О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 531                        гр.София,  30,06, 2010г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година  в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  №472 /2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №264 от 4.06.2009г., постановено по ч.гр.дело № 459/2009г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №902 от 31.03.2009г. по ч.гр.дело №809/2009г. на Районен съд – Велико Търново. С последното е отхвърлено заявление на “В” – Ш. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “М” Е. – Велико Търново за предаване на движими вещи – три влекача и три полуремаркета, подробно индивидуализирани чрез модел, номерата на двигателите и регистрация в КАТ. Дружеството – жалбоподател “В”, чрез адв. Б иска за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В приложението към частната касационна жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи основанията за допускане разглеждането й по същество – чч.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба “М” Е. Велико Търново не взема становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Налице са и поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следните съображения: За да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение въззивният съд е приел, че представения от дружеството документ -извлечение от Централния регистър на особените залози от 27.02.2009г. не представлява документ по смисъла на чл.417, т.5 ГПК, тъй като от него не може да се удостовери вписан от заложния кредитор договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг относно връщане на продадени или отдадени на лизинг вещи. Второто съображение да не бъде уважено заявлението свързано с пасивната легитимация на дружеството “М” ЕООД. Прието е, че представеният документ не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане на заявителя към ответното дружество, доколкото в представените документи като заложен длъжник е посочено дружеството “Д” ЕООД. Жалбоподателят сочи два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото : процесуалния въпрос кое вземане подлежи на проверка по чл.418, ал.2 във връзка с чл.417, т.4 ГПК и дали тази проверка обхваща изискуемост на обезпеченото вземане, и втория материалноправен въпрос, който е и процесуален – може ли заложния кредитор да иска предаване на заложеното имущество от трето лице, което го е придобило от недобросъвестен залогодател, т.е. може ли залога да се противопостави на трето лице, съгласно чл.12, ал.1 ЗОЗ. Поставените два въпроса са обусловили крайните изводи на съда, с което жалбоподателят е изпълнил първата предпоставка за селектиране на частната касационна жалба да посочи основния за спора материалноправен и /или/ процесуалноправен въпрос. Налице и втората допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото по въпроса за обхвата на съдебната проверка за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за предаване на обезпечени със залог вещи и за пасивната легитимация на третото лице, придобило права върху заложените вещи от залогодателя, няма установена съдебна практика. Заявлението е подадено на основание чл.417, т.4 ГПК, а не както неправилно е приел въззивния съд по чл.417, т.5 ГПК за предаване на заложени вещи въз основа на документ – извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението. Становището на състава на ВКС, ТК е, че представянето на документите за вписан залог и за вписано започване на изпълнение, са необходими и достатъчни, заложният кредитор да иска издаване на заповед за предаване на заложени вещи. Вписването на предприемане на действия по изпълнението предполага изискуемост на главното вземане, затова законодателят при изброяване на необходимите документи по т.4 се ограничава до документите издавани от Централния регистър. Вписването на пристъпване към изпълнение и уведомяването на залогодателя, пораждат за заложния кредитор правото да получи държането на заложеното имущество, т.е заложния кредитор да упражнява фактическата власт върху заложеното имущество / чл.32, ал.1 ЗОЗ/. В случая това условие е изпълнено видно от удостоверението от Централния регистър за особени залози, нот.покана и разписка от 17.09.2008г. За осъществяване на това право законодателят е предвидил реда по чл.417, т.4 ГПК. По втория правен въпрос за легитимацията на ответника “М“ Е. в заповедното производство, становището на настоящия състав е следното: Противопоставимостта на вписването на залога в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя означава, че всяко лице, което придобива правата върху имуществото, обременено със залога, има положението и на залогодател / чл.13, ал.1 ЗОЗ/. Заложното право следва заложеното имущество при придобиването му от трето лице, освен при условията на чл.7 ЗОЗ. Противопоставимостта изисква залогът да бъде вписан по партидата на праводателя / в случая продавача/, а за да могат да бъдат упражнени правата по залога извънсъдебно и спрямо приобритателя /в сл. купувача “М” ЕООД/, залогът трябва да бъде вписан и по неговата партидата. При липса на вписване срещу приобритателя заложния кредитор може да упражни правата си срещу него само по общия ред, но не и по реда на ЗОЗ. Следователно, отрицателен е отговорът на втория правен въпрос – пасивно легитимирано ли е ответното дружество в заповедното производство. След като по отношение на него няма вписване на залога, заявителят не може по реда на заповедното производство да се снабди със заповед за изпълнение. Като краен резултат определението на въззививния съд е правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение №264/4.06.2009г., постановено по ч.гр.дело № 458/2009г. на Великотърновския окръжен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: