Р Е Ш  Е Н И Е                                         № 811                                          София, 16.03. 2010 г.                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в съдебно заседание на петнадесети октомври  две хиляди и девета година в състав                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   при секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело № 3606/2008 година и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение от 13.09.2002 г. по гр.д. № 6991/ 94 г. на СРС, 58 състав, оставено в сила с решение от 31.03.2008 г. по гр.д. № 118/ 2007 г. на СГС, ІV-б състав е отхвърлен иска за делба на един магазин и два апартамента в гр. С., бул. С., № 65, като искът е предявен от М. К. , П. Л. , П. П. , И. П. и Д. П. срещу Р. К. Решението е обжалвано от ищците с оплакване за необоснованост и нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на разпоредбите за скрития пълномощник. Жалбата се оспорва от Р. К. , която поддържа становище, че наследодателите й, съответно и тя, са единствени собственици на имотите. С определение № 46 от 26.01.2009 г. , постановено по реда на чл.288 ГПК, е допуснато разглеждането на касационната жалба, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: От данните по делото е установено, че се касае за имоти, които са придобити с нотариален акт за покупко- продажба от 15.03.1946 г., сключен от В. А. , който според декларация, подписана от него, е действал като скрит пълномощник на съпругата си М. А. и на И. А. , която е наследодателка на ищците. През 1949 г. част от имота е отчуждена на основание ЗОЕГПНС, като впоследствие е извършено преустройство и пристрояване на сградата. Според исковата молба одържавената част е възстановена на основание чл.1 ЗВСОНИ в лицето на наследниците на М. А. и И. А. , между които е възникнала съсобственост по силата на това, че правните последици на сделката по придобиване на имота са възникнали направо в техния патримониум. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че за да настъпи посочения ефект е била необходима нова сделка по прехвърляне на права от скрития пълномощник на упълномощителките, каквато сделка не е извършвана. По тези съображения приел, че от възстановяването на одържавената част се ползва само ответницата като единствен наследник на В. А. и на своята майка М. В тази връзка въззивният съд не е зачел представеното решение по гр.д. № 4588/58 г., постановено по иск по чл.108 ЗС , в което е прието в отношенията между скрития пълномощник и И. А. , че последната е собственик на 1/2 ид.ч. от имота, като е изложил съображения, че това решение се отнася до друг обект- частта от имота, която не е била одържавена. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и затова следва да се отмени и да се постанови ново решение, с което да се допусне делбата. Изразеното становище, че при действието на Закона за задълженията и договорите от 1892 г., придобитите права от скрития пълномощник не възникват направо в партримониума на скрития упълномощител, за разлика от сегашното положение, уредено в чл.292, ал.2 ЗЗД, не следва да се сподели като правилно. Скрито пълномощие има при косвеното представителство, което почива на договор за поръчка за извършването на определени правни действия. Действително в режима по отм. ЗЗД няма изрична разпоредба, аналогична с тази на чл.292, ал.2 ЗЗД, но от това не следва друго в отношенията между скрития пълномощник и скрития упълномощител, а именно, че правата, придобити по изпълнителната сделка, възникват направо в патримониума на скрития упълномощител. Скритият пълномощник действа от свое име, но за чужда сметка. В отношенията с третото лице, с което договаря, той придобива имота за себе си, но във вътрешните му отношения с поръчващия собственик е последният, защото това е и целта на дадения мандат. Това разбиране е било възприето и от касационната практика по отменения ЗЗД, както и от правната теория- в този смисъл вж. Меворах. Н., Д. Л. , Л. Ф. Коментар на Закона за задълженията и договорите, част ІІІ, чл.483- 668, С., 1928, стр.98 и стр.103. В резултат на посоченото схващане както при отменения, така и при действащия ЗЗД се признава правото на скрития упълномощител да предяви директен иск спрямо скрития пълномощник за собствеността на придобития имот. Горното следва и по аргумент за противното от текста на чл.490, ал.1 ЗЗД / отм./, където е посочено изрично само това, че скритият упълномощител няма право на иск срещу третото лице, с което е договарял скритият пълномощник, но нищо не е казано за правото на иск срещу самия скрит пълномощник. В същия смисъл са указанията по приложението на закона, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, с които в нарушение на чл. 218з, ал.1 ГПК / отм./ въззивният съд не се е съобразил. По изложените съображения следва да се приеме, че в разглеждания случай както М. А. майка на ответницата, така и наследодателката на ищците са придобили собствеността на имота по силата на покупко- продажбата, извършена от скрития им пълномощник с нот.акт № 161 / 46г. Следва да се приеме също така, че и отчуждаването по ЗОЕГПНС, респективно възстановяването на одържавената част, настъпило по силата на чл.1 ЗВСОНИ, е произвело ефект направо в тяхната правна сфера, респективно на техните наследници, а не на скрития пълномощник. В потвърждение на този извод са и данните, че през 1958 г. по гр.д. № 4588/58 г . е уважен иск за собственост, предявен от И. А. против скрития пълномощник за ½ ид. ч. от имота, като е без значение, че този иск е за части от имота, които са били освободени от одържавяване по ЗОЕГПНС, т.к. ефектът от действията на скрития пълномощник се е проявил за целия имот и не може да има различно разрешение за одържавената /респ. възстановената/ част от имота и тази, която е била останала неодържавена. Допустимостта на пряк иск за собственост включва и допустимостта на иск за делба, предявен от скрития упълномощител спрямо скрития пълномощник, респ. неговите наследници- в този смисъл р. № 1968/ 21.VІІ. 1970 г. по гр.д. № 1225/ 70 г. на ВКС, І г.о. При действието на ЗВСОНИ следва да се приеме, че имотът се възстановява в лицето на наследниците на скрития упълномощител, а не на тези на скрития пълномощник, въпреки че той не им е прехвърлил имота и фигурира като собственик при одържавяването - в същия смисъл и р. № 108/ 23.04.2009 г. по гр.д. № 225/ 2008 г. на ВКС, І г.о. Наличието на договор за поръчка за придобиване на имота се доказва от представената декларация от 15 март 1946 г., подписана от М. А. , И. К. и В. Х. А. , която като форма е достатъчна за доказване на скритото пълномощно съгласно чл.171, ал.1,т.2 от ЗГС / отм./ По гр.д. № 4588/ 58 г. е записано и признанието на В. А. , че е действал като скрит пълномощник на ищцата. Доводът, че е бил готов при поискване да прехвърли имота, но че такова искане не е отправено от скритите упълномощители, е без значение за настоящия спор, тъй като в отношенията между тези лица собствеността е на скритите упълномощители, а не на пълномощника. С оглед на така направените изводи за действието на скритото пълномощие, преценено във връзка с приложението на чл.1 ЗВСОНИ, следва да се приеме, че в случая върху одържавената и възстановена част от имота е налице съсобственост, при дялове ½ ид. ч. / или 8/ 16 / за Р. К. като наследник на своята майка и скрит упълномощител М. А. и ½ ид. ч / или 8/ 16 / общо за наследниците на И. А. , а именно по 2/16 ид. ч. за М. К. , П. К. и П. П. и по 1/ 16 ид. ч. за И. П. и Д. П. Относно определяне на обекта, подлежащ на делба, следва да се има предвид това, което е одържавено и състоянието му след възстановяването, с извършените преустройства и пристроявания, тъй като същите нямат самостоятелен характер и затова принадлежат към възстановения имот- Т.р. № 1 / 1995 г. Съгласно т.1 от същото Тълкувателно решение вътрешните преустройства на помещенията в сградата и промяната на функционалното им предназначение и разпределението на ползването са без значение за действието на реституцията, след като обектите съществуват реално до размерите, в които са били одържавени. При допускането до делба имотът следва да се опише съгласно заключението на техническата експертиза на в.л. Петрана Я. л. 278 от делото, а именно като магазин с площ 15, 25 кв.м., в партера на сградата, от източната / лявата страна/, апартамент на първия / партерен етаж/, зад магазините с площ 75, 34 кв.м., апартамент на втория етаж с площ около 75 кв.м./ като сега двата апартамента са обединени ч. изграждане на вътрешна стълба в апартамент на два етажа- тип мезонет /, ведно с припадащите им се зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, представляващо парцел **** 2 от кв.245 по плана на София, ГГЧ З. Б-5-3, с площ от 182 кв.м. и находящо се на бул.”С” № 65 . Неоснователни са доводите, развити от ответницата, че тези обекти не отговарят на строителните правила и норми, както и че в имота има и други съсобственици- Д. / чиито части се ползват от МО и МВР/ и С. община, предвид извършеното отчуждаване по реда на ЗТСУ на друга част от имота. Извършеното пристрояване и преустройства не са довели до възникване на нов обект на собственост, нито могат да се отделят от съществуващата сграда, като и тук намират приложение разясненията, дадени в ТР № 1/ 1995 г., включително и по въпроса, че тези части не са държавна собственост, въпреки извършването им по времето, когато имотът е бил одържавен. Останалите въпроси относно обособяването на реални дялове от имота имат отношение към втората фаза по извършване на делбата, поради което не следва да се обсъждат в настоящото решение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решението от 31.03. 2008 г. по гр.д. № 118/ 2007 г. по описа на Софийски градски съд, ІV- б състав и вместо това постановява: ДОПУСКА съдебна делба на следния съсобствен имот , състоящ се от 1. магазин с площ 15, 25 кв.м., в партера на сградата, от източната / лявата страна/, 2. апартамент на първия / партерен етаж/, зад магазините с площ 75, 34 кв.м., 3. апартамент на втория етаж с площ около 75 кв.м. /като сега двата апартамента са обединени ч. изграждане на вътрешна стълба в апартамент на два етажа- тип мезонет /, ведно с припадащите им се зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, представляващо парцел **** 2 от кв.245 по плана на София, ГГЧ З. Б-5-3, с площ от 182 кв.м. и находящо се на бул.”С” № 65 . Д. да се извърши при дялове 1/ 2 ид.ч. / или 8/ 16 ид.ч. / за Р. В. К. , по 2/ 16 ид. ч. за М. К. К., П. К. Л. и П. К. П. и по 1/ 16 ид. ч. за И. П. П. и Д. П. П..   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: