Р Е Ш Е Н И Е № 283 гр.София, 02.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 854/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската градска прокуратура срещу присъда № 70/17.03.2014 год. по въззивно нохд № 4484/2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, Х-ти състав, в който се поддържа, че е необоснована и е нарушен закон с оправдаването на подсъдимия К. Г. Д. по повдигнатото му обвинение въпреки събраните достатъчно обвинителни доказателства за виновността му. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за повторно разглеждане и правилно приложение на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият оспорва основателността на протеста и поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен начин и правилно е оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 103 състав с присъдата от 23.05.2013 год. по нохд № 1611/2011 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че при условията на опасен рецидив на 23.08.2010 год. в гр.С. направил опит да извърши кражба на яке на стойност 195 лева от владението на И. М., управител и МОЛ на магазин в търговски център, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А вр.чл.18, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Неоснователно е възражението в протеста, че събраните „достатъчно обвинителни доказателства” не са оценени правилно. От съдържанието на мотивите следва, че съдът е подходил според изискванията при упражняване на правомощията да постанови нова присъда, да изложи приетата за установена фактическа обстановка, както и да направи подробен и задълбочен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Прецизно и задълбочено е обсъдил показанията на свидетелите П., М., Р. и Л., както и обясненията на подсъдимия Д.. Изложил е съображения доколко и защо по отношение на относимите обстоятелства кредитира всеки един от доказателствените източници, както и решението да отхвърли като неубедителни показанията на свидетеля, че инкриминираното яке се е намирало в раницата на подсъдимия поради изолираността им с останалия доказателствен материал. Законосъобразно е приел, че само поради наличието на свален алармен бутон в яке, пробвано от подсъдимия и яке с липсващ в помещението за проба, както и на инструменти-нож и клещи в раницата, без да са установени конкретни действия като част от изпълнителното деяние, не може да се обоснове несъмнен извод за извършено престъпление според повдигнатото обвинение. Неоснователно се поддържа в протеста, че нарушението на закона е поради неосъждането на подсъдимия за извършено престъпление при условията на приготовление. Въззивният съд подробно и задълбочено е обсъдил възможността при установените фактически положения и правна квалификация, когато не е налице опит, каквото е обвинението, но данните указват на приготовление за кражба, да бъде осъден. Изложил е подробни съображения за липсата на правна възможност, които настоящият състав изцяло споделя и не намира основание да ги повтаря. С оглед разпоредбата на чл.17, ал.2 НК приготовлението се наказва само в предвидените от закона случаи и квалификация по чл.195, ал.5 НК е възможна, когато са налице квалифициращите обстоятелства по ал.1, т.3 и т.4 НК, но не и при обвинението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 НК, повдигнато на подсъдимия. Изводите за невиновността на подсъдимия съдът е основал на доказаните по несъмнен начин факти по делото, а вътрешното си убеждение е формирал по начин и със съдържание според изискванията по чл.14 НПК. В протеста немотивирано е посочено, че присъдата е необоснована, т.е. че фактическите положения, приети за установени, не съответстват на събраните и проверени по делото доказателства. Според правомощията на касационната инстанция и разпоредбата на чл.348, ал.1 НПК необосноваността не е между изчерпателно посочените основания за отмяна или изменение. Касационната инстанция не може да проверява фактическите положения, приети за установени от инстанциите по същество и да ги заменя със свои, поради което възражението в посочения смисъл не следва да бъде обсъждано. Предвид изложеното, че не са допуснати нарушения от поддържаните, новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 70/17.03.2014 год. по въззивно нохд № 4484/2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, Х-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: