Р Е Ш Е Н И Е № 344 София, 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 19 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. М. от гр.Варна срещу решение от 17.06.2008г. по гр.д.№129/2008г. на Кюстендилския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа оплакване срещу извода на съда, че процесният имот е съсобствен между наследниците на бившите съсобственици Д. М. М. и А. С. К., въпреки че е заявен пред поземлената комисия само от наследниците на Д. М. и е възстановен само на тях с влязло в сила решение. Развива и довод, че след като не е имало спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, решението на поземлената комисия следва да бъде зачетено. Ответницата М. А. К. оспорва жалбата. Счита, че решението на въззивния съд е правилно, тъй като имотът не е бил внасян в ТКЗС и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, затова решението на поземлената комисия, на което се позовава жалбоподателката, няма правно действие. С определение №557 от 29.06.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ съсобствена земеделска земя, в случай че само един от съсобствениците е бил член на ТКЗС. За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Кюстендилския окръжен съд е оставил в сила решение №920 от 21.12.07г. по гр.д.№268/07г. на Дупнишкия районен съд, с което по иск на М. А. К. е било признато за установено по отношение на ответниците В. Д. М. и Й. Д. Т., че наследниците на А. С. К. са собственици на ½ ид.част от имот №144 в кв.103 по кадастралния план на гр.С. баня, който е идентичен с имот № 032110 по картата на землището на гр.С. баня, с площ от 840 кв.м., при съседи: парцел І и ІІ, собственост на Б. и А. К., И. М., гора, Г. Мих.Ваклинов и горски път. Отменен е изцяло на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт №5/96г., с който ответниците се легитимират като собственици на процесния имот. Въззивният съд е приел, че ищцата М. К. е наследник на А. С. К., а ответниците В. Д. М. и Й. Д. Т. – на Д. М. М.. Наследодателите А. К. и Д. М. са придобили през 1947г. в съсобственост нива от 4200 дка, засадена с овощни дървета, в местността “Атанашки дол”. През 1949г. всеки от тях е декларирал на свое име части от тази нива – наследодателят на ищцата – нива от 2,2 дка в местн.”Под борчетата”, за която не се спори, че е част от общо придобитата през 1947г., а наследодателят на ответниците – нива от 2,4 дка в местн. “Атанашки дол”. С решение на ПК С. баня № 404Р от 20.11.92г. на наследниците на А. К. е била възстановена собствеността върху реална част от общата нива, съставляваща по действащия кадастрален план на С. баня имот №32112, идентичен с имот пл.№146 по плана от 1989г., с площ от 2,101дка, за който те са се снабдили с констативен нотариален акт №43/96г. С решение №07 от 24.07.95г. на поземлената комисия, на ответниците, в качеството им на наследници на Д. М. М., също е възстановена реална част от общата нива, съставляваща по действащия кадастрален план на С. баня имот № 32110 /имот №144 по плана от 1989г./, с площ от 1,278 дка, за който те са се снабдили с констативен нотариален акт №5/96г. Спорът по настоящото дело има за предмет ½ ид.част от имот № 32110, възстановен на ответниците, в качеството им на наследници на Д. М., за която ½ ид.част ищцата, в качеството и на наследница на А. К., предявява права. За да приеме, че наследниците на А. К. са собственици на ½ ид.част от спорния имот, съдът е отчел обстоятелството, че той е част от общата нива с площ от 4200лв., закупена през 1947г. от А. К. и от наследодателя на ответниците Д. М. М.. Прието е, че съсобствеността не е прекратена чрез делба или по друг начин. Обосновано е виждането, че нивата не е била включена в ТКЗС, тъй като е била съсобствена, а съгласно чл.8 от ПУТКЗС /отм./, тя е могла да бъде внесена в ТКЗС само по изричното съгласие на съсобственика, който не е кооператор. Няма данни такова съгласие да е давано от А. К., който не е бил член на ТКЗС. Освен това – процесният имот е бил стопанисван от наследодателя на ответниците и той се е разпоредил с части от него в полза на трети лица, което също е аргумент в подкрепа на тезата, че той не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Издаденото от поземлената комисия решение за възстановяване на собствеността само в полза на наследниците на Д. М. е нищожно и не създава права за ответниците. Имотът е останал съсобствен и затова със съдебното решение е признато право на ½ ид.част от него на наследниците на А. К.. За да се произнесе по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.8, ал.1 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г., всички членове на кооперативното стопанство внасят в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници или съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. В чл.8, ал.2 е уточнено, че внасянето на сънаследствена и съсобствена земя става със съгласието на съответните членове на домакинствата, сънаследниците и съсобствениците. Тези текстове следва да се тълкуват в смисъл, че съгласие се иска само когато земята е общо стопанисвана и единият от съсобствениците, ставайки член на ТКЗС, я внесе цялата в стопанството. Когато обаче отделните съсобственици са установили фактическа власт върху реално определени части от общата земя, макар да не са я поделили чрез делба, внасянето на реалната част в ТКЗС от лицето, което я стопанисва, не налага съгласие на другия съсобственик. Съответно – внесената в ТКЗС земя подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. В настоящия случай е установено по делото, че още през 1949г. двамата съсобственици са декларирали на свое име реални части от общия имот. Впоследствие Д. М. става член на ТКЗС, а А. К. – не. Земеделската земя, която е притежавал Д. М., по силата на чл.8, ал.1 от ПУ на ТКЗС от 1950г. се счита внесена в стопанството. В случая това се отнася и до частта от общия имот, която той е владеел преди ТКЗС, макар съсобствеността формално да не е била прекратена чрез делба. Тази част съответно подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и е била възстановена на неговите наследници с влязло в сила решение на ПК С. баня. Неправилно въззивният съд е отказал да зачете правата на ответниците по това решение. Обратно – ищцата М. К., като наследник на А. К., не може да се ползва от конститутивния ефект на това решение. Следва да се има предвид и това, че на наследниците на А. К. е била възстановена друга реална част от общия имот по реда на ЗСПЗЗ и те се ползват от правата по това решение. Неправилно въззивният съд е приел, че наследниците на А. К. са собственици и на ½ ид.част от процесния имот, който е възстановен по ЗСПЗЗ изцяло на наследниците на Д. М.. Това решение следва да бъде отменено и предявеният иск по чл.108 от ЗС – отхвърлен. В съответствие с този извод въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е отменен констативният нотариален акт, легитимиращ ответниците като собственици на процесния имот. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 17.06.2008г. по гр.д.№129/2008г. на Кюстендилския окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. К. от гр.София, ул.”Жолио К.” №2, ет.2 срещу В. Д. М. от гр.Варна, кв.”Г.Петлешков”-І част, бл.144, вх.6, ап.6 и Й. Д. Т. от гр.Сливен, ул.”Оборище” №34 иск чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - за установяване на собствеността на наследниците на А. С. К., б.ж. на гр.Дупница, върху ½ ид.част от имот №144 в кв.103 по кадастралния план на гр.С. баня, който е идентичен с имот № 032110 по картата на землището на гр.С. баня, с площ от 840 кв.м., при съседи: парцел І и ІІ, собственост на Б. и А. К., И. М., гора, Г. Мих.Ваклинов и горски път, както и искането за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариален акт №5, т.V, дело №1775 от 10.10.1996г. на нотариус при Дупнишкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: