Р Е Ш Е
Н И Е
№
225
София, 18.06. 2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд
на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на десети март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна
Стоименова и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова дело № 362 по описа за
2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на М. на п. , представлявано от Министъра на п. , против решение от 21.01.2009 г., постановено по дисциплинарно дело № 15/2008 г. на Д. к. п. Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министъра на п. с изх. № 94-00-51/03.10.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Р. С. , рег. № 812 п. Камарата на частните съдебни изпълнители/КЧСИ/, с район на действие Окръжен съд-Кърджали.
Оплакванията, развити в жалбата са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде наложено дисциплинарно наказание за извършените от ЧСИ С. нарушения по чл. 68 ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата ЧСИ Р. Р. С. , не се явява и не изразява становище по нея.
Ответникът по жалбата Д. к. п. Камарата на ЧСИ, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. М. , оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответника по жалбата ДК п. КЧСИ във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по дисциплинарно дело № 15/2008 г. на Д. к. п. Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, въз основа на искане на Министъра на п. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител Р. Р. С. , с район на действие Окръжен съд-Кърджали, поради допуснати нарушения и пропуски в работата му, констатирани п. извършена проверка на дейността му. Нарушенията, допуснати по изпълнително дело № 88/2008 г., за които е поискано налагане на наказание, се изразяват в следното: 1. Неспазване на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, свързано с неизготвяне по надлежния ред на сметка за такси и разноски общо в размер на 9538,37 лв., които са включени в запорните съобщения с изх. № № 2302/13.03.2008 г. до № 2332/13.03.2008 г. върху банковите сметки на длъжника. 2. Неспазване на т. 30 от Т. за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС № 92/2006 г., като по изпълнително дело за вземане по трудово правоотношение не са предявени като субсидирани дължимите такси за изплащане от бюджета на съответния окръжен съд с писмено заявление по надлежния ред. 3. Неспазване на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ - не изготвена по надлежния ред сметка за всички такси и разноски, описани в приложение към запорно съобщение с изх. № 5328/09.06.2008 г. 4. Не е определена и начислена точно таксата за изпълнение на парично вземане по т. 26 от Т. за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС № 92/2006 г., която следва да бъде общо в размер на 8470,69 лв. 5. Не е спазена т. 26, забележка 4 от Т. за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС № 92/2006 г., като от таксата за изпълнение на парично вземане, частично начислена в размер на 2252,86 лв. с ДДС, не е приспадната събраната такса по т. 20 за извършване на опис на имущество в размер на 207 000 лв.
За да отхвърли искането на Министъра на п. за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Р. С. , съставът на Д. к. на К. на ЧСИ на Република България е приел, че същият не е извършил визираните по-горе нарушения, тъй като съгласно т. 30, забележка 1 от Т. към ЗЧСИ, документа, с който се предявяват таксите на съответния окръжен съд, е писмено заявление, а не сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Освен това, п. извършения опис на недвижимия имот е начислена таксата по т. 20, забележка 2 от Т. към ЗЧСИ, която е в размер на 207 000 лв. п. цена на описания имот 11 500 000 лв., като тази такса е по-голяма от пропорционалната такса по т. 26 от Т. към ЗЧСИ, поради което последната не се събира, тъй като не може да бъде изпълнена разпоредбата на т. 26, забележка 4 от Т. към ЗЧСИ за приспадане на таксата по т. 20 за извършения опис, т.е. от по-малката сума да се извади по-голямата.
От приложените по делото копия от документи, съдържащи се в изпълнително дело № 88/2008 г., образувано по молба вх. № 1* от 13.03.2008 г., на В. Т. С. , Ю. Р. Ч. , Л. Р. С. и Р. Р. С. , чрез адв. Ф, срещу “Горубсо-Кърджали” АД, гр. К., се установява, че срещу длъжника е бил издаден изпълнителен лист по по в.гр.д. № 819/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, за изплащане на обезщетения, с правно основание чл. 200 КТ, както следва : сумата от 44 100 лв. на В. Т. С. , 32 100 лв. на Ю. Р. Ч. , 32 100 лв. на Л. Р. С. , 32 100 лв. на Р. Р. С. , представляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането – 16.11.2005 г., до окончателното изплащане. В същата молба взискателите са посочили способи за принудително изпълнение – налагане на запори по сметките на длъжника във всички банки на територията на гр. К. и страната, запори в КАТ върху МПС, собственост на длъжника, вписване на възбрана в Агенцията по вписванията върху недвижимите имоти на длъжника, запор, опис и продажба на движимите вещи на длъжника, опис и продажба на недвижимите вещи на длъжника.
Жалбоподателят твърди и това обстоятелство не се оспорва от страните, че ЧСИ Р. С. не е изготвил сметка за такси и разноски общо в размер на 9538,37 лв., които са включени в запорни съобщения върху банковите сметки на длъжника с изх. №№ 2* от 13.03.2008 г. до № 2* от същата дата. Спорното е, следва ли да бъдат изготвяни сметки за авансово дължими такси и разноски по изпълнително дело въобще и в частност за вземания по трудови правоотношения. Жалбоподателят застъпва становището, че в случая приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, която изисква изготвянето на такава сметка. Обратното становище застъпва дисциплинарния състав п. Камарата на ЧСИ, като приема, че сметката има характер на счетоводен документ и следва да бъде изготвена след събирането на сумата по таксите и разноските. Освен това, дължимите суми по изпълнителните действия са променлива величина, зависеща от вида и обема на тези действия. Релевира и становище, че в началния етап на изпълнителното производство не би следвало да се предявяват на съответния окръжен съд субсидираните такси, без да е ясен техния окончателен размер и възможност за събирането от длъжника.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение п. Върховния касационен съд споделя становището на жалбоподателя по следните съображения:
Чл. 80 от ЗЧСИ изрично посочва, че дължимите такси за извършване на изпълнителните действия се внасят авансово. Те следва да бъдат събрани преди започването на конкретното изпълнително действие, а чл. 79, ал. 1 от същия закон изисква изготвянето на сметка за дължимите такси. Позоваването на чл. 30, забележка 1 от ТТРЗЧСИ е некоректно, тъй като тази разпоредба посочва формата “заявление” с която се прави писменото искане за заплащане на субсидирани авансови заплащания. В нея се посочват минимално задължителните реквизити на искането, но без наличието на сметка, такова искане следва да бъде оставено без уважение, защото основанието и размера на субсидираната такса се установява именно с въпросната сметка. Никъде не се посочва, че с протокол или друг документ се установява основание и размер на дължима авансово такса. Обратното становище е на позицията, че п. колизия, каквато настоящият състав не намира, подзаконов нормативен акт дерогира действието на законова разпоредба. В подкрепа на изразеното от настоящия състав становище е и разпоредбата на чл. 79 ГПК, която предвижда, че авансово събраните от взискателя такси и разноски се дължат от длъжника, освен в случаите на чл. 433 ГПК или изоставяне изпълнителните действия от взискателя, съответно прекратяването им от съда. Ал. 2 на чл. 79 ГПК предвижда дължимост на таксите от длъжника, когато не са заплатени от взискателя, а именно случаите на субсидирани такси. По изложените съображения следва да се приеме за установено извършеното от ЧСИ Р. С. нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, като не е съставил сметки към посочените по-горе запорни съобщения.
Правилно е твърдението на жалбоподателя, формулирано в т. 2 на жалбата, за извършено от ЧСИ Р. С. нарушение на т. 30 от ТТРЗЧСИ, като не е предявил като субсидирани дължимите авансови такси за изплащане от съответния окръжен съд. В тази разпоредба изрично е посочено, че такива са за вземания по трудови правоотношения, каквото е вземането в настоящия случай. Неоснователно е възражението, че в началния етап на изпълнителното производство те не са установени точно по размер. Нормативната уредба не предвижда еднократно заплащане на субсидирани авансови такси, като такива могат да бъдат претендирани от съответния съд и в хода на развитието на изпълнителното производство. След като това не е сторил ЧСИ Р. С. , същият е нарушил разпоредбата на т. 30 от ТТРЗЧСИ.
Основателно е твърдението на жалбоподателя, изложено в т. 3 на жалбата, че не е изготвена от ЧСИ Р. С. сметка към запорно съобщение № 5* от 09.06.2008 г. Към съобщението има приложение, но то не представлява сметка по смисъла на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ. Поради това и поради изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че ЧСИ Р. С. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ.
Основателно е твърдението на жалбоподателя, формулирано в т. 4 на жалбата, за нарушение на ЧСИ Р. С. , който не е изчислил и събрал в пълния размер дължимата такса върху общия размер на изпълненото парично вземане. Този размер е 191 695,36 лв. и върху него се дължи такса по т. 26, б. “е” от ТТРЗЧСИ в размер на 8 470,69 лв., а ЧСИ е определил и събрал такса в размер на 2 252,86 лв., с което си действие той е нарушил цитираната разпоредба.
Основателно е твърдението на жалбоподателя, формулирано в т. 5 на жалбата, за нарушение на ЧСИ Р. С. , тъй като не е спазил изискването на т. 26, забележка 4 от ТТРЗЧСИ, а именно от таксата за изпълнение на парично вземане, частично начислена в размер на 2 252,86 лв., да приспадне събраната такса по т. 20 за извършване на опис на недвижим имот в размер на 207 000 лв. Нарушението е тежко, тъй като ЧСИ е събрал направо от длъжника такса за опис на недвижим имот по т. 20, заб. 2 от тарифата в размер на 207 000 лв., като тази такса задължително се събира авансово от взискателя или като субсидирана се предявява от бюджета на съответния окръжен съд – чл. 80 и чл. 81 ЗЧСИ, т. 29, 30 и 33 от тарифата към него. Тази такса, както и всички останали такси по изпълнението, не може да се начислява и събира в полза на ЧСИ направо от длъжника п. разпределение на постъпилите суми, а се погасява от тези суми в полза на взискателя, респ. от бюджета на окръжния съд, ако е била субсидирана. В случая ЧСИ е извършил пълно събиране на паричното вземане, но не е определил окончателния размер на таксата по т. 26 върху общата сума на изпълненото парично вземане. Върху събраното вземане по изпълнителния лист в размер на 191 695,36 лв., включващо главница в размер на 140 400 лв. и законна лихва в размер на 51 295, 36 лв., таксата по т. 26 от тарифата се изчислява в размер на 8 470, 69 лв., която такса, както се посочи по-горе, ЧСИ е начислил частично в размер на 2 252,86 лв. В случая се е получило превишение на размера на таксата за опис на имущество по т. 20 спрямо таксата за изпълнение на парично вземане по т. 26 от тарифата, тъй като ЧСИ е допуснал прекомерност/несъразмерност/ в стойността на възбраненото имущество спрямо паричното вземане. Записът в т. 26, заб. 4 от тарифата е ясен, че от определения размер на таксата по т. 26 трябва да се приспадне събраната такса по т. 20 за извършване на опис на имущество, като нормалния случай е таксата по т. 26 да превишава тази по т. 20 от тарифата. Разпоредбата не изключва случаите, когато събраната такса по т. 20 за опис превишава определената такса по т. 26 от тарифата. Това е така, тъй като извършването на приспадане от таксата за изпълненото парично вземане на събраната такса за опис на имущество, дори когато втората е по-голяма по размер, гарантира, че съвкупното възнаграждение на ЧСИ за проведеното изпълнение за сметка на длъжника, ще бъде в размера на пропорционалната такса по т. 26 от тарифата. Съдът приема, че в конкретния случай ЧСИ е извършил опис на прекомерно по стойност недвижимо имущество като в нарушение на тарифата към ЗЧСИ е събрал таксата за това свое действие направо от длъжника и не е изпълнил изискването на т. 26, заб. 4 от тарифата от определената такса за изпълненото парично вземане да приспадне събраната такса за опис на имуществото.
Предвид изложеното и на основание чл 73, ал. 4 ЗЧСИ, решението от 21.01.2009 г. по дисциплинарно дело № 15/2008 г. на Д. к. п. Камарата на частните съдебни изпълнители следва да бъде отменено.
Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, п. които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията.
Изхождайки от обстоятелствата, п. които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, конкретно неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея от една страна и липсата на други провинения от друга, съдът намира, че за допуснатите от частен съдебен изпълнител Р. Р. С. нарушения п. провеждането на принудително изпълнение по изп. д. № 88/2008 г., следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер на 1 000 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 и ал. 6 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 21.01.2009 г. на Д. к. на К. на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 15/2008 г., с което е отхвърлено искането на Министъра на п. с изх. № 94-00-51/03.10.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител Р. Р. С. , рег. № 812 п. Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд - Кърджали.
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител Р. Р. С. , рег. № 812 п. КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Кърджали, адрес на кантората – гр. К., бул. „България” № 47, ет. 4, офис 39, дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер на 1 000/хиляда/лева за допуснати нарушения п. провеждането на принудително изпълнение по изп.дело № 88/2008 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :