Р Е Ш Е Н И Е № 113 София, 23.11.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 708 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по две касационни жалби: на И. К. И., Х. Т. А., И. Х. Т. и Т. Х. Т., всичките чрез адвокат А. М. и втора касационна жалба само от Х. Т. А. пак чрез адвокат А. М. срещу решение № 122/13.01.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 649/2010 г. В касационните жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост. Оплакванията и в двете касационни жалби се свеждат до неправилния извод на САС, че нормата на чл.80 ЗЗ /отм./ не намира приложение в конкретния случай, тъй като застрахованият водач на МПС не е бил виновен, а застрахователят не носи отговорност за поведението на собственика на МПС-то, който е допуснал негов автобус да бъде в движение с регенерирана гума, което не е било разрешено от ЗДП. Касаторите искат да се отмени отхвърлителното решение на САС и да се постанови друго, с което да се уважат предявените от тях искове. Подробни съображения излагат в касационните жалби и в писмени защити. Ответникът по жалбите – ЗК [фирма] оспорва касационните жалби по съображения в писмени отговори. [фирма] не взима становище по касационните жалби. С определение № 241/22.03.2012 г., ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по следния материалноправен въпрос: Отговаря ли застрахователят за поведението на собственика на застрахованата вещ - застрахованото МПС, респ. включва ли разпоредбата на чл.80 ЗЗ /отм./ в обхвата на отговорността на застрахователя и поведението на застрахования собственик, довело до настъпване на застрахователното събитие? ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, намира следното: Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Пред Видински окръжен съд /В./ са предявени искове от И. К. И., Х. Т. А., И. Х. Т. и Т. Х. Т. срещу ЗК [фирма] по чл.80 ЗЗ /отм./ за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на загиналата при ПТП Т. А. – съответно дъщеря, съпруга и майка на ищците. При условията на евентуалност искове от същите страни са предявени и срещу [фирма] на основание чл.42 от ЗАв.П вр. с чл.45 и сл. ЗЗД. Ищците твърдят, че тяхната наследодателка е пътувала на 30.11.2004 г. в автобус на втория ответник, застрахован по риска „гражданска отговорност” при първия ответник по междуградска линия София - Видин. В района на [населено място], след спукване на предна гума, автобусът самокатастрофирал. При преобръщането е загинала пътничката в автобуса Т. А.. Водачът, управлявал процесния автобус е оправдан от наказателния съд – видно от приложените решения на Монтански окръжен съд, САС и ВКС, в които е прието, че водачът не е имал възможност да установи, че управлява технически неизправно превозно средство - с регенерирана предна гума, която се е спукала и е причинила самокатастрофата на автобуса. Исковете са частично уважени от В. срещу застрахователя и са отхвърлени срещу втория ответник като погасени по давност. По жалби на ищците само по отношение на отхвърлената част на исковете им срещу първия ответник и на този ответник - ЗК [фирма], но в уважената част на исковете срещу него, САС е отменил решението на В. в уважителната му част по исковете срещу застрахователя и е отхвърлил същите. САС е приел, че доколкото не е установена вина на управляващия автобуса водач, оправдан от наказателния съд, липсва основание за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на застрахователя, поради което исковете срещу него следва да се отхвърлят. САС е приел още, че застрахователят не носи гаранционна отговорност за деликтно поведение на длъжностно лице при собственика във връзка с неизправната предна гума, причинила вредоносния резултат, тъй като не е сезиран с иск по чл.49 ЗЗД, за да обсъжда доводи във връзка с това чия е отговорността измежду други длъжностни лица на собственика на автобуса, различни от водача на автобуса, осъществили подмяната на гумата с вулканизирана такава. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност” се съдържа в чл.80 ал.1 ЗЗ /отм./ и тя е възпроизведена със същия обхват в чл.223 ал.1 КЗ допълнена с разпоредбите на чл.257 ал.1 и чл.267 ал.1 КЗ. Застраховката „Гражданска отговорност” е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност – договорна или извъндоговорна. Рискът при застраховката „Гражданска отговорност” включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл – чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица – чл.46 ал.2, чл.49 и чл.50 ЗЗД. „Гражданска отговорност” за вреди, причинени на трети лица по време на движение и работа с МПС на основание чл.45 и чл.50 ЗЗД могат да носят както собствениците, така и техните водачи - р. № 522/20.10.2008 г. на ВКС по т.д. 274/2008 г., което настоящият състав на ВКС намира за правилно и възприема /чл.291 ал.1 т.1 ГПК/. С оглед разпоредбите на чл.80 ал.1 ЗЗ /отм./ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи собственикът на вещта /чл.45, чл.49 и чл.50 ЗЗД/. Доколкото в настоящия казус е прието /с влязла в сила оправдателна присъда/, че на шофьора на процесния самокатастрофирал автобус не може да бъде вменено във вина обстоятелството, че предната лява гума на автобуса е била възстановена чрез регенерация, поради което е настъпило ПТП-то с МПС, неизправно по смисъла на чл.10 ал.1 т.9 б.„д” ППЗДП, налице са всички предпоставки на чл.80 ал.1 ЗЗ /отм./ да се приеме, че с пускането в движение на собствения си неизправен автобус с регенерирана гума, собственикът на автобуса е нарушил правилата на ЗДП и ППЗДП - чл. 10 ал.1 т.9 б.„д” ППЗДП, което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Щом това е така и при наличие на застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автобуса и ответника - застраховател към момента на застрахователното събитие /застрахователна полица № 100/0071053/, налице са предпоставките на чл.80 ал.1 ЗЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника - застраховател по предявените искове. Като е приел противното и е отхвърлил исковете срещу застрахователя, САС е нарушил разпоредбата на чл.80 ал.1 ЗЗ /отм./, постановил е неправилно решение - отменително основание по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК, което решение следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК. При определяне размера на дължимите и претендирани обезщетения, настоящият състав на ВКС съобрази събраните по делото доказателства относно установените близки взаимоотношенията между ищците и загиналата Т. А. и тяхната възраст, обстоятелството, че към смъртта на А. ищцата Т. Т. е била ученичка, а ищецът И. Т. – студент, че всички ищци са понесли тежко загубата на А.. Съдът съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, приложените от ищците списъци за разноски по чл.80 ГПК, разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК и намира следното: 1. На ищцата И. И. – майка на загиналата при ПТП Т. А. следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. както е претендирано. Следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението, считано от 30.11.2004 г. – датата на ПТП до окончателното плащане. За претърпените имуществени вреди от И. И., свързани с погребението на нейната дъщеря, както и изработка на надгробен паметник следва да се присъди сумата 585.66 лв. със законната лихва от 06.02.2007 г., както е поискано до окончателното плащане. На И. И. се дължат и разноски по делото в размер на 7857.35 лв. – заплатени държавни такси и адвокатски хонорар. 2. На ищеца Х. А. – съпруг на загиналата при ПТП Т. А. следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. както е претендирано. Следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението, считано от 30.11.2004 г. до окончателното плащане. На Х. А. се дължат и разноски по делото в размер на 4590 лв. – адвокатски хонорар. Искът на този ищец за имуществени вреди в размер на 1000 лв. следва да бъде отхвърлен, поради липса на доказателства да са направени разходи от тази страна във връзка с извършване на съответните ритуали. 3. На ищеца И. Т. – син на загиналата при ПТП Т. А. следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. както е претендирано. Следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението, считано от 30.11.2004 г. до окончателното плащане. За претърпените имуществени вреди от И. Т., свързани с погребението следва да бъде присъдена сумата 261.75 лв. със законната лихва от 03.12.2004 г., както е поискано до окончателното плащане. На И. Т. се дължат и разноски по делото в размер на 7337.46 лв. – платени държавни такси и адвокатски хонорар. 4. На ищцата Т. Т. – дъщеря на загиналата при ПТП Т. А. следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. както е претендирано. Следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението, считано от 30.11.2004 г. до окончателното плащане. На Т. Т. се дължат и разноски по делото в размер на 5090 лв. – адвокатски хонорар. Размерът на дължимите разноски от застрахователя ЗК [фирма], съдът определи съобразно представените от ищците списъци на разноските по чл.80 ГПК, както и квитанции за внесени държавни такси и договори за правна помощ. Съдът не присъжда направените от ищците разноски – държавни такси по предявените от тях искове пред В. срещу [фирма], които искове са отхвърлени от В., в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му и не е предмет на касационната жалба. Тези разноски не се дължат от ЗК [фирма]. ЗК [фирма] дължи по сметка на ВКС 2800 лв. - държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК, от внасянето на която са били освободени ищците Т. Т. и Х. А.. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал. 2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 122/13.01.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 649/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица]бл.8 да заплати на И. К. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.19 вх.”Б” ет.5 ап.34 сумата от 30000 лв. /тридесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със законна лихва, считано от 30.11.2004 г. до окончателното плащане, сумата от 585.66 лв. /петстотин осемдесет и пет лв. и 66 ст./ - обезщетение за претърпени имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със законна лихва, считано от 06.02.2007 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 7857.35 лв. /седем хиляди осемстотин петдесет и седем лв. и 35 ст./. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица]бл.8 да заплати на Х. Т. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.19 вх.”Б” ет.5 ап.34 сумата от 30000 лв. /тридесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със законна лихва, считано от 30.11.2004 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 4590 лв. /четири хиляди петстотин и деветдесет лв./. ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Т. А. срещу ЗК [фирма] за сумата 1000 лв. /хиляда лв./ - обезщетение за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица]бл.8 да заплати на И. Х. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.20 вх.”Е” ет.3 ап.111 сумата от 30000 лв. /тридесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със законна лихва, считано от 30.11.2004 г. до окончателното плащане, сумата от 261.75 лв. /двеста шестдесет и един лв. и 75 ст./ - обезщетение за претърпени имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със законна лихва, считано от 03.12.2004 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 7337.46 лв. /седем хиляди триста тридесет и седем лв. и 46 ст./. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица]бл.8 да заплати на Т. Х. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.19 вх.”Б” ет.5 ап.34 сумата от 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със законна лихва, считано от 30.11.2004 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 5090 лв. /пет хиляди и деветдесет лв./. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица]бл.8 на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на ВКС сумата 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лв./ държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.