2 гр. д. № 3919/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 144/2015 София, 22.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3919/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Р. Б. срещу решение от 17.03.3014 г. по гр. д. № 546/2013 г., с което Смолянски окръжен съд е потвърдил решение от 30.10.2013 г. по гр. д. № 152/2013 г. на Златоградски районен съд, с което по иск по чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на Н. Б. и Й. Т. Б., че Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., действащ със съгласието на майка си П. З. Б., са собственици на основание наследствено правоприемство от С. Р. Б. и давностно владение на 10/20 ид. ч. от УПИ І-118, в кв. 20 по ПУП на [населено място], целия с площ от 520 кв. м., както и на втори и трети жилищни етажи и една стая от първия етаж в построената в имота триетажна жилищна сграда – западен близнак. С определение № 641 от 26.11.2014 г. постановено по делото на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 30.10.2013 г. по гр. д. № 152/2013 г. на Златоградски районен съд, в частта с която по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на Н. Р. Б. и Й. Т. Б., че Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., действащ със съгласието на майка си П. З. Б., са собственици на основание наследствено правоприемство от С. Р. Б. и давностно владение на 10/20 ид. ч. от УПИ І-118, в кв. 20 по ПУП на [населено място], целия с площ от 520 кв. Касационната проверка е допусната по разрешения от въззивния съд въпрос придобили ли са ищците на основание давностно владение правото на собственост върху идеалните части от имота, които са придобити от останалите наследници на Р. Б. на основание наследствено правоприемство. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на закона. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е приел за е установено от фактическа страна, че общият наследодател Р. К. Б. е бил собственик на 10/20 ид. ч. от дворното място с построената в него паянтова жилищна сграда. По отношение на останалите 10/20 ид. ч. между страните няма спор за това, че са собственост на ответника Й. Б., поради което не са ангажирани доказателства за основанието на което са придобити тези права. В приетата като доказателство скица, издадена от техническата служба на [община] на 09.02.1976 г., се установява, че имотът е бил записан на А. К. Б., Р. К. Б. и Т. Й. Б.. По делото няма доказателства за това на какво основание общият на страните наследодател Р. К. Б. е придобил правото на собственост върху 10/20 ид. ч. от имота. Страните не оспорват, че е бил носител на тези права, както и че те са придобити по време на брака му с А. Б.. Общият на страните наследодател Р. Б. е починал през 1983 г. и оставил за наследници съпруга А. Б., син С. Р. Б. и три дъщери Р. Р. Г., Е. Р. С. и Н. Б.. Синът С. Р. Б. е починал през 1998 г. и е оставил за наследници: съпруга Е. Б., дъщеря Р. С. С., и наследници от починал син И. Б.: съпругата му П. З., дъщеря А. И. и син С. И., действащ със съгласието на майка си П. З., които са ищци по иска. Въз основа на събраните гласни доказателства е установено, че в периода от 1976 г. до 1980 г. в имота са построени две сгради близнаци, за което е била дадена строителна линия с протокол № 28 от 21.05.1976 г. на наследодателя Р. и на ответника Й. Б.. Свидетелите установяват, че западният близнак е строен от сина на Р., С. и съпругата му Е., които са организирали строителството и са участвали със средства и труд. След построяването на къщата вторият и третият етажи са използвали С., съпругата му Е. и децата им, а в първия етаж, в две стаи със санитарен възел, обособени като жилище, са живеели родителите на С. Р. и съпругата му А.. След смъртта на наследодателя Р. Б. през 1983 г. в имота се е установила да живее след прекратяване на брака и наследницата му Н. Б.. Също с гласни доказателства е установено, че другите наследници на Р. Б. – дъщерите му Р. Г. и Е. С. не са владяли сградата или части от нея както и дворното, тъй като към датата на построяването й са били омъжени и са живеели със семействата си извън наследствения имот. На 22.11.2008 г. преживялата съпруга А. Б. и дъщерите й Р., Е. и Н. се снабдяват с констативен нот. акт № 131 за собственост на основание наследствено правоприемство и давностно владение на дворното място и построената в него сграда близнак, застроена на площ от 144 кв. м. при права 6/20 за съпругата и по 1/20 ид. ч. за дъщерите. На същата дата А. Б., Р. Г. и Е. С. са прехвърлили на Н. Б. срещу поето от последната задължение за издръжка и гледане на майка им А. до смъртта й правото на собственост върху описаните по-горе идеални части от дворното място и сградата, за което е съставен н. а. № 131. Установено е, че в дворното място С. Б. е построил гаражи, стопанска сграда и подпорна стена. През 1998 г. е декларирал имота в данъчната служба и заплащал дължимия данък за него, а след смъртта му данъкът е заплащан от наследниците му. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че претенцията за 10/20 (1/2) ид. ч. от дворното място е доказана, тъй като е установено, че този имот е придобит от Р. Б. на основание наследствено правоприемство от баща му. След смъртта на Р. Б. имотът е владян от един от наследниците му – сина С.. Той е владял целия терен като собственик за себе си, без да се съобразява с правата на останалите наследници.Това владение е осъществил от 1983 г., когато е починал общия наследодател, до смъртта му настъпила през 1998 г., а след това фактическата власт върху имота е осъществявана от наследниците му до предявяване на иска 2013 г. Владението е продължило повече от 10 години, поради което ищците се легитимират като собственици на имота, тъй като останалите наследници на Р. Б. са загубили придобитите от тях права върху имота по наследяване. Изводът е необоснован и незаконосъобразен. По делото е установено, че съпругата на Р. – А. е владяла имота заедно със съпруга си и е продължила това владение и след неговата смърт до предявяване на иска. Това е установено с гласни доказателства. Свидетелите установяват, че тя живее в две стаи на приземния етаж, които са обособени като жилище и са ползвани от нея и съпругът й от построяването на сградата. Установено е, че дъщерята на наследодателя Р. Б. Н. Б. е заживяла в имота през 1979 г. (по данни от отговора й по исковата молба, а по данни от свидетеля Д. от 1986 г.), като е ползвала помещенията, използвани от майка й, за която се е грижила. По делото не са събрани доказателства за това как С. Б., който след смъртта на баща си Р. е бил държател на частите на останалите наследници, е демонстрирал и противопоставил на сестра си Н. и майка си А. намерението си да владее и техните части от имота за себе си, след като и те в същия този период от време са ползвали дворното място за свои нужди. С тълкувателно решение № 1 по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена. В производството, по предявения иск ищците е следвало да установят, че праводателят им е извършил действия, с които е демонстрирал, че е престанал да държи идеалните части на другите сънаследници и че ги владее за себе си с намерение да ги свои. Действията трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира отричане владението на останалите съсобственици. Обоснован е изводът на съда, че осъществяването на фактическа власт от С. върху частите от имота, придобити от сестрите му Р. и Е., е била с намерение да придобие тези права и това той е демонстрирал като е застроил имота и с допълнителни сгради извън основната, със знанието и без тяхното противопоставяне. За периода от време след откриване на наследството на Р. Б. до 2008 г. тези съсобственици не са се противопоставили на извършените от брат им действия и не са упражнявали правата си върху имота било чрез иск за разпределение на ползването или чрез искане за заплащане на обезщетение за ползване на техните части от имота. Необоснован е изводът, че наследодателят на ищците е придобил на основание давностно владение правото на собственост върху частите от имота, които са принадлежали на сестра му Н. и майка му А.. А. След откриване на наследството те са ползвали придобитите идеални части от дворното място до предявяване на иска. От събраните доказателства не се установява наследодателят на ищците да е извършил и довел до знанието на тези две съсобственици намерението си да владее и техните идеални части от имота за да придобие правото на собственост и върху тях. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, решението в частта, с която е прието, че ищците са придобили правото на собственост и върху частите от имота, притежавани от А. Б. и Н. Б. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което тези искове да бъдат отхвърлени. По делото няма преки доказателства за това имотът да има наследствен произход от бащата на Р. Б.. Между страните не е имало спор за това, че 10/20 (½) ид. части от дворното място е било придобито от ответника Й. Б., а другата 10/20 част (½) от Р. и А. Б. на основание давностно владение, в резултат на което имотът е станал семейна имуществена общност. След смъртта на Р. Б. съпругата му А. се легитимира като собственик на ¼ (4/16) ид. ч., а останалите наследници, деца на наследодателя, на по 1/16 ид. ч., тъй като наследството е открито при действието на СК от 1968 г. и съгласно чл. 14, ал. 7 при прекратяване на семейната имуществена общност поради смърт на единия съпруг, когато преживелия съпруг наследява заедно с деца на починалия, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Останалите наследници на Р. – негови деца са придобили на основание наследяване по 1/16 ид. ч. от имота. Сключеният договор за продажба между А. в полза на ответницата Н. Б. (нот. акт. № 138 от 20.11.12008 г.) е породил транслативно действие за 4/16 ид. ч. от дворното място, поради което Н. Б. е станала носител на правото на собственост за 5/16 ид. ч. от дворното място. В останалата част договорът за продажба, не е породил правни последици тъй като праводателите Р. Г. и Е. С., сестри на ответницата Н., не са били собственици на по 1/16 ид. ч. от дворното място към датата на сключването му, тъй като тези права са били придобити от ищците на основание давностно владение и наследяване. Съобразно това решението е обосновано и законосъобразно в частта, с която е прието, че ищците се легитимират като собственици на 3/16 ид. ч. от дворното място. То е необосновано и незаконосъобразно в останалата част, с която е прието, че ищците се легитимират като собственици на имота за разликата над 3/16 ид. ч. до 8/16 или 10/20 (1/2) ид. ч. от имота, което е основание в тази част да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове следва да се отхвърлят за 5/16 ид. ч. от имота. При този изход на спора страните следва да заплатят разноските по делото съобразно уважената, съответно отхвърлена част от иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 17.03.3014 г. по гр. д. № 546/2013 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е прието по отношение на Н. Б. и Й. Т. Б., че Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., действащ със съгласието на майка си П. З. Б., са собственици на основание наследствено правоприемство от С. Р. Б. и давностно владение за разликата над 3/16 до 8/16 (10/20) ид. ч. от УПИ І-118, в кв. 20 по ПУП на [населено място], целия с площ от 520 кв. м.; в частта, с която е отменен нот. акт № 131 от 20.11.2008 г., том ІІ, рег. № 2886, по н. д. № 333/2008 г. и в частта, с която Н. Б. е осъдена да заплати на Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б. разноски по делото в размер на 701.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., действащ със съгласието на майка си П. З. Б. срещу Н. Б. и Й. Т. Б. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че са собственици за разликата над 3/16 до 8/16 (10/20) ид. части от УПИ І-118, в кв. 20 по ПУП на [населено място], целия с площ от 520 кв. м., на основание давностно владение, осъществявано в периода от 1983 г. ОТМЕНЯ нот. акт № 131 от 20.11.2008 г., том ІІ, рег. № 2886, по н. д. № 333/2008 г. на нотариус М. Д., с рег. № 184 и район на действие – РС Златоград в частите, с които: - А. Б. е призната за собственик на от описания в акта имот за разликата над 4/16 ид. ч. от УПИ І-118, в кв. 20 по ПУП на [населено място] - Н. Б. е призната за собственик за разликата над 1/16 ид. ч. от същия имот; - Р. Г. и Е. С. са признати за собственици на по 1/20 ид. ч. от същия имот. ОСЪЖДА Н. Р. Б. от [населено място], [улица] да заплати на Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., всички с адрес [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 405.00 лв. ОСЪЖДА Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., всички с адрес [населено място], [улица], да заплатят на Н. Р. Б. от [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 548.00 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: