О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №377 С. 04.08.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 1427/2016 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Х. о“, Република П. против определение № 785 от 01.03.2016 г. по ч. д. н. № 599/2016 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 5199 от 03.08.2015 г. на Софийски градски съд по т. д. № 455/2013 г. за разделяне на производството по образуваното пред него търговско дело, частично прекратяване на производството пред него по молбата по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност по реда на чл.609 ТЗ на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] и изпращането му в тези части по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив и Окръжен съд – Бургас. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел че между производството по искането срещу главния длъжник на основание неплатежоспособност/свръхзадълженост и производството по искането срещу скрития съучастник на основание чл. 609 ТЗ е налице връзка на обусловеност, изразяваща се в това, че неплатежоспособността/свръхзадължеността на главния длъжник е основание за откриване на производство по несъстоятелност и спрямо скрития съучастник, за който лично не е необходимо да са налице неплатежоспособност или свръхзадълженост. Съдът е изложил съображения, че както спрямо неограничено отговорния съдружник, така и спрямо скрития съучастник, откритата несъстоятелност следва да се води общо с тази спрямо главния длъжник, като последното е възможно само при общо разглеждане на молбите по чл. 625 ТЗ срещу главния длъжник и срещу скрития съучастник. Съдът е отбелязал, че тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност има действие по отношение на всички, в отделно воденото на основание чл. 609 ТЗ производство, скритият съучастник не би могъл да противопостави евентуалните си възражения за отсъствие на неплатежоспособност или свръхзадълженост на главния длъжник, като е отчел, че същият се явява солидарно отговорен с главния длъжник, а не негов кредитор, поради което има интерес от собствена защита срещу твърдението на иницииралия производството кредитор за наличие на неплатежоспособност/свръхзадълженост. Противно на това разбиране е направен крайният извод за правилност на постановеното определение, поради това, че когато искането за откриване на производство по несъстоятелност срещу главния длъжник е съединено и с искане по чл. 609 ТЗ за откриване и спрямо скрит съучастник със седалище (постоянен адрес), различно от това на главния длъжник, последното е местно подсъдно на съда, определен съгласно чл. 613 ТЗ -по седалището на главния длъжник т. е. функционалната връзка между делата не обуславя задължително общото им разглеждане в едно производство, а обстоятелството, че кредиторът е избрал да съедини искането си по чл. 609 ТЗ с искането спрямо главния длъжник не може да обоснове отклонение от правилото на чл. 613 ТЗ. Предвид императивния характер на нормата на чл. 613 ТЗ, въззивният съд е извел, че искането за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 609 ТЗ спрямо скрит съучастник, със седалище (или постоянен адрес), различно от седалището на главния длъжник, съединено с искане за откриване на производство срещу последния по чл. 625 ТЗ, не може да бъде разгледано от местно компетентния съд по седалището на главния длъжник. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение жалбоподателят е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона -основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Следва ли да намери приложение императивната разпоредба на чл. 613 ТЗ в хипотезата на предявена молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговски дружества на основание чл. 609 ТЗ в случай, че седалищата на същите се намират в съдебните райони на различни окръжни съдилища, съответно следва ли производствата срещу трите дружества да бъдат разделени и препратени за разглеждане от съответния окръжен съд по техните седалища предвид функционалната връзка между делата?“ Поставеният въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е пряко относим към решаващите мотиви на въззивният съд. Налице е и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано от касатора, с оглед даденото тълкуване от съда на разпоредбата на чл.613 ТЗ вр. чл.609 ТЗ. С оглед изложеното се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Във връзка с поставеният релевантен въпрос, настоящият състав на ВКС, І т.о. приема следното: С решение №102 от 11.07.2012г. по т.д. №1294/11г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е формирана задължителна за съдилищата практика по въпросите, свързани с предпоставките за откриване производство по несъстоятелност в хипотезите на „ скрито съучастие” . Така съставът на ВКС, ІІ т.о. е обобщил, че „ скрито съучастие” по смисъла на чл. 609 ТЗ, като основание за откриване производство по несъстоятелност е налице когато физическо и юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество извършва цялата си търговска дейност или съществена част от нея, изразяваща се в сключване на търговски сделки, чрез неплатежоспособен длъжник- търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник. Преценката относно обема на прикритата търговска дейност следва да се извършва винаги конкретно с оглед специфичните за случая обстоятелства. Откриването на производство по несъстоятелност по отношение на лицето, чиято дейност се прикрива, е функция на откриване производство по несъстоятелност на прикриващия неговата търговска дейност търговец. От така определената дефинитивност на уредената в чл.609 ТЗ възможност за откриване на производство по несъстоятелност спрямо скрит съучастник се извежда това, че производството по несъстоятелност по отношение на скрития съучастник е винаги производно от открито производство по несъстоятелност спрямо търговеца, чрез който е извършвал търговската си дейност. Т.е. производство за прикритото лице може да бъде открито само ако такова е открито за неплатежоспособният длъжник. Или кредиторите на неплатежоспособния длъжник не могат да искат пряко откриване на производството по несъстоятелност спрямо прикритото лице, доколкото неговата неплатежоспособност или свръхзадълженост не влиза в предпоставките по чл.609 ТЗ. Или както е отбелязал в цитираната практика ВКС, тези производства са функционално свързани, от което следва и необходимостта от общото им разглеждане от едни съд, дори и когато масите на несъстоятелността биха били отделни, в хипотеза, при която извън скритото съучастие е налице осъществяване от неплатежоспособния търговец и на друга търговска дейност. Довод в това отношение, е че основен обект на принудително изпълнение ще бъде не масата на неплатежоспособния, а тази на скрития съучастник, тъй като подставеното лице дава само името на фирмата, а правата и задълженията по сделките се поемат от скрития съучастник. Аргумент в тази насока е и това, че дефинитивно, скритият съучастник може да бъде търговец, но може да е и лице, което не притежава такова качество и по отношение на което чл.613 ТЗ е неприложим. Или, във всички случаи съд по несъстоятелността в хипотеза на чл.609 ТЗ при различни местоседалища на основния длъжник и скрития съучастник, следва да бъде съдът по седалище на първоначалния неплатежоспособен длъжник, който винаги е търговец. Нормата на чл.613 ТЗ определя местна подсъдност при откриване на производство по несъстоятелност, като дерогира единствено общия ред, но тя не е специална по отношение на нормата на чл.609 ТЗ, а тъкмо обратното- чл.609 ТЗ, като предвиждащ особен случай за откриване производство по несъстоятелност, следва да се разглежда като специална норма, дерогираща общите правила.Следователно, същата следва да се прилага, съобразно нейните изисквания и смисъл и с оглед разясненото по реда на чл.290 ГПК съдържание на института на скритото съучастие. С оглед изложеното по поставения правен въпрос следва да се приеме, че императивната разпоредба на чл. 613 ТЗ, намира приложение в хипотезата на предявена молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговски дружества на основание чл. 609 ТЗ в случай, че седалищата на същите се намират в съдебните райони на различни окръжни съдилища, само по отношение на главния длъжник – подставено лице, който винаги е търговец, докато по отношение на скритите съучастници, с оглед спецификата на откриване производство по несъстоятелност по реда на чл.609 ТЗ, съд по тяхната несъстоятелност е съдът по несъстоятелността на главния длъжник. С оглед така приетото по поставения правен въпрос, въззивният съд както и първостепенния са допуснали нарушение на закона, поради което въззивното определение следва да бъде отменено както и оставеното с него в сила определение, а делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на настоящия съдебен акт. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 785 от 01.03.2016 г. по ч. д. н. № 599/2016 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 785 от 01.03.2016 г. по ч. д. н. № 599/2016 г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила определение №5199/03.08.2015г. по т.д. № 455/13 НА Софийски градски съд в обжалваната му част и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на определението. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: