Р Е Ш Е Н И Е №178 гр. София, 27 октомври 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 847 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационни жалби от подсъдим чрез защитник и от частни обвинители чрез поверениците им срещу въззивно решение № 154/26.04.2016г. по ВНОХД № 210/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата на частния обвинител Ц. С. Ц. се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Позовава се на изложени аргументи в предишни инстанции за висока степен на обществена опасност на деянието, показано явно неуважение от дееца и незачитане на законите. Оспорва възприетото съпричиняване от инстанциите, тъй като нямало техническа възможност за намаляване на скоростта на мотоциклета и формалната забрана за движение на пострадалия по велоалеята не освобождавала подсъдимия от задължението при маневрата десен завой да се убеди, че не създава опасност за движените се направо превозни средства. Моли за изменение на решението и увеличаване на наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода на 4 години при съответен първоначален режим. В становище повереникът уточнява, че се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, като настоява, че условното осъждане нямало да въздейства на подсъдимия поправително и възпитателно. В жалбата на частния обвинител К. Т. И. също се поддържа явна несправедливост на наложеното наказание., като не били оценени правилно обществената опасност на дееца и на деянието, не били преценени съответстващо отегчаващите вината обстоятелства. Деецът нееднократно бил санкциониран за нарушения на ЗДвП, включително през 2009г. за управление на МПС след употреба на алкохол. Не били отчетени последиците от деяние като това върху обществото. Затова се настоява за временно изолиране на дееца от обществото, за да може да преосмисли поведението си и да бъде превъзпитан. В касационната жалба на подсъдимия П. се релевират касационни основания, свързани с нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи срещу възприемането на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза по делото, като се позовават на показания на св.В. Т. за наличието на две ленти на велоалеята, и настъпване на удара в дясната лента. Възприемането на това място на удара според защитата щяло да доведе съдилищата до извод, че водачът не е имал техническата възможност да възприеме мотоциклетиста. Защитата се позовава на извод на въззивната инстанция за неустановеност на мястото на удара и оттам извежда боравенето с предположение, доколкото било пък възприето ,;е мотоциклетистът е бил видим за подс.П.. Позовава се на нарушенията на мотоциклетиста, който изпреварвал отдясно превозните средства в нарушение на 41,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и чл.88, ал.1, т.1 от ППЗДвП, като водачът бил подал ясен светлинен сигнал з промяна на посоката си. В заключение в жалбата се твърди, че не били събрани доказателства, които да установяват виновността на дееца. За наказанието посочва, че било несправедливо, завишено, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, с трудова ангажираност и с оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Иска отмяна на решението и оправдаване на подс.П., алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се оставят без уважение касационните жалби срещу въззивното решение. Според него основното, въз основа на което се основава обвинението е, че при предприемане на завой надясно, той не е осигурил безопасното извършване на маневрата. Начинът по който следва да се установи опасността или безопасността на маневрата, е въпрос на преценка. При всички случаи вдясно от него е имало лента за движение, с която е трябвало да се съобрази, а отчитайки степента на съпричиняване, съдът от въззивната инстанция е постановил законосъобразен и справедлив съдебен акт. Частните обвинители се явяват лично. За ч.о. Ц. се явява повереник, който поддържа представената касационна жалба, оспорвайки жалбата на подсъдимия като неоснователна. Заявява, че маневрата на подсъдимия е изначално опасна, като той не е видял пострадалия, а не е видял дори и другия водач, движил се продължително зад него. Иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за налагане на по строго наказание. Частният обвинител поддържа повереника си. Повереникът на ч.о. И. моли да бъдат уважени и двете касационни жалби. Аргументира се, че жалбата на защитата е неоснователна, като заявява, че не са допуснати твърдените нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Критичното отношение към медико-автотехническата експертиза е неоснователно, тъй като резултатите по нея са в съответствие и хармония с всички останали доказателства по делото. Оплакването относно експертизите определя като голословно, тъй като експертите са оттеглили своето заключение и са представили ново в съдебната фаза. Определя като неоснователно и възражението за липсата на възможност мотоциклетистът да бъде видян. Освен техническата възможност за видимост в страничното огледало отдясно, деецът е длъжен да предприеме всички мерки за безопасност, преди да предприеме завой надясно. Ако причина за това да не забележи пострадалия са затъмнените му задни стъкла, то деецът пак следва да носи според защитата отговорност за поведението си. Моли да се потвърди решението в частта му досежно виновността на дееца, а се уважат касационните жалби относно претендираното и дължимо наказание на подс.П.. Частният обвинител И. се присъединява към повереника си. Подсъдимият П. се явява лично, представлява се от защитник, който пледира за уважаване на касационната жалба. Отново се позовава на това, което не е установено по делото – мястото, където се е намирал мотоциклетиста, преди подсъдимият да започне маневрата. Позовава се на две от експертизите, съгласно които пострадалият не е бил видим, докато според третата е бил. Съдилищата са кредитирали именно третата експертиза, а това противоречи според защитата на останалите доказателства по делото. Пледира да се отхвърлят касационните жалби на частните обвинители, като посочва смекчаващите вината обстоятелства по делото. Подс.П. няма какво да добави в лична защита. При последната си дума подс.П. моли да бъде оправдан, като бил обърнат към огледалата за странично виждане. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 295/18.11.2015г. по НОХД № 598/2015г. на СГС,26-ти състав, но.о., подс.П. е признат за виновен в това, че на 22.10.2013 г. около 22:30 ч. в [населено място], по [улица]е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат" с per. [рег.номер на МПС] в нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на 25-годишния К. К. И.. С тази присъда за извършено престъпление чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години. Наложено му е и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години съобразно чл. 343г от НК. Съдът от първата инстанция е оправдал подсъдимия по обвинението при извършване на престъплението да е нарушил и чл. 35, ал. 2 от ЗДвП. На подсъдимия са възложени и разноските по делото, както и тези на частните обвинители, с присъдата също така е постановено и връщане на мотоциклета на частния обвинител К. И.. С атакуваното с жалби въззивно решение № 154/26.04.2016г. по ВНОХД № 210/2016г. състав на Софийския апелативен съд е потвърдил изцяло посочената присъда, като допълнително е осъдил подсъдимия да заплати разноските на частния обвинител И.. Касационната инстанция намери, че жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценени по същество, жалбите се явяват неоснователни. Въззивната инстанция по време на процеса е възприела установената от първостепенния съд фактическа обстановка, като е изложила множество доводи относно пространствените параметри на произшествието. При спазване на изискванията на чл.154, ал.1 и ал.2 от НПК въззивният състав е изложил съответните съображения защо не възприема доводите на експертните заключения от дос.п-во, т.1-ви, л.127-141, л.162-169 от съд.п-во и пак от дос.п-во, т.2-ри, л.15-24, както и защо отдава предпочитания на комплексната петчленна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, дос.п-во,т.2-ри, л.78-92, съд.п-во,л.104-106. Тези доводи се споделят напълно от касационната инстанция без да възниква необходимост от повторното им излагане. С оглед на това трябва да се отбележи, че в процеса на установяване на фактите, съдилищата не са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила. В съответствие с предявеното обвинение и в унисон с експертните изводи съдилищата са достигнали до правилни и безпротиворечиви фактически изводи, при наличието на показанията на свидетели очевидци като св.К. И. и св.В. Т., последният даващ и най-конкретизираното местоположение на мястото на удара- в дясната лента на велоалеята. Касационната инстанция е задължена да се произнесе единствено в рамките на фактическите положения, установени от предходните съдилища, като в случая не открива недооценени или превратно оценени обстоятелства, които да навеждат на извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдилищата са си служели само с установените факти, като не е основателен доводът за служене с предположения. Даден е отговор на възраженията на защитата – стр.6 от мотивите, л.64 от въззивното производство, предпоследен абзац, който е напълно споделим. Важното обстоятелство в случая е не толкова конкретното разположение на мотоциклетиста на велоалеята, а неговото присъствие на това място. Безспорно е възприето от съдилищата, че неговото присъствие там е било в нарушение на правилата и това правилен извод. Също така обаче той се е движел в дясната част на пътя, оформена като двулентова велоалея, която се явява съседна пътна лента на подс.П.. За последния няма правно значение какво пътно превозно средство управлява постр.К. К. И. и дали това е велосипед или мотоциклет, като и двете са двуколесни. За да извърши маневрата си, за която не се спори, че е подал своевременно светлинен пътепоказател, той е следвало изцяло да навлезе в тази съседна пътна лента. Това е било очевидно и неизбежно видимо за него обстоятелство, с което той е следвало да се съобрази. За да предприеме тази маневра, той е бил длъжен да се убеди , че няма да създаде опасност за участници в движението, които минават покрай него отдясно. Постр.И. е бил участник в движението, а подсъдимият е бил длъжен да го пропусне, пряко следващо от нормата на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Във възраженията на защитата се открива намерение за оспорване на начина, по който подс.П. е трябвало да изпълни задължението, предписано от нормата. Водачът на превозното средство по начало следва да контролира превозното средство, което управлява, но също така следва да наблюдава пътната обстановка в кръга на своята видимост. Законодателят е предвидил и задължения при липсата на видимост, но случаят не е такъв. Наличието на движещо се превозно средство, макар в случая то да е от различен вид, е предвидимо обстоятелство, нещо повече, за определен участък от пътя (по време на движението на подс.П.) то е било и видимо. В тъмната част на денонощието пострадалият е използвал фара на превозното средство за осветяване на пътя. Не е извинително обстоятелство, ако в който да е отделен момент от движението си, подс.П. не е имал видимост или не е виждал превозното средство, управлявано от постр.И.. Наличието на съседна дясна лента, макар и велоалея, е задължавала подсъдимия преди да предприеме маневрата си, да се убеди, че няма да застраши никой движещ се по нея и едва тогава да я продължи, продължавайки да наблюдава обстановката. Без всякакво правно значение е на какво се дължи обстоятелството, че подсъдимият не е възприел движението на мотоциклетиста, тъй като той е бил задължен от закона да стори това и няма доказателства за наличието на непреодолима сила, която да му е попречила да го направи. Деецът носи отговорност дори и ако сам се постави в невъзможност да изпълни задълженията си по закон, а в случая при тази хипотеза на пътно движение и обстановка обективна невъзможност липсва. Не може да се възприеме твърдение, че подс.П. е имал задължение към момента на предприемане на маневрата да пропусне движещите се попътно на тяхната лента за движение пътни превозни средства. Това задължение възниква в един значително по-ранен момент, когато водачът реши да предприеме маневрата. Това означава, че той трябва да се убеди, че тази маневра ще бъде безопасна и едва тогава да я предприеме. За периода, през който пострадалият е застигал превозното му средство, движейки се в съседната дясна лента, т.н. велоалея, изравнил се е с него и практически почти е преминал с дължината на мотоциклета пред автомобила на подс.П., последният не е наблюдавал велоалеята и касационната инстанция не съзира никакво извинително обстоятелство за това. В заключение, постр.И. е имал предимство на преминаване, и независимо, че той го е упражнил не като водач на велосипед, а на мотоциклет, не променя правната природа на това негово право. Практиката на ВС е установила по един недвусмислен начин, че и при извършване на нарушение, водачът с предимство не го губи, той може да го упражни и другите водачи са длъжни да се съобразят с това- в подобен смисъл е решение № 1467/27.12.1974г. по н.д.№ 1373/74г. на ВС,3-то н.о. Материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, доколкото той напълно е съзнавал, че предприема пресичане на съседна дясна лента, където се движат именно такива участници. Това, че постр.И. е управлявал мотоциклет, а не велосипед, не променя характера на задължението на дееца. Той е имал задължението да пропусне движещите се в съседната пътна и дясна лента за движение и не го е спазил. Обстоятелството, че постр.И. е нарушил правилата за движение, движейки се по велоалеята, не променя характера на задължението на подс.П.. С основание тези две нарушения на правилата за движение са субсумирани в бланкетната норма на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. При налагането на наказанието съдилищата са отчели всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е намерен разумния баланс между тях с определяне на наказание към средния размер- от три години лишаване от свобода. При определяне на наказанието и отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства те следва да се възприемат не като чисто математическа величина, а съобразно тяхната относителна тежест при съвкупната преценка. В случая над установените административни нарушения на правилата за движения, част от които по израза на въззивната инстанция, сериозни - за употреба на алкохол и преминаване на забранителен сигнал на светофар, са надделели чистото съдебно минало на дееца и установеното съпричиняване от страна на пострадалия, който с положителност не е имал правната възможност да се движи по велоалеята. В цялост доводите на въззивната инстанция в тази насока следва да се споделят, без да е необходимо да се преповтарят. Не следва да се излагат доводи и относно въззивното потвърждаване на оправдателната част на присъдата, срещу което няма постъпили жалби. Наложеното наказание не е явно несправедливо, липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието най-вече. Подсъдимият се е движел с ниска скорост, проявеното невнимание е в твърде голяма степен задълбочено от нарушението на пострадалия и проява на излишна строгост е наказването с по-тежко наказание. И в този си размер, успоредно с постановеното лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, с приложението на чл.66 от НК могат да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК, най-вече поправителната функция на наказанието. Деецът, ако и да е демонстрирал незачитане на правилата за движение, не се очертава като непоправим, невниманието на пътя ще бъде компенсирано с лишаването от право за този период, през който обществото ще бъде предпазено от възможни негативни прояви като водач на моторно превозно средство. Изложените факти, които са безспорно установени, в рамките на предявеното обвинение и извършеният прецизен правен анализ от страна на въззивната инстанция, логично и закономерно са довели при правоприлагането до неизбежния и логичен резултат, свързан с потвърждаване на осъдителната присъда и налагането, и според касационната инстанция, на справедливо наказание. С оглед на последното съдът приема, че касационните жалби относно наказанието се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 154/26.04.2016г. по ВНОХД № 210/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове