Ключови фрази


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184


гр. София, 23.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 667 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.248, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на адв. П. С. – процесуален представител на Я. Ш. М., Р. Я. М. и Вилдан Я. С., за изменение на постановеното по делото решение № 60117 от 01.02.2022г. в частта за разноските, като на адв. С. бъде присъдена допълнително сумата 1147,50 лева, представляваща разлика между дължимите се в негова полза разноски за производството пред СГС от общо 13 590 лева и присъдените му такива от 12 442,50 лева, както и сумата 2700 лева, представляваща разлика между дължимите му се разноски за производството пред САС в размер на 9690 лева и присъдените му такива в размер на 6990 лева.
Молителят поддържа, че при присъждане на адвокатско възнаграждение съдът неправилно е изходил от съотношението между цената на предявените искове и уважената част от тях. Позовава се на определение № 7 от 17.01.2022г. по т.д. № 339/21г. на ВКС и определение № 60388 от 09.11.2021г. по ч.т.д. № 338/21г. на ВКС, според които при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК, като последната регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, докато разпоредбата на чл.38 ЗАдв. урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В посочените актове е прието, че в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане, като меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер е принципът на възмездност на адвокатския труд /чл.36, ал.1 ЗАдв./. Поради това молителят намира, че по настоящото дело следва да се изходи от присъденото обезщетение, респ. от защитения от процесуалния представител интерес, и на тази база да се определи полагащото се адвокатско възнаграждение.
Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва направеното искане. Поддържа, че меродавен за определяне на размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. е принципът за възмездност на адвокатския труд, спрямо който се прилага общият процесуален ред – този на чл.78 ГПК, при съотношение между размера на уважената и предявената част от исковата претенция. Поддържа, че не се следва и не е дължимо възнаграждение за процесуално представителство на всеки от ищците поотделно, като при следване на принципа за съобразяване на съотношението между уважената и предявена искова претенция определящ е обемът и видът на работа при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, а не броя на предявените искове. Моли направеното искане да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.
С постановеното по делото решение № 60117 от 01.02.2022г. след частична отмяна на обжалваното въззивно решение ЗК „Лев Инс” АД е осъдено да заплати на Я. Ш. М., Р. Я. М. и Вилдан Я. С., чрез адв. П. С., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по 30 000 лева на всеки от тях /тридесет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр.д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав и решение № 2419 от 06.11.2019г. по в.гр.д. № 575/2019г. на САС, 2 състав/ за неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка С. Х. М. при ПТП, настъпило на 12.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014г. до окончателното плащане, както и да заплати на адв. П. П. С. сумата 2488,50 лева /две хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, и сумата 3654 лева /три хиляди шестстотин петдесет и четири лева/ - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция. В мотивите на решението си настоящият състав е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение за безплатно процесуално представителство съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде определен съгласно Наредба № 1/2004г. и е обвързан с цената на предявения иск, като при частичното му уважаване на процесуалния представител следва да бъде присъдена част от така определеното адвокатско възнаграждение, съответстваща на уважената част от иска. Размерът на адвокатското възнаграждение за въззивната и за касационната инстанция е определен при съобразяване на обжалваемия интерес и на изхода на делото във всяка инстанция.
Настоящият състав намира, че искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските е неоснователно. Не е налице основание за изменение на размера на присъденото на адв. С. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в трите инстанции. Съгласно определение № 417 от 17.10.2018г. по ч.т.д. № 2238/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 496 от 05.12.2018г. по ч.т.д. № 2883/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60414 от 17.11.2021г. по ч.т.д. № 2305/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция, като на процесуалния представител по пълномощие се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съобразно изхода на делото. В определение № 60414 от 17.11.2021г. по ч.т.д. № 2305/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. са изложени съображения, че съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, като в ал. 2 на същия член е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение; съдът го определя в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Въз основа на тези разпоредби е прието, че условие за присъждане на възнаграждение в полза на адвокат, осъществил безплатно представителство по дело, е да са налице условията за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна, относно които не са налице специални норми в ЗАдв., поради което приложение намират разпоредбите на чл.78 ГПК. Изтъкнато е, че между адвоката по чл.38, ал.1 ЗАдв. и насрещната страна не е налице договорно правоотношение, като задължението на последната за заплащане на възнаграждение на адвоката на противната страна произтича именно от отговорността й за разноските. Поради това в случаите на чл.38, ал.1 ЗАдв. съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък на Наредба № 1/2004г., но насрещната страна дължи такава част от него, която е пропорционална на постановеното в полза на страната, представлявана от адвоката при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съобразно правилата на чл.78 ГПК. Добавено е, че насрещната страна не може да бъде поставена в по-неизгодно положение от това, което би имала, ако по отношение на другата страна в процеса не бе осъществена безвъзмездна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв. Настоящият състав споделя тази практика, в съответствие с която е определен размерът на дължимото се на адв. С. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в трите инстанции.
По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. П. С. – процесуален представител на Я. Ш. М., Р. Я. М. и Вилдан Я. С., молба за изменение на решение № 60117 от 01.02.2022г. по т.д. № 667/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: