2 Р Е Ш Е Н И Е № 240 София, 15.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2746/2013 г. Производството е по чл. 303, ал. 1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на Н. С. С., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №575 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 855/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №482 от 13.03.2012 г. по гр. дело №7368/2011 г. на Русенския районен съд. С първоинстанциононото решение молителят и М. П. М. са осъдени солидарно да заплатят на Х. М. Р. на основание чл236, ал.2 ЗЗД сумата 4 000 лв. – обезщетение за ползване на имот след прекратяването на договор за наем за периода 01.01.2007 г. – 30.04.2007 г. и 1410 лв. – мораторна лихва. Ответникът Х. М. Р., [населено място], оспорва молбата за отмяна. Ответницата М. П. М., [населено място], не е заявила становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че след влизане в сила на решението са възникнали нови обстоятелства – признание на лицето И. А., че е ползвал процесния имот за периода 01.01.2007 г. – 30.04.2007 г.. Тези нови обстоятелства се установяват от влязло в сила решение №176 от 07.02.2013 г. по гр. дело №8992/2012 г. на Русенския районен съд, с което И. А. е осъден да му заплати сумата 1735.28 лв. – стойност на потребена електроенергия за месеците януари, февруари и март 2007 г. за процесния имот въз основа на признанието на ответника, че е ползвал имота за периода 01.01.2007 г. – 30.04.2007 г. Същото признание се съдържа и в декларация от 26.02.2013 г. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК нови обстоятелства /съответно нови писмени доказателства/ са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Нововъзникнали факти обаче /такива, осъществили се след приключване на устните състезания/ не са основание за отмяна на влязло в сила решение. Такива факти не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. В случая молителят поддържа основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК като се позовава на нововъзникнали факти и доказателства за тях, тъй като признанието на едно трето лице, че е ползвало процесния имот за периода 01.01.2007 г. – 30.04.2007 г. е факт, осъществил се след влизане в сила на атакуваното въззивно решение. Изявленията на това трето лице по съществото си са свидетелски показания, които обаче не са дадени по надлежния ред в хода на делото пред инстанциите по същество. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна Х. М. Р. трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. С. С., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №575 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 855/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №482 от 13.03.2012 г. по гр. дело №7368/2011 г. на Русенския районен съд. ОСЪЖДА Н. С. С., [населено място], да заплати на Х. М. Р., [населено място], 150 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.