7 Р Е Ш Е Н И Е № 159/ 12.12.2017г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№375/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. В. Д. и А. В. Д. против решение №1458/28.06.2013г. по т.д.№2017/12г. на Софийски апелативен съд , с което е обезсилено решение №1423 от 29.12.2011г. по т.д.№2067/2009г. на Софийски градски съд,с което по предявени от тях искове по чл.74 ТЗ са отменени решенията, взети на Общото събрание на акционерите на [фирма],проведено на 07.11.2009г. и производството по делото е прекратено на основание чл.270 ал.3 ГПК. В хода на производството пред ВКС е оттеглена касационната жалба на М. В. Д. и същото по отношение на него е прекратено. В касационната си жалба В. Д. поддържа оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението на апелативния съд поради противоречие с материалния закон и несъобразяване със съдебната практика. Оспорен е изводът на въззивната инстанция за недопустимост на решението на СГС с доводите,че към момента на провеждането на ОСА и завеждането на исковата молба касаторът се е легитимирал като акционер на дружеството,както с наследените общо с останалите двама наследници акции на праводателя им В. Д.,така и на самостоятелно основание – поради придобиването на 14 бр. акции чрез джиро. Развита е тезата,че качеството му на акционер не би могло да бъде отречено по съображения за липса на извършено към момента на провеждането на ОСА вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите, тъй като това вписване не е елемент от прехвърлителната сделка и не се отразява на настъпващите с джирото като едностранна сделка последици – прехвърляне на собствеността върху акциите и възникването на членствени права за джиратаря.На мотива на въззивния съд за необходимост от съвместна процесуална легитимация на всички наследници – съпритежатели на правата върху наследените акции,основан на разпоредбата на чл.177 ТЗ, касаторът противопоставя възражения,основани на аналогия с института на съсобствеността и възможността всеки от съсобствениците да предяви самостоятелно претенция по чл.108 ЗС,без да е задължително участието на останалите. Претендира се отмяна на решението на САС и присъждане на разноските за производството. Ответникът по касация [фирма] е оспорил в писмен отговор основателността на доводите,изложени в касационната жалба. С определение №938/13.12.2016г. в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК решението е допуснато до касационно обжалване по значимия за спора въпрос „Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на поименни акции се отразява върху членствените права на приобретателя на акциите и по-специално – на правото му на иск по чл.74 ТЗ?“ Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: За да обезсили постановения от първата инстанция акт по съществото на спора и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел,че ищците А. и М. Д. не са надлежно легитимирани да оспорват самостоятелно решенията на ОСА с искове по чл.74 от ТЗ,доколкото същите се явяват двама от тримата наследници, притежаващи общо правата върху акциите на техния наследодател. Позовал се е на разпоредбата на чл.177 от ТЗ, ,според която при принадлежност на акцията на няколко лица,те упражняват правата по нея заедно,като е посочил,че неделимото членство в дружеството изисква и съвместна процесуална легитимация при упражняване на членствените права по исков ред. Доколкото в случая исковете не са предявени с участието на всички наследници /в качеството им на задължителни необходими другари/ и чрез общ пълномощник,въззивният съд е намерил , че неспазването на това изискване представлява неотстранима нередовност на исковата молба /с оглед преклузивния срок по чл.74 ТЗ и принципа за диспозитивното начало/,от което е заключил,че предявените искове са недопустими.На доводите на ищците за наличие на самостоятелни акционерни права,произтичащи от придобити чрез джиро по 14 бр. акции от всеки от тях от друг акционер – В. Й.,съдът е отговорил с аргумент от разпоредбата на чл.185 ал.2 ТЗ,че прехвърлителната сделка не може да бъде противопоставена на дружеството,а приобретателите - да упражнят правата,инкорпорирани в акциите, тъй като джирото е вписано в книгата на акционерите след провеждането на Общото събрание на акционерите и завеждането на исковите им молби. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради разрешаването на посочения правен въпрос в противоречие със задължителна практика на ВКС,обективирана в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №52/25.04.2013г. по т.д.№472/12г. на първо т.о. , с което е прието,че вписването в книгата на акционерите, по смисъла на чл.185 ал.2 ТЗ, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството,тъй като самото джиро поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени възникват за титуляра,независимо от последващото вписване.Аналогично разрешение е възприето и в решения № 220 от 14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 839/2010 г. и №204/06.06.12г. по т.д.№898/10г. и двете на второ т.о. на ВКС.Тази практика,имаща постоянен характер, напълно се споделя и от настоящия състав.В съответствие с нея отговорът на поставения конкретен въпрос е,че вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на поименни акции не представлява предпоставка за възникването на членствените права на приобретателя на акциите,включително и на упражняването им по исков ред при оспорване решенията на Общото събрание по чл.74 ТЗ,които се считат възникнали с факта на придобиването на акциите към момента на извършването на джирото. По същество: В производството пред първата инстанция в отговор на възражения на ответника срещу активната процесуална легитимация на В. Д.,последният е поддържал наличие на право на иск на две основания,легитимиращи го като акционер – като наследник на починалия си баща – акционер в дружеството – В. Д.,притежаващ 381 949 броя поименни акции /представляващи 89% от капитала му/ и на самостоятелно основание – като собственик на 14 броя поименни акции,прехвърлени му с джиро,извършено на 02.10.2009г. /преди датата на провеждането на Общото събрание - 07.11.2009г.,чиито решения са оспорени с исковата молба/. Възраженията на ответника срещу наличието на първото от тези основания са обосновани с разпоредбата на чл.177 ТЗ и се заключават до това,че акциите са неделими и в случай на възникнало съпритежаване върху тях /както е при наследяването им от няколко наследника/, правата по тях се упражняват само заедно чрез общ пълномощник,а при предявяването на иск за защита на акционерните права възниква задължително другарство,т.е. искът би бил допустим само при предявяването му от всички съпритежатели на акциите. Доколкото в случая третият от наследниците /малолетният В. Д.,чрез неговата майка и законен представител/ не е оспорил решенията на Общото събрание на акционерите от 07.11.2009г., това, според ответника, прави упражняването на процесуалните права, произтичащи от материалните субективни права върху акциите, само от останалите двама ненадлежно.Това възражение е споделено изцяло от въззивния съд в мотивите му за недопустимост на исковете по чл.74 ТЗ. Срещу второто основание ответникът е поддържал единствено доводи, основани на чл.185 ал.2 ТЗ, за непротивопоставимост спрямо дружеството на извършеното прехвърляне на 14 броя поименни акции по временно удостоверение №11,издадено на името на В. Й.,с оглед неоспорения факт,че дружеството е уведомено за джирото и същото е вписано в книгата на акционерите след провеждането на Общото събрание,а именно – на 10.03.2010г. С оглед даденото по-горе разрешение на правния въпрос мотивите на въззивното решение на САС досежно приложението на разпоредбата на чл.185 ал.2 ТЗ спрямо надлежното упражняване на правото на иск по чл.74 ТЗ от приобретателя на акциите,осъществено след датата на прехвърлянето им, са неправилни. Съдът е следвало да съобрази,че обвързващото спрямо дружеството действие на вписването в книгата на акционерите на извършено джиро се свежда до задължението на същото да допусне до участие в събранието само лицата,вписани в нея като акционери,но липсата на такова не е основание изобщо да бъде отречено наличието на материални права на джиратаря върху прехвърлените му акции,респ. и на произтичащото от тях процесуално право на иск в оспорване на взети на събранието решения.Целта на разпоредбата на чл.185 ал.2 ТЗ с въведеното с нея задължение за вписване е при провеждането на общите събрания да може бъде зачетено като акционер всяко лице,вписано в нея и да съществува яснота относно обема права,с които разполага то при вземането на решения от общите събрания. Наред с това,при представяне пред Общото събрание на временно удостоверение с джиро,легитимиращо едно лице като приобретател на права върху акции, дружеството е задължено да го регистрира и допусне до участие в Общото събрание като акционер, независимо дали прехвърлянето е вписано в книгата.Съответно позоваването на наличие на съществуващи материални права по акции,придобити чрез джиро преди завеждането на исковата молба и без то да е вписано, е достатъчно да обоснове процесуалната легитимация на ищеца в производството по иск по чл.74 ТЗ. Съществуването им може да бъде оспорено в процеса чрез правоизключващи възражения от страна на ответното дружество,насочени към отричане валидното възникване на тези права /напр. нищожност на джирото/ или погасяването им в даден момент преди събранието, доказването на които възражения вече би имало за последица отхвърляне на иска,поради недоказана активна материална легитимация. При липса на оспорване от страна на ответното дружество или при недоказването му,съдът следва да зачете транслативния ефект на джирото тогава , когато то е извършено преди датата на събранието и да приеме иска за допустим,като го разгледа по същество. В случая ответникът не е оспорил валидността на джирото,нито е направил възражението си за антидатиране в предвидения преклузивен срок по чл.193 ал.1 вр. чл.373 ГПК /навел е такива твърдения едва във въззивната жалба/. Поради това въззивният съд е следвало да зачете материалните последици от джирото на част от акциите по временно удостоверение №11,като признае на ищеца качеството акционер,легитимиращ се към датата на оспорваното Общо събрание с 14 бр. акции,придобити в резултат на прехвърлителна сделка и да разгледа предявения от него иск по същество. Поддържаното от ответника възражение за непротивопоставимост на прехвърлянето спрямо дружеството, поради липса на извършено вписване в книгата на акционерите, би било относимо единствено при разглеждането на спора по същество и то само ако към датата на събранието акционерът нито е бил вписан в книгата , нито се е легитимирал с джирото пред Общото събрание,от което същият не би могъл да се позовава на незаконосъобразност поради недопускането му до участие и незачитане правото му на глас. Решението на въззивния съд е неправилно и поради погрешна преценка за приложимостта на разпоредбата на чл.177 ТЗ към надлежното упражняване на правото на иск по чл.74 ТЗ от един или няколко /но не от всички/ съпритежатели на наследените акции. Изводът му за недопустимост , поради наличие на неотстранима нередовност на исковата молба, е основан на въведеното с разпоредбата на чл.177 ТЗ правило,че при съвместно притежаване на една акция, поради неделимия й характер, правата по нея могат да бъдат упражнявани само заедно чрез определен от съпритежателите пълномощник. Налице е формирана към момента задължителна съдебна практика – решение №127/10.02.15г. по т.д.№3197/13г. на второ т.о. на ВКС, определение №88/15.02.16г. по ч.т.д.№2857/15г. на второ т.о. на ВКС и решение №62/28.06.17г. по т.д.№298/16г., приемаща еднозначно и непротиворечиво,че това правило не може да бъде абсолютизирано до степен отричаща възможността всяко от лицата по единното членствено правоотношение /съпритежатели на дружествен дял или акция/ да може да упражнява лично и независимо от останалите отделни членствени права или да отговаря за изпълнението на отделни задължения, имащи строго личен характер,включително и произтичащото от материалните права върху акциите процесуално право на иск. Последното се обуславя от личната преценка на всеки от съпритежателите дали и доколко дадено решение на Общото събрание засяга негови признати от закона и учредителния акт членствени права.Да се приеме,че отделният съпритежател на акции би могъл да действа единствено при условията на съвместна процесуална легитимация,заедно с останалите,означава, при наличие на спор между тях или обикновена незаинтересованост на част от тях, да бъде отречено изобщо правото му на такава лична преценка и да се лиши от право на защита срещу незаконосъобразни решения на Общото събрание, каквито права законът предоставя на лицата,притежаващи качество на акционери /без оглед на това дали черпят правата си на такива на самостоятелно основание или в условията на съпритежание върху акциите/. Не може да бъде възприета тезата на въззивния съд,че съвместното притежание предполага задължително другарство на съпритежателите на акциите в процеса, доколкото , предвид конститутивното действие на решението по чл.74 ТЗ – спрямо всички останали съдружници или акционери , които не са участвали в производството, необходимостта от участието на всички другари,за да би било постановено еднакво спрямо тях решение, е преодоляна. Поради това и с посочената практика по въпроса за приложението на аналогичните разпоредби на чл.132 ТЗ и чл.177 ТЗ е възприето разрешение в смисъл,че за предявяване на иск за защита на членствени права,както срещу дружествата с ограничена отговорност,така и по отношение на акционерните дружества,не се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници/акционери - съпритежатели на дялове/поименни акции като предпоставка за допустимост на иска. Тази практика изцяло се споделя и съобразява от настоящия състав,а излагането на тези съображения води до извод за неправилност на въззивното решение и по останалата част от мотивите за недопустимост на предявения от А. Д. иск по чл.74 ТЗ. Решението на САС следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за разглеждане по същество от друг състав.На основание чл.294 ал.2 ГПК при повторното разглеждане съдът следва да съобрази и направените в настоящата инстанция разноски. Така мотивиран , Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1458/28.06.2013г. по т.д.№2017/12г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане от друг състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.