като законен представител на Д. К., родена 2009г. и И. К., роден 2011г. чрез адв. П.К. от САК.
Касаторите обжалват решение № 10179/24.02.2021г. по в.гр.д.№ 807/2020г. на Апелативен съд София, 10 състав в частта за потвърждаване на решението по гр. д. № 7413/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете по чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени телесни увреждания от пътно произшествие, настъпило на 03.05.2016г., както следва: за разликата над 20 000лв. до 35 000лв. за ищцата Г. К.; за разликата над 30 000лв. до 60 000лв. за малолетната ищцата Д.; за разликата над 18 000лв. до 27 000лв. за малолетния ищец И., ведно със законната лихва от 12.11.2016г. Решението в частта за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер, съответно - 70 000лв. за ищцата Г. М., 100 000лв. за малолетната ищца и 40 000лв. за малолетния ищец, е влязло в сила.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърдението е за материална незаконосъобразност на решението при разрешаването на въпроса за съпричиняването на вредите от ищците и при приложение на принципа на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението. Касаторите поддържат, че възражението на ответната страна за съпричиняване е неконкретизирано и не е следвало да бъде разглеждано от съда; че виновен за настъпването на произшествието е единство водачът на насрещно движещия се л.а. „Опел Вектра“, който е навлязъл в платното за движение на л.а. „Фиат Пунто“, в който са пътували ищците; че поставянето на предпазен колан не би предотвратило настъпването на уврежданията им, т.е. не не е установена причинната връзка между необезопасяването на пътниците и настъпилите последици; че възражение за неизползване на системи за обезопасяване на деца не е въведено от застрахователя; че когато в автомобил се превозва дете, отговорността му за обезопасяване е на водача; че малолетните деца, които са били съответно на 6 и на 4 години, не могат да носят отговорност за собственото си предпазване чрез използване на детско столче и/или колан, съответно не може да се отчита съпричиняване на пострадалите деца поради неправилното им превозване; че съпричиняване в размер на по 1/3 за всеки от ищците, освен че е неправилно отчетено, е и необосновано завишено. Изложени са подробни доводи и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, довело до присъждане на несправедливо ниски по размер обезщетения. Изложени са съображения за неправилно определена начална дата на дължимото обезщетение за забава.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по първа група въпроси, свързани с приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД - при невъведено от ответната страна конкретно възражение за съпричиняване; при отсъствие на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите последици; за допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятност или предположения при недоказана причинна връзка; за доказателствената тежест при направено възражение за съпричиняване; дали всяко нарушение на правилата за движение е релевантно за настъпване на вредоносния резултат; когато в автомобила се превозва малолетно дете, отговорността за обезопасяването му на детето ли е, или на водача и може ли да се отчете съпричиняване от страна на детето. Акцентира се, че възражение за непоставено детско столче не е въведено, а изискванията за обезопасяване на двете деца са тъждествени.
Поставени са и втора група въпроси за приложението на принципа на справедливост - относно критериите и необходимостта съдът да ги посочи и реално съпостави с конкретните факти по спора; дали следва са се съобразят всички увреждания и да се търси точния паричен еквивалент за търпените от тях морални вреди; за значението на лимитите по ЗЗГОА.
Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а по отношение на въпросите, касаещи лимитите, и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор ЗД“Бул Инс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Пред въззивната инстанция с подадената от ищците въззивна жалба е пренесен спорът за размера на дължимото застрахователно обезщетение и за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, предвид заявеното в отговора на исковата молба възражение на застрахователното дружество, че „пострадалите са пътували в лекия автомобил без поставен предпазен колан и така са се поставили в превишен спрямо нормалния риск”.
По делото е било безспорно, че транспортната злополука е настъпила по вина на водача на л.а. „Опел Вектра“, който поради движение с несъобразена скорост е навлязъл в лентата на насрещно движещият се л.а. „Фиат Пунто“, в който са превозвани тримата ищци. Безспорно е, че те са пътували на задната седалка на автомобила без поставени обезопасителни колани. Децата, които са били съответно на 6 и 4 години, не са транспортирани в детски столчета.
Анализирайки заключението на съдебно медицинската експертиза, въззивната инстанция е приела за установено, че ищцата Г. К. е получила счупване на костите на лявата подбедрица и тези фрактури се дължат на внезапно нанесени удари от твърди тъпи и ръбести предмети, от които е изградено автомобилното купе. Проведено е било оперативно лечение за открито наместване на счупените кости и фрактурите, които са стабилизирани с плаки и винтове и гипсова лонгета. Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е преминал за срок от 6 месеца, през първите 4 месеца тя се е предвижвала трудно с помощта на патерици, което е довело и до затруднения при обслужването й. Към настоящия момент е констатирана възможност единствено за поява на единични болки при обща преумора, които бързо ще отзвучават след употреба на аналгетици.
За установено е прието, че шестгодишната малолетна ищца е получила фрактура на лявата бедрена кост и фрактури на костите на лявата подбедрица. Постъпила е в болница в увредено общо състояние, с временна загуба на съзнание за кратко време, със силни болки и деформации в лявото бедро и лявата подбедрица. Под обща анестезия е било извършено открито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на фрактурата с плака и винтове, счупените кости на лявата подбедрица са били наместени и гипсирани. Счупените кости на лявата подбедрица са зараснали за срок до 4 месеца, а счупената бедрена кост - за 6 месеца. След този период детето е започнало раздвижване и постепенно натоварване на левия крак. Общо лечебният и възстановителен период при него е приключил за срок от 7 месеца; през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация, болките са били с интензивен характер; в продължение на 5 месеца, детето не е можело свободно и самостоятелно да се предвижва, нуждаело се е от чужда помощ при обслужването му. Към настоящия момент малолетната ищца има много рядко болки при обща преумора на левия крак. Състоянието й е стабилизирано. На външната повърхност на лявото бедро има остатъчен белег от костна операция с дължина 13см. Левият долен крайник при детето продължава да е в състояние на мускулна хипотрофия. Счупените кости на лявото бедро и подбедрицата са зараснали окончателно. Металната синтеза от зарасналата бедрена кост все още не е извадена.
Прието е, че малолетният четиригодишен ищец е получил открита рана от типа на „скалп" на окосмената теменна част на главата с размери 10 см. на 12 см., което се дължи на въздействието на остри предмети вътре в автомобилното купе, или от тангенциално порязване от стъклен фрагмент на счупеното стъкло на автомобила. В случая детето е получило не само порязване, а и откъсване на част от кожата (от скалпа), което винаги води до остатъчен кожен дефект. Под обща анестезия е била извършена хирургична обработка на раната и опит да се покрие кожния дефект, тъй като част от покривната кожа е липсвала. След операцията е останал кожен дефект с размери 3 на 3 см. Извършена е втора операция на 25.07.2016 г за кожна пластика, с която е покрит белега. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 3 месеца. Понастоящем детето няма болки в зоната на раната, общото му здравословно състояние е възстановено, но от претърпяната голяма кожна рана на главата е останал траен груб козметичен кожен белег.
Въз основа на тези констатации, въззивната инстанция е споделила извода на СГС, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000лв. за претърпените от ищцата Г. К. морални вреди, съответно в размер на 45 000лв. за малолетната Д. и 27 000лв. за малолетния И.. Мотивирала е, че по отношение на справедливия размер на обезщетението съобразява възрастта на пострадалите, вида и характера на уврежданията, периода, в който болките са били интензивни, продължителността на възстановителния период, отсъствието на остатъчни негативни последствия, обществено икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към датата на пътното произшествие.
Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, тъй като ищците са пътували без обезопасителни колани, а малолетният ищец - без да е поставен в детско автомобилно столче. Счетено е, че всеки от ищците е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат в приетото от СГС съотношение в степен от 1/3.

Необосновано е искането за допускане на касационното обжалване по частта от първата група въпроси за необходимостта възражението за съпричиняване да бъде ясно и конкретно въведено от ответната страна, както и по въпроса за необходимостта, при лежаща върху ответната страна доказателствена тежест, да се установи причинната връзка между конкретно поведение или бездействие на пострадалия и настъпването на вредите. Не е налице твърдяното от касаторите противоречие на обжалвания акт с решението по т.д.№ 1422/2019г. на Второ т.о. на ВКС и обоснованото с него разрешение на правния въпрос - приносът на пострадалия да бъде конкретно посочен чрез дефиниране на конкретно действие или бездействие, с което е допринесъл за настъпването на вредоносните последици. В процесния случай ответникът е въвел ясен довод, че пострадалите са пътували в лекия автомобил без поставен предпазен колан, която е минималната защита за обезопасяване на пътниците срещу рисковете при превоз в МПС по чл.137а ЗДвП. Разпоредбата на чл.137в, ал.3 ЗДвП допуска в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца (какъвто е процесният), да се превозват деца над тригодишна възраст, като деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра, заемат седалка, която не е предна. Изводите на въззивната инстанция са в смисъл, че отсъствието в автомобила в конкретния случай на системи за обезопасяване на деца, очевидно предполага необходимостта те да бъдат обезопасени поне с предпазни колани.
Не е налице и твърдяното противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, на която касаторите се позовават - относно необходимостта нарушението на правилата за движение от пострадалия да е в причинна връзка с вредоносните последици като предпоставка за законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивната инстанция е споделила изводите на първостепенния съд, основани на заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, че лекият автомобил, в който са пътували ищците, е претърпял челен удар с настъпили деформации в предната му част. Вследствие на нанесения челен удар, под въздействието на възникналите мощни инерционни сили, телата на пътуващите на задната седалка внезапно са се изместили в предна посока, и са се ударили в намиращите се пред тях твърди тъпи предмети от които са изградени детайлите вътре в автомобилното купе, а тялото на детето И. се е изместило и е достигнало предното стъкло на автомобила и при счупване на последното, е получило голямата рана на скалпа на главата. Вещите лица са установили, че лекият автомобил "Фиат Пунто" фабрично е снабден с триточкови предпазни колани и на дясната и на лявата задна седалки, а средната задна седалка е снабдена с двуточков предпазен колан; както всички автомобили, и процесният не е фабрично оборудван с обезопасителни столчета за превозване на деца. Експертите са посочили, че предпазният/обезопасителен колан е средство за пасивна защита, предназначено за задържане на водача и пасажерите на мястото, където седят в случай на внезапно спиране, при удар на автомобила в твърда среда или при авария. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора при мощни инерционни сили и ограничава възможността телата им да достигнат до интериора на купето или до съседните седалки и пътници. Вещите лица са били категорични, че в процесния случай обезопасителните колани са били необходими, тъй като определено са щели да доведат ако не до избягване на процесиите увреждания, то до по- малко на брой увреждания и с по-малка тежест.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по поставения в изложението въпрос - когато в автомобила се превозва малолетно дете, отговорността за обезопасяването му на детето ли е, или на водача и може ли да се отчете съпричиняване от страна на детето (който е относим единствено към приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при присъждане на обезщетението на малолетните деца, но не и по отношение приложението на института на съпричиняването по отношение на първата ищца).
Даденото от въззивната инстанция разрешение е съобразено с принципната постановка, че приносът на малолетното дете е винаги обективен, независимо, че то не може да действа виновно - т.7 ППВС 17/63г. и решението по т.д.№ 93/2010г. на Второ т.о. на ВКС. Принос е налице и в хипотезата на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му. При преценката за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД от значение е разграничението на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на делинквента (в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя - в причинна връзка с поведението на водача, чиято отговорност е застрахована) и вредите, за настъпването на които, е налице принос на пострадалия, респ. на лицето, което упражнява надзор върху малолетен. В конкретния случай въззивната инстанция е съобразила обективното допринасяне на вреди от лицето, което е следвало да обезопаси малолетните при превозването им в МПС. С оглед на поставения от касаторите въпрос - дали това лице е водачът на л.а. „Фиат Пунто“ или родителят, пътувал на задната седалка (ищцата Д. К.), е без значение, с оглед констатациите в обжалвания акт, че обективно необезопасяването на децата е довело до по-тежките им увреждания, което обуславя приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. От значение са изводите на САС, че причина за телесните им увреждания не е единствено противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“, а и обективният факт на необезопасяване на децата дори с предпазен колан при превозването им в лек автомобил, поради което са налице предпоставките за намаляване на обезщетението поради обективен принос за настъпването на вредите. Позоваването на решението по т.д. № 2722/2019г. на Второ т.о.на ВКС е неотносимо. В него (както и в решенията по т.д.№ 1879/2019г. на Първо т.о. и в решението по гр.д.№ 50177/2016г. на Четвърто г.о. на ВКС) предмет на произнасяне е дали увреденият от смъртта на детето си родител, е допринесъл за настъпване на вредите, в случай, че малолетният пострадал е пътувал в МПС без поставен предпазен колан. Разрешенията в каузалната част на актовете по чл.290 ГПК са дадени в хипотеза, при които увреденият родител е бил водачът и делинквент и когато увреденият родител няма отношение към причиняването на деликта. При очевидния факт, че обезопасяването на малолетните деца при превозването им в лек автомобил, не е задължение на делинквента - на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на лекия автомобил „Опел Вектра“, поставеният от касаторите въпрос е изцяло безпредметен и хипотетичен, което отнема характеристиката му на общо основание за осъществяване на касационния контрол, съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по поставените въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като те нямат правна характеристика, а съставляват твърдение за неправилно приложение на принципа за справедливост и за немотивираност на обжалвания акт. Тези доводи на касаторите са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторите са обосновали наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответната страна не претендира и не доказва такива за изготвянето на отговора на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 10179/24.02.2021г. по в.гр.д.№ 807/2020г. на Апелативен съд София, 10 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: