Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 29.06.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1997 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Х. чрез пълномощника й адвокат С. К. против решение № 387 от 8.10.2018 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 239 от 7.12.2017 г. и допълнително решение № 59 от 29.03.2018 г. по гр.д. № 1044 от 2014 г. на Районен съд-Бяла за отхвърляне на предявените от Г. Т. Х. против Е. А.Ф., Т. З. В. и В. Ц. В. иск за обявяване нищожност на договор за дарение, сключен между Е. А.Ф. и Т. З. В. за 234/2160 ид.ч. от нива с площ от 45.273 дка в местността „*“, представляваща поземлен имот № *, парцел * в масив * по КВС на [населено място] и нива с площ 1.206 дка в местността „*“, представляваща имот № *, парцел * в масив * по КВС на [населено място] като сключен без основание, в противоречие на добрите нрави и като привиден, прикриващ продажба на имота и иск за изкупуване на 546/2160 ид.ч. от същите имоти на основание чл.33, ал.2 ЗС. Т. З. В. и В. Ц. В. оспорват касационната жалба в подаден писмен отговор и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 474 от 19.11.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените от Г. Т. Х. против Е. А. Ф., Т. З. В. и В. Ц. В. иск за обявяване нищожност на договор за дарение, сключен между Е. А.Ф. и Т. З. В. за 234/2160 ид.ч. от нива с площ от 45.273 дка в местността „*“, представляваща поземлен имот № *, парцел * масив * по КВС на с.“* и нива с площ 1.206 дка в местността „*“, представляваща имот № *, парцел * в масив * по КВС на [населено място] като привиден, прикриващ продажба на имота и иск за изкупуване на 546/2160 ид.ч. от същите имоти на основание чл.33, ал.2 ЗС, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с по въпроса: може ли страната да иска събиране на гласни доказателства след срока за подаване на въззивната жалба и до устните прения, ако не е могла да узнае и посочи същите по-рано с цел преценка съответствието на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по решение № 182 от 8.11.2013 г. по гр.д. 1959/2013 г., II г.о. и решение № 328 от 15.05.2014 г. по гр.д. 805/2012 г., IV г.о. Въпросът е относим по настоящия спор, по който в хода на въззивното производство Окръжен съд-Русе е отказал да допусне поискания от Г. Т. Х. свидетел, за когото същата е поддържала, че срещнала няколко дни преди съдебното заседание и разбрала, че той е действал като пълномощник при някои от сделките, с които Е. Ф. е придобил идеални части от други съсобственици и знае, че действителните отношения са били по покупко-продажба. Приел е, че не се твърдят нови обстоятелства, тъй като по делото са били налице данни относно пълномощията, с които е разполагало въпросното лице още в първоинстанционното производство и ако страната е смятала, че е бил необходим разпит на лицето като свидетел, е разполагала с данни за имената и участието му във въпросните сделки и е имала възможност да поиска разпита му като свидетел пред районния съд. Такова искане не е направено, поради което не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. При постановяване на решението си въззивният съд е изложил съображения, че ищцата не е провела главно и пълно доказване, тъй като писмените и гласни доказателства не могат да обосноват категоричен извод за наличие на твърдяната относителна симулация. Фактът, че първият ответник е придобил по аналогичен начин правата върху земеделските земи, с което по-късно се е разпоредил, не дават основание да се приеме, че дарението е симулативно. Симулацията не се установяват и от показания на св.Р. Г. и св.П. Р.. Първата свидетелка сочи, че като съсобственик е провела разговори с другите съсобствениците във връзка със сключването на договор за делба, но такава не била извършена, както и че съсобствениците част от съсобствениците са си продали своите части. Същата обаче не изнася никакви данни относно процесните сделки. Данни за процесният договор за дарение не изнася и св.П. Р. - дъщеря на ищцата. Същата сочи, че ответницата В. В. е предлагала да купи притежаваните от майки й ид.ч. от земеделските земи или да се извърши замяна, както и че заявила, че вече е купила част от тези земи като е изброила имената на Х. А., К. Х., К. Т., М. Б. и Р. Б.. Показанията на тези свидетели са твърде общи, неконкретни, установяват водени разговори, които обаче касаят договорите, с които Ф. е придобил собствеността върху ид.ч. от земеделските земи, а не процесния договор за дарение. Въз основа на тези показания, както и на субективната преценка на свидетелите, че ответникът Ф. е алчен и нагъл човек, не може да се обоснове извод за наличие на заявената симулация. Данните, че същият е придобил ид.ч. върху земеделските земи по аналогичен начин - чрез договор за дарение и договор за продажба, че се е разпоредил по същия начин няколко месеца след това са само индиция, че договорът вероятно е възмезден, но те не са достатъчно убедително доказателство, на основата на което решаващият съд да приеме, че нотариално удостоверената сделка е симулативна и прикрива друга сделка, а именно: продажба. По основанието за допускане на касационно обжалване: В практиката на ВКС по решение № 182 от 8.11.2013 г. по гр.д. 1959/2013 г., II г.о. е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл. 266, ал.2,т.1 ГПК дава възможност по изключение във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат нови доказателства само ако страната не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. За да се допусне събиране на ново доказателство страната трябва да обоснове именно невъзможността си да узнае, посочи и представи тези доказателства своевременно пред първата инстанция. Целта на закона е да се допуснат само доказателства, чието неприобщаване към делото се дължи на обективни причини, а не на небрежността на страната. Преценката на съда дали са налице такива обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Допустимо е съдът да събере доказателства за установяване посочените по-горе законови предпоставки за ангажиране на нови доказателства. Когато сочените нови доказателства представляват показания на свидетел, то страната следва да установи, че не е знаела, че тези лица имат възприятия за юридически или доказателствени факти по делото, или че е била възпрепятствана да ги посочи като свидетели и да осигури разпита им. Евентуалната заинтересованост на свидетеля или неговите роднински отношения със страната не могат да са основание за недопускането му до разпит, тъй като те имат значение при преценка на показанията по същество - чл. 172 ГПК. Същевременно, роднинските отношения със свидетеля или заинтересоваността му по друга причина могат да бъдат ценени наред с другите обстоятелства по делото когато съдът решава дали страната е имала знание за възприятията на този свидетел, дали е положила дължимата грижа да узнае за тези възприятия и дали е могла да ангажира показанията му навреме. При всички случаи въззивният съд е длъжен да мотивира отказа си да допусне нови доказателства, вкл. и разпит на свидетели. В практиката на ВКС по решение № 328 от 15.05.2014 г. по гр.д. 805/2012 г., IV г.о. е дадено тълкуване, че при действието на ГПК от 2007 г., във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателствени средства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната не са събрани от първата инстанция. Това са новооткритите, нововъзникналите доказателства за твърдяни обстоятелства, както и всички допустими и необходими доказателства за установяване на новооткрити и нововъзникнали релевантни факти и обстоятелства, също и непосочените и несъбрани доказателства поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция. Възможностите за посочване, допускане и събиране на посочените доказателства са в зависимост от стадия на развитие на въззивното производство. До срока за подаване на въззивна жалба за въззивника, съответно до срока за отговор на въззивната жалба за въззиваемата страна е допустимо да се сочат, допускат и събират всички допустими и необходими, които се отнасят за обстоятелствата, настъпили след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, както и за обстоятелства, които макар и да са се осъществили по-рано, са открити в същия период – новооткритите обстоятелства. Следва преди това, да са установени причините, които са попречили да бъдат посочени своевременно новооткритите факти с правно значение и съдът да приеме, че страната е добросъвестна и е положила дължимата грижа при водене на делото. В посочения срок е допустимо събиране на допустимите, относими и необходими доказателства, с които страните са се сдобили след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора – новооткрити и съответно всички доказателства за проверка на така допуснатите. Относно допускането на новооткритите доказателства също има изискване, преди това, страната да установи причините, които са попречили да бъдат посочени своевременно. В същия срок е допустимо събиране на доказателства, които не са били посочени, съответно представени от страните, както и посочените, но недопуснати в резултат на процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция. Ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради собственото си поведение, тя не може да поправи собственото си бездействие във въззивното производство. След срока за подаване на въззивна жалба и отговор на въззивната жалба, до приключване на поредното съдебно заседание, но не по-късно от даване ход на устните прения, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, само, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят в този период. Ограничението е и до въззиваемия. Страните могат да твърдят обстоятелства, които са възникнали след подаването на жалбата или след изтичането на срока за отговор, както и да сочат и представят доказателства за тях. Такова е разрешението и, когато изискуемостта настъпва във въззивното производство. От подаване на въззивната жалба, до даване ход на устните състезания, страните могат да сочат и представят доказателства, които имат отношение за валидността на първоинстанционното решение, за допустимостта му в обжалваната част, за допустимостта само на въззивното производство, за правилността на обжалваното решение, когато това следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, (напр. искове за поставяне под запрещение, защита интереса на деца и пр.). Свидетели, които вече са разпитани от първата инстанция, е допустимо да се изслушат и във въззивното производство, ако установяват нововъзникнали или новоузнати обстоятелства – според разясненията, дадени по-горе за отделните стадии на въззивния процес. В хипотезата на чл. 267, ал. 2 ГПК свидетелите могат да бъдат преразпитани от въззивната инстанция и по нейно усмотрение – ако съдът прецени, че има нужда от непосредствени впечатления, за отстраняване на неясноти в записаните показания, и ако в хипотеза на чл. 174 ГПК въззивният съдът е постанови извършване на очна ставка между свидетели или между свидетел и страните. Въззивното решение не е съобразено с тази практика на ВКС. Във въззивното производство в съдебно заседание на 6.07.2018 г. ищцата е поискала допускане на свидетеля М. П. З., заявявайки, че същият е бил пълномощник на двама от съсобствениците, продали идеалните си части, но при случайна среща няколко дни преди съдебното заседание заявил, че познава добре Е. Ф., с оглед тълкувателно решение на ВКС го е съветвал, че прикриването на продажбата чрез първоначално дарение на част от правата е съвсем допустимо от закона, че има отношение към всичките четири сделки и е изявил готовност да се яви като свидетел пред съда. С оглед посочената по-горе практика на ВКС съдът е следвало да прецени дали искането касае новоузнати от страната обстоятелства и дали страната е знаела или не е знаела, че посоченото от нея лице има възприятия за юридически или доказателствени факти по делото въз основа на твърденията и данните по делото. Именно тази преценка на съда е направена в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е счел, че след като по делото са налице данни за участието на М. З. като пълномощник при сключване на една от сделките, с които съсобственици на имота са се разпоредили с правата си, то страната е разполагала с имената му и е знаела за участието му като пълномощник при сключване на сделката, поради което е имало възможност да поиска разпита му пред районния съд. При формиране на този извод съдът не е отчел, че договорът за покупко-продажба по нотариален акт № 118, том 9, рег. № 6219, н.д. № 1030/2016 г. на нотариус № 385 от 19.08.2016 г. не се атакува в настоящото производство. Обстоятелството, че ищцата е знаела за участието на пълномощник при сключването на този договор, не може да обоснове извод, че е знаела и за отношенията между М. З. и Е. Ф., нито че същия има информация за всичките четири сделки, вкл. и двете процесни. Именно узнаването на информацията, че пълномощник по договор, който не е предмет на настоящия спор, знае обстоятелства и относно двата договора, предмет на спора, съставлява новооткрито за ищцата обстоятелство. Отказвайки да допусне като свидетел М. З. и да събере показанията му, включително и за обстоятелствата, при които ищцата е разбрала, че той има информация и за процесните сделки, съдът е допуснал нарушение на нормата на чл.266, ал.1 ГПК, довело до постановяване на неправилно решение. Поради това въззивното решение в разглежданата част следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Русе. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в касационното производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 387 от 8.10.2018 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Русе в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Т. Х. против Е. А. Ф., Т. З. В. и В. Ц. В. иск за обявяване нищожност на договор за дарение, сключен между Е. А. Ф. и Т. З. В. за 234/2160 ид.ч. от нива с площ от 45.273 дка в местността „Е.“, представляваща поземлен имот № *, парцел *в масив * по КВС на [населено място] и нива с площ 1.206 дка в местността „*“, представляваща имот № *, парцел * в масив * по КВС на [населено място] като привиден, прикриващ продажба на имота и иск за изкупуване на 546/2160 ид.ч. от същите имоти на основание чл.33, ал.2 ЗС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Русе. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: