5 Р Е Ш Е Н И Е № 313 Гр. София, 02 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................... и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев ................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ......................................................... наказателно дело № 988 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения В. К. Т. за възобновяване на в.ч.н.д. № 5440/ 2011 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІІІ въвзивен състав, изменение на въззивно решение № 429 от 26.03.2012 г. и отмяна на института по чл. 24 от НК. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според осъдения В. К. Т. увеличаването на общото наказание по извършеното групиране е явно несправедливо. В открито съдебно заседание адвокат М. Д., служебен защитник на осъдения, настоява за намаляване на наказанието с отмяна на приложеното увеличение. Навежда твърдение, че извършеното групиране не е прецизирано, тъй като по три от осъжданията били наложени условни наказания, които не били взети предвид, докато институтът по чл. 24 от НК бил само процесуална възможност, която съдът не бил длъжен да прилага, а и увеличението не спомагало за постигане на целите по чл.36 НК. Настоява за удовлетворяване на искането за възобновяване, отмяна на решението в частта, с която е потвърдено приложението на чл. 24 от НК в максимален размер и за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като с приложението на чл. 24 от НК съдът не е допуснал нарушение и атакуваният съдебен акт е законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. В последна дума осъденият В. К. Т. моли за отмяна на приложението на чл. 24 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 429 от 26.03.2012 г. по в.ч.н.д. № 5440/ 2011 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІІІ въвзивен състав, потвърдил определение от 12.10.2011 г. по н.ч.д. № 8814/ 2011 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 8 състав, с което на осъдения В. К. Т. било определено за изпълнение едно общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, наложено му измежду санкциите по влезлите в сила шест отделни наказателни производства с присъди, както следва: по н.о.х.д. № 3432/ 2007 г.; по н.о.х.д. № 13001/ 2008 г.; по н.о.х.д. № 13075/ 2008 г.; по н.о.х.д. № 2177/ 2009 г.; по н.о.х.д. № 6832/ 2010 г. и по н.о.х.д. № 13924/ 2010 г. – всички на Софийски районен съд. Наказанието било увеличено с една втора, на основание чл. 24 от НК, като общата санкция в размер на 4 години и 6 месеца подлежала на изпълнение при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд оставил без уважение искането на осъдения Т. за повторно кумулиране на наказанията, наложени по споразумения по н.о.х.д. № 3111/ 2008 г. и по н.о.х.д. № 11287/ 2008 г. и с присъда по н.о.х.д. № 7200/ 2008 г. – всички по описа на Софийски районен съд, тъй като същите били групирани в едно общо и най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с влязлото в сила на 15.11.2010 г. определение по н.ч.д. № 6052/ 2010 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 18 състав (потвърдено с решение по в.н.ч.д. № 2879/ 2010 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав). Процесуално допустимото искане е неоснователно. Извършеното по чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК групиране е законосъобразно. Осъденият Т. е осъществил множество разнородни престъпни посегателства, сред които три блудства по чл. 150 от НК и пет грабежи по чл. 198 от НК, като две от престъпленията против половата неприкосновеност са били съпътствани и с грабеж спрямо жертвите (по н.о.х.д. № 3432/ 2007 г. и по н.о.х.д. № 13924/ 2010 г.). Включените в съвкупността престъпления са реализирани в период от около три години – между 16.07.2006 г. и 01.08.2009 г., като санкцията само по н.о.х.д. № 2177/ 2009 г. е пробация, докато по останалите наказанията са лишаване от свобода от една и повече години (една година и шест месеца лишаване от свобода – по н.о.х.д. № 13075/ 2008 г.; две години – по н.о.х.д. № 6832/ 2010 г. и по н.о.х.д. № 13924/ 2009 г.; три години – по н.о.х.д. № 3424/ 2007 г.). Многобройните съдимости на осъдения, извършените от него множество престъпления против собствеността и половата неприкосновеност, демонстрираното асоциално поведение с пренебрежение на законовата забрана към въздържане от престъпни посегателства убедено налагат извода за необходимостта от приложение на института по чл. 24 от НК. Увеличението на общото наказание не води до явната му несправедливост. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за намаляване на подлежащата към изпълнение санкция. Неоснователно е твърдението на защитата, че условните наказания, които са и най-тежки в групата, както и наказанието несвързано с лишаване от свобода, следва да се преценят като превес на смекчаващите обстоятелства и да не се прилага нормата по чл. 24 от НК. И. по чл. 23-25 от НК предписва ясни правила за определяне на едно общо, най-тежкото от наказанията, наложени за престъпления, извършени преди влизането в сила на присъдата или споразумението за което и да е от тях. Законодателят налага императивни норми на съдебния орган, правоприлагащ разпоредбите на чл. 23 и чл. 25 от НК. Съдебната преценка е възможна само при необходимост от увеличаване на това общо наказание по реда на чл. 24 от НК, ограничено също в законови предели: увеличението да е най-много до една втора от наказанието, но да не превишава аритметичния сбор от групираните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Съдът не може да пререшава въпросите, които вече са решени с влезлите в сила съдебни актове по налагане на отделните наказания, нито да преценява отново смекчаващите и отегчаващите тези наказания обстоятелства. В пълна власт на решаващия съдебен орган е да прецени и как да бъде изпълнено общото наказание и дали същото да бъде завишено. Не са налице основанията за възобновяване на въззивното съдебно производство по в.ч.н.д. № 5440/ 2011 г., по описа на Софийски градски съд. Искането на осъдения В. К. Т. като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. К. Т. за възобновяване на в.ч.н.д. № 5440/ 2011 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІІІ въвзивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.