Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 27 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при секретар Даниела Околийска при становището на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Капка Костова н.д. № 2378/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 990/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд (СНС), 5-ти състав. В искането се сочи, че при постановяване на определението си от 19. 07. 2013 година за одобряване на споразумението за решаване на делото по отношение на осъдените П. Ц. Х. и Ц. Т. Х., съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на чл. 383, ал. 2 от НПК - да се произнесе по приложението на чл. 68, ал. 1 от НК за двамата осъдени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, а не да одобри като клауза от споразумението. Възражението ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатото нарушение е съществено. Претендира се отмяна на атакуваното определение по отношение на двамата осъдени и в частите му относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК за всеки от тях и връщане на делото на СНС за ново разглеждане в тези му части от друг състав на съда. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на прокуратурата поддържа искането за възобновяване на делото. Осъдените П. Х. и Ц. Х. участват лично и със защитника си адвокат И. С. от АК – София в това съдебно заседание. Същата изразява становище за основателност на искането и възобновяване на делото в посочените части. Идентично становище изразяват и двамата осъдени в рамките на упражненото от тях право на лична защита. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : СНС е постановил определение, с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрил споразумение между прокурора и осъдените П. Х. и Ц. Х. за решаване на делото и ангажиране на наказателната им отговорност за извършени престъпления, както следва: - осъденият П. Х. – по чл. 321, ал. 3, предл. 2 във вр. ал. 2 от НК, по чл. 159г, предл. 2 във вр. чл. 159а, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 159г, предл. 2 във вр. чл. 159б, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 159а, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 253, ал. 4, предл. 1 във вр. ал. 3, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за всяко от тях и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, са му наложени наказания лишаване от свобода за различни срокове и на основание чл. 23, ал. 1 от НК за тях му е определено общо наказание от три години и осем месеца лишаване от свобода. Зачетено е предварителното му задържане, определен е първоначалният режим на изтърпяване на наказанието и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено П. Х. за изтърпи и наказанието от три години лишаване от свобода, наложено му по нохд № 471/2012 на СНС, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години; - осъденият Ц. Х. – по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 2, във вр. ал. 2 от НК, по чл. 159г, предл. 2 във вр. чл. 159а, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 253, ал. 4, предл. 1 във вр. ал. 3, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за всяко от тях и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, са му наложени наказания лишаване от свобода за различни срокове и на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание от една година лишаване от свобода. Зачетено е предварителното му задържане, определен е първоначалният режим на изтърпяване на наказанието и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено Ц. Х. за изтърпи и наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му по нохд № 229/2005 по описа на Районен съд – гр. Ботевград, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. Присъдени са и направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдените. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. Заявените в него нарушения на процесуалния закон са налице. Разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК очертава въпросите, по които споразумението следва да съдържа съгласието на страните и между тях не е приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. Прилагането на тази норма изрично е регламентирано в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК - когато деянието, предмет на споразумението, е извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание, но в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Неспазването на тази процедура е процесуално нарушение, имащо за последица невъзможност за страните да изискат инстанционен контрол, тъй като определението, с което е одобрено споразумението, за разлика от това по реда на чл. 306 от НПК, не подлежи на обжалване (чл. 382, ал. 9 от НПК). Поради това, нарушението следва да бъде преценено като съществено, защото е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и предпоставящо отмяна на атакуваното определение в посочените негови части и възобновяване на производството по делото в тези части. При новото разглеждане, по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, съдът следва да прецизира и посочи точно нох дело, по което е постановено наказанието, което се привежда в изпълнение по отношение на осъдения Ц. Т. Х., както и точните му вид и размер (справка за съдимост на л. 174, т. 1 от ДП). Воден от горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд 990/2013 г. на Специализирания наказателен съд, 5-ти състав, като ОТМЕНЯ протоколно определение от 19. 07. 2013 година, с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело между прокурора и защитата на П. Ц. Х. и Ц. Т. Х., само в частта, с която по отношение на всеки от двамата осъдени е приложена разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд, в производство по чл. 306, ал.1 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.