Ключови фрази
Привилегирован състав на транспортно престъпление * механизъм на деяние * неприложимост на института на условното осъждане


Р Е Ш Е Н И Е


№50


гр. София, 14 март 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурор от ВКП –АНТОНИ ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 3124/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Г. М., чрез защитата , адвокат В. Т., против въззивно решение № 269/15.11.2011 год. по внохд № 286/2011 год. по описа на ВТАС.
В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 3,т. 1 и ал. 5, т. 1 и т. 2 , предл. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменяването му с приложение на чл.66, ал.1 НК като бъде отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” с предложен в жалбата максимален изпитателен срок - четири години и четири месеца . Доводите в жалбата и в съдебно заседание са с наведени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита, както и явна несправедливост на наложеното наказания. Твърди се от фактическа страна, че : подсъдимият не е имал възможност да възприеме пострадала преди и извън опасната му зона ; не е имал възможност да разбере, че пострадалата е дете - действието на знаците А19 „Деца на пътя” и В 26 (до 40 км/ч) е валидно до кръстовището с ул. „Цибър”. Процесуалното нарушение се изразява във възприемането от въззивната инстанция на по-тежката форма на непредпазливата вина – съзнавана непредпазливост (престъпна самонадеяност), в сравнение с приетата от първоинстанционния съд и в обвинителния акт – несъзнавана непредпазливост (престъпна немарливост) . За наказанието се твърди, че е явно несправедливо, тъй като не съответства на ниската обществена опасност на дееца.
В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим Н. Г. М. и упълномощеният му защитник адв. В. Т. не се явяват – редовно призовани.
Частната обвинителка Н. В. С. и повереникът й адвокат С. М. не се явяват - редовно призовани Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА И В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, СЧИТА ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията са следните:
С присъда № 36 от 03.08.2011 г., постановена по НОХД № 317/2011 г. на Русенския окръжен съд подсъдимият Н. Г. М. с ЕГН 6908135407, роден на 13.08.1969г.в гр.Русе, живущ в същия град, неженен, безработен, неосъждан е признат за ВИНОВЕН в това, че на 02.12.2010г. в гр.Русе, при управлението на моторно превозно средство „БМВ 520 И с д.к.№Р73 12 РН е нарушил правилата за движение по пътищата , както следва: чл.20, ал.2, изр.1, пр.5, пр.6 и изр.2-ро от ЗДвП -„Водачите на пътни превозни седства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението; чл.116 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата”; чл.117-„При приближаване където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на превозното средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост да спре", и по непредпазливост е причинил смъртта на П. А. М. от с.Звънарци, Разградска област на 15 годишна възраст, настъпила вследствие на тежка черепно мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система, като след деянието подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата М., поради което и на основание чл.343а ал.1 буква"б" във вр. с чл.343 ал.1 буква" в",във вр. с чл.342 ал.1 предл.З и чл. 54 ал.1 от НК го е осъден на две години лишаване от свобода.
На осн. чл. 58а ал.1 НК, съдът намалил с една трета така определеното наказание от две години - една година и четири месеца лишаване от свобода и на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, от влизане на присъдата в сила. На чл. 343г от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Н. Г. М. е осъден да заплати в полза на републиканския бюджет сумата 1 060 лв разноски по делото. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
С въззивно решение № 269/15.11.2011 год. по внохд № 286/2011 год. по описа на ВТАС присъдата е изменена в частта относно наложеното на подсъдимия наказание като е отменил приложението на чл. 66 ал.1 от НК . На осн. чл.59 ал.1 от НК е постановил наказанието от една година и четири месеца” лишаване от свобода” да се изтърпи при „общ” режим в затворническо общежитие от „открит тип”.
В останалата част присъдата е потвърдена.
Производството по делото е проведено по реда на чл.371, т.2 и следващи НПК. Подсъдимият е заявил, че признава фактите в обвинителния акт ,както и вината си и съжалява за извършеното. Дал е съгласие за тях да не се събират доказателства. Съдът съответно е одобрил това съгласие като е преценил , че признанието на фактите се подкрепя от събраните по реда и със средствата на НПК доказателства в досъдебната фаза. Както в първата , така и във въззивната инстанция, при приетите за установени съгласно тезата на обвинението факти, защитата е оспорила правната оценка на действията на подсъдимия , квалифицирани като нарушения по чл.116 и чл.117 от ЗдвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Настоящият състав не намери допуснати нарушения при оценката на доказателствените източници. Делото е изяснено от фактическа страна, въз основа на цялостна и обективна проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Правните изводи съответстват на установените данни за допуснатите нарушения на правилата за движение ,така както са формулирани в обвинителната теза. В съдържателната си част доводите в жалбата са и по отношение на неправилно приложение на закона относно изводите за допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗдВП. Доводите са неоснователни.
ВКС не споделя твърдението в жалбата, че знаците А 19 "Деца" и В 26, въвеждащ ограничение на скоростта до 40 км. ч. и знака за пешеходна пътека- знак А18, не са важали на подсъдимия, поради което не е допуснал вменените му нарушения.
Установено е от фактическа страна, че произшествието е станало при сухо, облачно, но с добра видимост време, в участъка на „Т- образно” кръстовище, на булеварда " Цибър " в гр.Русе. На инкриминираната дата, като водач на процесното МПС –„БМВ 520 И”, рег.№Р 73 12 РН, подсъдимият е преминал кръстовището с "Оборище" и е започнал да приближава кръстовището с ул."Цибър", със скорост на автомобила от 43.2 км/час. В участъка , в който е навлязъл е имало две „Т”- образни кръстовища, първото с ул. Оборище”, а след него- второто кръстовище е било с Цибър" като е установено въз основа и на признаците от него факти, че преди посоченото второ кръстовище е имало поставени знаци А 19 "Деца" и В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 40 км. ч..на това кръстовище е имало и пешеходна пътека, регулирана със знак А18. В източната посока на тази пешеходна пътека е имало прекъсната метална ограда с цел преминаване на пешеходци по указаната и от знака пешеходна пътека. Установено е по делото, че подсъдимият е имал възможност да наблюдава движението на пострадалата пешеходка М. от разстояние 24.17 м. , което е достатъчно да го предупреди , че трябва да намали скоростта или да спре, за да пропусне пешеходката. Независимо от това обстоятелство и указанията на пътните знаци подсъдимият не е изпълнил задължението си да намали скоростта на автомобила и при необходимост да спре. Вместо това, той е променил посоката си на движение като непосредствено преди пешеходната пътека е преминал от лявата лента за движение, в която се е движил, в средната лента за движение, без да намалява скоростта, изпреварвайки автомобила в лявата лента. Този вид шофиране е обеквирало поведението на водача на пътя като агресивно, рисково и опасно. В този смисъл констатациите на съдилищата по фактите са верни и на базата им са направени правилни правни изводи за допуснатите нарушения на правилата на ЗДвП, за които подсъдимият е привлечен да отговаря по настоящото дело.
Неоснователни са възраженията в жалбата относно липсата на възможността подсъдимият да възприеме пострадалата и да реагира своевременно. Съдилищата са отговорили на тези възражения изчерпателно и аргументирано, обосновавайки се със заключенията на приетите по делото експертизи и с останалите гласни и писмени доказателствени средства.
В тази връзка е необходимо да се направи едно уточняващо допълнение:
Водачите са длъжни да опазват намиращите се на- и в близост до пътя деца на общо основание, независимо от наличието или липсата на знак А 19 „Деца на пътя”. Когато този знак е поставен, водачите трябва да преминават с повишено внимание именно при отсъствието на децата (в противен случай важи общото правило). Знакът предупреждава, че е възможна ненадейната им поява и затова водачите са длъжни да намалят скоростта, независимо дали децата ще се появят или не.
Необосновано е и възражението, че пострадалата не е пресичала на пешеходната пътека , тъй като по делото е установено че е пресичала до пешеходната пътека, на около 4 метра от нея, но в посока към пътеката, косо към изхода в другия край на улицата. Очертанията и знакът показват мястото на пресичане. Това място не е непременно очертаната с бяло ивица( например, ако хората са повече, невъзможно е всички да се вместят в тези граници). Може да се пресече и в близост до очертанията, но там, където мястото на улицата е определено за преминаване на пешеходци. Водачите са длъжни да се съобразяват с пешеходците както на самото очертание, така и в по-широк периметър, използван за преминаване от пешеходците.
Приемането от въззивният съд на по-тежката форма на непредпазлива вина – самонадеяност, предвид допуснатите едновременно няколко нарушения от подсъдимия : на знак А19 „Деца на пътя", Знак А 18 "Пешеходна пътека", движейки се агресивно, опасно и нарушавайки правилата и на чл.117 от ЗДвП, не накърнява правото на защита на подсъдимия. Подсъдимият е имал възможност и се е защитил и пред тази инстанция както по фактите, така и по правната им квалификация, включително като е оспорил изводите на въззивния съд в решението му за по-тежката форма на непредпазлива вина при извършване на деянието. По-тежката форма на вина в случая е обективирана от фактическите обстоятелства на деянието на подсъдимия, очертани в предявеното му обвинение. Тя може и обосновава индивидуализиране на наказанието към по-строго, но в същите рамки на предвиденото наказание за престъплението по повдигнатото му обвинение, за което подсъдимият е информиран и по фактите и по правото.
Върховният касационен съд споделя разбирането на ВТАС, че независимо от липсата на формалните пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, с отлагането на изпълнението на наказанието няма да се постигнат целите му. Агресивното шофиране винаги носи завишена степен на опасност от непосредствено произшествие. Безотговорното игнориране от страна на подсъдимия на множество законови предписания , обусловени от пътните знаци А18 , А19 и В 26 разкрива ,че подсъдимият М. е изградил едно трайно отношение на пренебрегване на закона и е безотговорен към съдбата на околните участници в движението. В последно време деянието бележи изключително завишена обществена опасност поради динамиката на ПТП с причиняване на смърт на участници в движението. В закона е заложено разбирането , че приложението на чл. 66, ал. 1 НК не е формално, макар и да зависи поначало от формални предпоставки като отсъствието на предишно осъждане за престъпление от общ характер и от размера на наложеното наказание лишаване от свобода - до три години . Третата предпоставка за приложението на този институт е изцяло оценъчна . Тя е свързана с преценката на съда доколко е наложително ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца , както и за предупредителното му въздействие сред обществото. В случая подс.М. е показал склонност за едновременно нарушаване на групи основни правила за безопасност на движението. Предходните му санкции, наложени за административни нарушения на ЗдвП и ППЗДвП , без да се съобрази с понесената за тях отговорност, е проява на трайно незачитане на тези правила. Поради тези данни, ВКС намира за правилни изводите на въззивната инстанция за отмяна на приложението на чл. 66 НК по отношение на изпълнението на наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода. По този начин ще се гарантира постигане на неговото предупреждаване и поправяне, както и предупреждаването на останалите членове на обществото.
С оглед на тези мотиви и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК ,
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 269/15.11.2011 год. по внохд № 286/2011 год. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :