Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * обезщетение за забава * общинска собственост * доказателствена тежест * обезщетение за ползване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

София 12.06.2013 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 647/2012 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат В. Р., срещу въззивно решение № 128 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 116/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1678 от 02.12.2011 г. по гр. дело №445/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [община] срещу п. к. ”П.” искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за неоснователно обогатяване и обезщетение за забава както следва:
- 9 500 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 90 кв. м., построена в У. - *** в кв. ** по плана на [населено място] и 230 лв- обезщетение за забава за периода от 16.02.2006 г. до 16.02.2011 г.
- 10 500 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 94 кв. м., построена в имот пл. № ***, [населено място] и 270 лв. - обезщетение за забава за периода 16.02.2006 г. до 16.02.2011 г.
- 8 000 лв. за магазин с пивница в [населено място] със застроена площ от 50 кв. м., построен в имот пл. № ** и 180 лв. - обезщетение за забава за периода 16.02.2006 г. до 16.02.2011 г. и
- 6 012.20 лв. за магазин в [населено място] със застроена площ от 85 кв.м., построен в У. **-**, кв.14 и 320 лв. - обезщетение за забава за периода 16.02.2006 г. до 16.02.2011 г.
Въззивният съд е приел, че [община] с представените актове за общинска собственост не е доказала, че е собственик на процесните имоти, поради което исковете са неоснователни.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. В нарушение на съдопроизводствените правила е направен извод, че актовете за общинска собственост нямат доказателствена стойност. След като тези актове се оспорват от ответника по исковете, то той трябва да проведе обратно доказване. Това не е направено. Освен това с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени предявените от ПК ”П.” срещу общината положителни установителни искове за правото на собственост върху процесните имоти.
Ответникът по касационната жалба ПК ”П.”, [населено място], оспорва жалбата.
С определение №104 от 25.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 128 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 116/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато по правни въпроси за това каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според чл.5, ал.2 ЗОбС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината – титуляр на правото на собственост не е собственик.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Ищецът по делото [община] е представил актове за общинска собственост за всички процесни имоти. Ответникът ПК ”П.” е оспорил правото на собственост на общината без да е противопоставил собствени противопоставими права. Освен това с влязло в сила на 29.06.2010 г. съдебно решение са отхвърлени предявените от ПК ”П.” срещу общината положителни установителни искове за правото на собственост върху процесните имоти. Прието е, че не е доказано сградите да са построени от кооперацията, т.е. не са налице предпоставките на чл.2, ал.3/отм./ ЗОбС за изключването им от общинската собственост, нито са придобити по давност от кооперацията. Оспорването по настоящото дело на правото на общинска собственост не е свързано и с нови факти, обуславящи възникването на такива противопоставими права. Ето защо трябва да се приеме, че ищецът с актове за общинска собственост е установил правото си на собственост върху процесните имоти.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. За да бъдат уважени така предявените искове по чл.59, ал.1 ЗЗД трябва да бъде доказано, че ищецът е собственик на имотите и ответникът е ползвал същите за исковите периоди без основание. По делото е прието за безспорно между страните, че за исковите периоди ответникът е ползвал процесните имоти без да е плащал обезщетение. От приетата по делото техническа експертиза се установява, че за исковия период от 16.02.2006 г. до 16.02.2011 г. обезщетението за ползване в размер на пазарния наем за процесните имоти възлиза както следва: 7 624.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 90 кв. м., построена в У. - *** в кв. ** по плана на [населено място]; 7 660.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 94 кв. м., построена в имот пл. № ***, [населено място]; 6 976.80 лв. за магазин с пивница в [населено място] със застроена площ от 50 кв. м., построен в имот пл. № ** и 4 932.72 лв. за магазин в [населено място] със застроена площ от 85 кв.м., построен в У. **-**, кв.**. Тези обезщетения са изискуеми от момента, в който е започнало ползването без основание, но съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да се присъди мораторна лихва трябва да има покана на кредитора. По делото нито се твърди, нито има доказателства за такава покана преди предявяването на иска. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задълженията. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който са предявени исковете.
Според изложеното въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от [община] срещу ПК”П.” искове с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване за сумите както следва: 7 624.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 90 кв. м., построена в У. - *** в кв. ** по плана на [населено място]; 7 660.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 94 кв. м., построена в имот пл. № ***, [населено място]; 6 976.80 лв. за магазин с пивница в [населено място] със застроена площ от 50 кв. м., построен в имот пл. № ** и 4 932.72 лв. за магазин в [населено място] със застроена площ от 85 кв.м., построен в У. **-**, кв.**., както и относно присъдените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. За същите суми исковете трябва да бъдат уважени като основателни. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 505.83 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 128 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 116/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1678 от 02.12.2011 г. по гр. дело №445/2011 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от [община] срещу ПК”П.” искове с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване за сумите както следва: 7 624.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 90 кв. м., построена в У. - *** в кв. ** по плана на [населено място]; 7 660.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 94 кв. м., построена в имот пл. № ***, [населено място]; 6 976.80 лв. за магазин с пивница в [населено място] със застроена площ от 50 кв. м., построен в имот пл. № ** и 4 932.72 лв. за магазин в [населено място] със застроена площ от 85 кв.м., построен в У. **-**, кв.**, както и относно присъдените деловодни разноски за двете съдебни инстанции и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПК ”П.”, [населено място], да заплати на [община], на основание чл.59, ал.1 ЗЗД обезщетения за ползване без основание както следва: 7 624.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 90 кв. м., построена в У. - *** в кв. ** по плана на [населено място]; 7 660.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 94 кв. м., построена в имот пл. № ***, [населено място]; 6 976.80 лв. за магазин с пивница в [населено място] със застроена площ от 50 кв. м., построен в имот пл. № ** и 4 932.72 лв. за магазин в [населено място] със застроена площ от 85 кв.м., построен в У. **-**, кв.** за периода 16.02.2006 г. - 16.02.2011 г. заедно със законната лихва от 16.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 505.83 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 116/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ:1.




2.