1 Р Е Ш Е Н И Е №217 С., 11.11.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2809 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. П. И., А. Б. Т. и П. Б. Т., чрез пълномощника им адвокат М. К., против решение от 24.09.2012 г., постановено по гр.д. № 14092 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ-г състав, с което е потвърдено решение от 6.07.2006 г. по гр.д. № 8256/2005 г. на Софийски районен съд, 41 състав, с което по исковете по чл.109, ал.1 ЗС, предявени от Б. Б. Т. и Ю. П. И. /с конституирани правоприемници пред СГС на Б. Б. Т. – съпруга Ю. П. И. и деца А. Б. Т. и П. Б. Т./ съдът е осъдил Р. Т. Б.-едноличен търговец с фирма [фирма] да премахне канализационен щранг от P. тръба Ф 100, запълващ отвора на комина, находящ се в кухнята на собствения на Б. Б. Т. и Ю. П. И. партерен етаж от сградата на @@7@ [населено място], като са отхвърлени исковете по чл.109, ал.1 ЗС за премахване на вентилационни инсталации в комините на етажа, съответно водопроводната и канализационната инсталации от други комини на етажа. В жалбата са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Р. Т. Б., действаща като [фирма], [населено място] оспорила основателността на жалбата като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 228 от 13.06.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 75 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 395/2009 г., ІІ г.о. по въпроса за приложението на чл.109 ЗС и правото на етажен собственик да защити нарушеното му право при използването не по предназначение на обща по естеството си част /комин/ от друг собственик на обект в сградата. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който в исковата молба ищците са твърдели, че при извършване на незаконно пристрояване и надстрояване на сградата, в която е собствения им партерен етаж, ответницата ги лишила от комините на собственото им жилище, като прекарала през тях вентилационната, водопроводната и канализационната уредба на останалите етажи и ищците са лишени от възможността да се отопляват по начин, който изисква ползване на комини, поради което са поискали да премахне всички вентилационни, водопроводни и канализационни уредби в комините на сградата и да ги възстанови като такива. Ищците са атакували първоинстанционното решение с въззивна жалба вх.№ 25103 от 26.07.2006 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС по отношение искането за премахване на канализационния и водопроводния щранг в комините на източната стая с изглед към двора, от което следва, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС за премахване вентилационните инсталации в комините е влязло в сила, като необжалвано. В. съд, разглеждайки жалбата на ищците, е обсъдил съдебно техническа експертиза, приета в с.з. на 16.02.2006 г., според която комините минават през цялата сграда от първия до последния тавански етаж; в тях са монтирани ВиК щрангове, минаващи през всички комини, които почти ги запушват и пречат на тяхната работа; само на таванския етаж към комините са монтирани вентилатори, които не пречат на комина; чрез ВиК щранговете се захранват всички бани на таванския етаж и ако се премахнат, трябва да се търси ново място за прекарването им /по представената от ответницата скица-чертеж щранговете е трябвало да преминават през ъглите на новоизградените бани, а не както е било направено/; тоалетните на сутеренния етаж са две: вътрешна-от към коридора и външна-с вход през стълби от двора; от всички комини в сградата е свободен един единствен комини откъм калкана; комините са вертикални правоъгълни чупки от първия до последния етаж на сградата; коминът има два отвора, в който са мушнати тръби; в случая има два комина – в единия са изградени съоръженията и в този комин е и вентилаторът; не може да се ползва само единият свободен комин, чийто отвор, находящ се в кухнята на ищците е запълнен с канализационен щранг от П. тръба Ф 100. При тези данни съдът е направил извод, че вентилаторът не засяга собствеността на ищците и е налице свободен комин откъм калкана и единствената пречка за ползване на комин от ищците е тръбата, която минава през кухнята им. В практиката на ВКС по решение № 75 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 395/2009 г., ВКС, ІІ г.о. се приема, че целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, а такова въздействие съставлява и използването на обща по естеството си част не по нейното предназначение. Изводът на въззивният съд, че наличието в единия от отворите на комините на вентилационна, канализационна и водопроводна инсталация не засяга собствеността на ищците означава, че по същество съдът приема, че е възможно използване на обща по естеството си част по начин различен от предназначението й, поради което атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне канализационния и водопроводния щранг от комините на източната стая от имота на ищците с изглед към двора се явява неправилно и следва да бъде отменено. От експертното заключение от 18.01.2008 г. е видно, че в лявата коминна тръба на коминното тяло в стаята има прокарана /монтирана/ канализационна тръба Ф 110 от П., а в дясната – прокарана /монтирана/ водопроводна метална тръба ф ¾ цола. Прокарването на канализационната и водопроводна инсталация е извършено при осъществяване на незаконното пристрояване и надстрояване от ответницата, което обстоятелство е установено със сила на пресъдено нещо между страните с въззивното решение, влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен иска по чл.109 ЗС за премахване на канализационен щранг, запълващ комина в кухнята на собствения на ищците партерен етаж, като последните не са дали съгласие за прокарване на инсталациите през коминните тела. С оглед горните изводи, следва, че ответницата чрез прокарване на водопроводна и канализационна тръба в коминното тяло на източната стая от имота на ищците с изглед към двора, препятства ползването на комина по предназначение, поради което искът по чл.109 ЗС е основателен. Р. Т. Б., действаща като [фирма], [населено място] следва да възстанови направените от Ю. П. И., А. Б. Т. и П. Б. Т. разноски в размер на 780 лв. за касационното производство и 450 лв. за въззивното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 24.09.2012 г., постановено по гр.д. № 14092 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ-г състав в частта, с която е потвърдено решение от 6.07.2006 г. по гр.д. № 8256/2005 г. на Софийски районен съд, 41 състав за отхвърляне на предявения от Ю. П. И., А. Б. Т. и П. Б. Т. против Р. Т. Б.-едноличен търговец с фирма [фирма] иск по чл.109 ЗС за премахване на водопроводна и канализационна инсталации от комините на източната стая с изглед към двора на собствения на ищците партерен етаж от сградата в [населено място], [улица] вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. Т. Б.-едноличен търговец с фирма [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл.109 ЗС, по иска предявен от Ю. П. И., А. Б. Т. и П. Б. Т., тримата с адрес: [населено място], ул.”488-ма” № 3, да премахне канализационна тръба Ф 110 от П. и водопроводна метална тръба ф ¾ цола, монтирани в коминното тяло на източната стая с изглед към двора на собствения на ищците партерен етаж от сградата в [населено място], [улица]. ОСЪЖДА Р. Т. Б.-едноличен търговец с фирма [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Ю. П. И., А. Б. Т. и П. Б. Т., тримата с адрес: [населено място], ул.”488-ма” № 3 разноски за касационното производство в размер на 780 лв. и разноски за въззивното производство в размер на 450 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: