Ключови фрази
Делба * правомощия на въззивната инстанция * необходимо задължително другарство * събиране на нови доказателства във въззивното производство


1

5



5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
София, 27.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1482/2018 година.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. С. Д., чрез адв. М. З., против решение № 6240 от 01. 09. 2017 г. по гр. д. № 11360/2015 г. на Софийски градски съд, IIД ГО, с което е отменено решение от 20. 04. 2015 г. по гр. д. № 59377/2012 г. на СРС, II ГО, 68 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. А. (с правоприемници А. М. А. и А. А. А., конституирани като страни на осн. чл. 227 ГПК) иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, със застроена площ от 132, кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша и балкон, баня с тоалетна, входно антре, коридор, тераса от североизток и югоизток и стълбище, с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, представляващо УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], м. „И.“, вместо което е допусната делба на описания имот между А. М. А. и А. А. А., при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците по касационната жалба А. А. А. и А. М. А., чрез адв. Т. Г. С. и адв. М. П. Р., изразяват становище за правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му.
Съделителите А. И. С., Н. И. Р. и С. А. К. не изразяват становище по касационната жалба.
С определение № 510 от 15. 11. 2018 г. по гр. д. № 1482/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Отговор на първия въпрос се съдържа в т. 6 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 245 от 10. 07. 2014 г. по гр. д. № 2425/2014 г., 4 г.о., решение № 147 от 1. 08. 2013 г. по гр. д. № 805/2012 г., 1 г.о. В производството за съдебна делба всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар.
Отговор на втория въпрос е даден с решение № 859 от 11. 01. 2011 г. по гр. д. № 1295/2009 г., 4 г.о. и решение № 60 от 17. 03. 2014 г. по гр. д. № 4474/13 г., 3 г.о. В случаите, при които във въззивното производство се представят, на осн. чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, нови доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до подаване на въззивната жалба, съответно до подаване на отговора на въззивната жалба, причините за тази невъзможност трябва не само да бъдат посочени, но и доказани.
По основателността на касационната жалба.
За да постанови частична отмяна на първоинстанционното решение и допусне делба на процесния апартамент само между съделителите А. М. А. и А. А. А., при равни дялове, и потвърди първоинстанционния акт в останалата отхвърлителна част, съставът на градския съд е приел от фактическа страна, че общата наследодателка на страните Н. А. Г. е починала на 18. 10. 2012 г. и е оставила за законни наследници сестра си С. А. К., племенника си А. Г. А. (по право на заместване на починал преди нея брат Г. А. С.) – поч. 19. 01. 2017 г. и оставил за наследници син и съпруга А. и А. А., племенниците А. И. С. и Н. И. Р. (по право на заместване на брат й И. А. С.), племенница Т. С. Д. (по право на заместване на сестра й А. А. С.). С н.а. № 16/6. 07. 2000 г. Н. Г. е призната за собственик, на основание учредено право на строеж, наследство и делба, на процесния апартамент, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място. С н.а. № 41/22. 10. 2004 г. Н. Г. продала на племенника си А. А. и съпругата му Б. К. А. таван и стая за творческа дейност със санитарен възел и балкон в подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда, в която се намира и делбеният имот. Със саморъчно завещание от 14. 04. 2010 г. Н. Г. е завещала на ответницата Т. Д. и трите й деца – Д.-А. К. К., Ф.-М. К. К. и А. М. Л. (неконституирани като страни в делбеното производство) процесния апартамент. Със саморъчно завещание от 19. 03. 2012 г. (представено във въззивното производство) Н. Г. е отменила предходното завещание от 14. 04. 2010 г. и е завещала апартамента на племенника си А. Г. А.. От правна страна съдът е приел, че собственици на процесния апартамент са само ищците А. А. А. и А. М. А., придобили го по наследство от баща си А. Г. А., а последният - на основание завещателно разпореждане от 19. 03. 2012 г., оставено от Н. Г., поради което делба на апартамента следва да бъде допусната само между посочените двама ищци, при равни дялове.
Решението е недопустимо.
От представеното от съделителката Т. С. Д. с отговора на исковата молба саморъчно завещание от 14. 04. 2010 г. е видно, че със същото общата наследодателка Н. Г. е завещала процесния апартамент на съделителката Т. С. и на децата й Д.-А. К. К., Ф.–М. К. К. и А. М. Л.. Посочените лица, като евентуални участници в съсобствеността, не са участвали като страни в делбеното производство. Тъй като всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари в производството за съдебна делба, участието им в исковото производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на същото. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар. В случай, че задължителният необходим другар е ответник, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6). Като е постановил съдебен акт по съществото на спора, съставът на въззивния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с участието и на заветниците Д.-А. К. К., Ф.-М. К. К. и А. М. Л.. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да предприеме необходимите процесуални действия за конституиране на Д.-А. К. К., Ф.-М. К. К. и А. М. Л. като съделители, предоставяйки възможност на ищците да насочат иска и срещу тях. На същите следва да се връчи препис от исковата молба с възможност за отговор по чл. 131 ГПК, да бъде предоставена възможност да изразят становище по всички събрани по делото доказателства, да направят възражения и ангажират доказателства.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК е основателно. Завещанието от 19. 03. 2012 г. е представено за пръв път пред въззивната инстанция, в проведеното пред същата на 9. 06. 2017 г. открито съдебно заседание, от процесуалния представител на съделителите А. А. А. и А. М. А.. Въведени са твърдения, че няколко месеца преди смъртта на наследодателя им А. А., починал на 19. 01. 2017 г., им се обадил адвокат, който ги уведомил, че в кантората му е оставено саморъчно завещание от Н. Г. в полза на А. А.. Завещанието било обявено и предадено за съхранение на нотариус на 21. 12. 2016 г., по искане направено от пълномощник на А. А.. Въззивният съд е приел завещанието за новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, относно което е била налице обективна невъзможност за А. А. да узнае и се снабди с него до подаване на въззивната жалба. Този извод е направен само въз основа на изявленията на съделителя А. А., без да се събират доказателства за установяване осъществяването на посочените от него причини за несвоевременно представяне на завещанието (за датата, съотв. за периода от време, в който А. А. е узнал за съществуването на оставеното в негова полза завещание от 19. 03. 2012 г. и същото му е било предадено от адвоката). При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, ако съделителите А. и А. А. поддържат пред районния съд искането си за приемане като писмено доказателство на завещанието от 19. 03. 2012 г., първоинстанционният съд следва да им укаже необходимостта да ангажират доказателства за датата или за периода от време, в който А. А. е узнал за завещанието от 19. 03. 2012 г. и е получил същото. Въз основа на тези доказателства съдът следва да прецени била ли е налице обективна невъзможност за представяне на доказателството до приключване на съдебното дирене при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция, както и дали искането за приемане като писмено доказателство на завещанието е направено в първия възможен процесуален момент след узнаването и получаването в държане на документа. Доказателства, които страната по своя вина е пропуснала да представи пред първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото биха били недопустими.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да реши и въпроса за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, според изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6240 от 01. 09. 2017 г. по гр. д. № 11360/2015 г. на Софийски градски съд, IIД ГО, както и частично отмененото и частично потвърденото с него решение от 20. 04. 2015 г. по гр. д. № 59377/2012 г. на СРС, II ГО, 68 с-в И ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: