3 Р Е Ш Е Н И Е №.185 София, 09.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 146/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Ж. Н. М. с фирма “В.-Ж. М.” срещу въззивно решение № 669 от 25.11.2009 г. по т.д.№ 199/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 50 от 09.07.2009 г. по гр.д.№ 349/2008 г. на Добричкия районен съд. С последното касаторката е осъдена да заплати на Районен кооперативен съюз [населено място] сумата 10 303 лв., представляваща неплатени суми по договор за наем от 10.06.2004 г., вкл. за консумативи, както и неустойка за забава в плащането й в размер на 7565.17 лв. Прието е, че договорът не е оспорен своевременно от касаторката, като освен това писмената форма не е условие за неговата действителност, а обясненията й по реда на чл.114 ГПК (отм.) сочат, че правоотношения са възникнали по повод ползването на помещенията от сина на едноличната търговка. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по релевираното възражение за липса на активна процесуална легитимация, тъй като искът бил предявен от [фирма] - Д., докато с първоинстанционното решение е разгледан и уважен иск на Районен кооперативен съюз –Д.. Въведени са и доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивния акт - основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. По делото е постъпил отговор от [фирма] с доводи за неоснователност на касационната жалба. С определение № 501 от 12.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване предвид вероятната недопустимост на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.293 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма], [населено място], с която в обективно кумулативно съединение са предявени искове с правно основание чл.228 и чл. 92 ЗЗД, претендирани като наемна цена и неустойка за забавеното й плащане, дължими по наемен договор от 10.06.2004 г., по който Районен кооперативен съюз отдал под наем на ответницата и настояща касаторка собствени недвижими имоти, находящи се в [населено място]. Съдилищата уважили исковете, като осъдили ответницата да заплати исковите суми на Районен кооперативен съюз, [населено място], независимо че за всички проведени заседания и в двете инстанции е вписано в списъка и призовавано като страна в процеса „Районен кооперативен съюз” ООД, като е останало необсъдено от въззивния съд релевираното с въззивната жалба възражение, че ищецът по делото е търговско дружество, а не кооперативна организация по смисъла на ЗК. Въззивното решение е недопустимо. Правната теория и практика са категорични по въпроса, че страните в процеса се определят от ищеца, който посочва от чие име и срещу кого предявява иска. Кой обаче се сочи като страна по делото съдът следва да извлече не от буквалния текст на исковата молба, а преди всичко от правоотношението, предмет на иска – чл.98, ал.1, б.”г” ГПК (отм.), аналогичен на чл.127, ал.1, т.4 от сега действащия ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, за да се обезпечи законосъобразното развитие на процеса, въззивният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.129, ал.1 ГПК, като остави без движение исковата молба и даде указания за поправянето й чрез посочване на надлежната страна, от чието име се предявени исковете. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити, посочени в чл. 127 ГПК и чл.128 ГПК при съобразяване, че при уточняване на страните по делото, това не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл.228 ГПК. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да проведе производство по чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 2 ГПК за отстраняване на посочената нередовност на исковата молба. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 669 от 25.11.2009 г. по т.д.№ 199/2009 г. на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: