Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
София, 23 септември 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 415/2015 година.
Производството е образувано по искане от защитника на осъдения В. Б. П.-адв. К. М. от АК-София за възобновяване на нохд № 12441/2013год. по описа на РС-София и отмяна на постановената по него присъда, както и на решение № 1352 от 29.12.2014год. по внохд № 3763/2014год. на Софийския градски съд. В искането са релевирани основанията за отмяна на постановените съдебни актове по реда на възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Към искането е постъпило своевременно и касационният състав прие допълнение, с което се развиват допълнителни доводи към оплакването за изразена предубеденост на председателя на първоинстанционния съдебен състав към изхода на делото, което като краен резултат се е отразило при неправилно изградено вътрешно убеждение на съда за виновността на осъдения по предявеното му обвинение. Според защитата, това обстоятелство сочи за нарушено право на осъдения на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6, т.2 от КЗПЧОС и основание за уважаване искането за отмяна на атакуваните съдебни актове, тъй като делото е разгледано от предубеден и по този начин, от незаконен съдебен състав.
Съобразно изложените основания за проверка по гл. ХХХІІІ от НПК се иска отмяна на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването /очевидно и на въззивното решение в потвърдителната му част/ и оправдаване на П., а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане в стадия на досъдебното производство.
В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него и в допълнението основания и доводи и моли за уважаването му.
Представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно е приложен материалният закон. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо отмерено, в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда от 12.06.2014год. по нохд № 12441/2013год. на Софийски районен съд подсъдимият В. Б. П. е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец февруари 2013 година до неустановена дата през месец април 2013 година, в [населено място], от къща, находяща се на [улица], чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Опел кадет” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от свидетеля К. Й. В., е отнел чужди движими вещи, а именно: 7 броя картини с размери 50/40 см., изпълнени с гваш, темпера и туш върху хартия, поставени в дървени чамови рамки с единична стойност 300 /триста/ лева, на обща стойност за седемте картини 2100 /две хиляди и сто/ лева, 1 брой картина с размери 50/40 см., изпълнена с въглен върху хартия с пластмасова черна рамка “Портрет на мъж” на стойност 250 /двеста е петдесет/ лева, 1 брой картина с размери 69/54 см., изпълнена с темпера и туш върху хартия, поставена в дървена черна рамка на стойност 350 /триста и петдесет/ лева, 2 броя картини с размери 70/50 см., изпълнени с гваш, върху хартия, поставени в дървени чамови рамки с единична стойност 350 /триста и петдесет/ лева, на обща стойност за двете картини 700 /седемстотин / лева или всичко - 11 броя картини на обща стойност 3400 /три хиляди и четиристотин/ лева, от владението на В. А. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението в същия период, от същото място и от владението на същото лице да е отнел 1 брой телевизор “Самсунг” на стойност 400 /четиристотин/ лева, 1 пакет свещи на стойност 6 /шест/ лева, 1 брой руски самовар на стойност 40 /четиридесет/ лева, 1 брой бормашина “Б.” на стойност 54 /петдесет и четири/ лева, 1 брой „Зеге” /прободен трион/ неустановена марка на стойност 49 /четиридесет и девет/ лева, 5 броя бронзови пластики с единична стойност 1400 /хиляда и четиристотин/лева или всички пластики на обща стойност 7000 /седем хиляди/ лева, както и досежно разликата над 3400 /три хиляди и четиристотин/ лева до 10 949 (десет хиляди деветстотин четиридесет и девет/ лева като общ размер на отнетите вещи.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът е присъдил в тежест на подсъдимия П. направените по делото разноски.
С решение № 1352 от 29.12.2014год. по внохд № 3763/2014год. на Софийския градски съд присъдата е изменена, като деянието на подсъдимия е преквалифицирано по чл. 194, ал. 1 от НК и той е признат за невинен деянието да е извършил чрез използване на МПС, поради което е оправдан по предявеното обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК срещу влязъл в сила и непроверяван по касационен ред съдебен акт, но разгледано по същество е неоснователно. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, аргументиран с постановяване на присъдата от предубеден състав, не намира подкрепа от данните по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 370, ал. 1 от НПК предварителното изслушване на страните се инициира служебно от съда или по искане на страните, като съдът е оправомощен да вземе решение за провеждане на съкратено съдебно следствие и предоставената му власт е ограничена от закона чрез посочване на критериите, от които трябва да се ръководи при произнасянето по този въпрос. Видно от разпореждането на съдията-докладчик по нохд № 12441/2013год. от 19.07.2013год. той се е разпоредил и насрочил открито съдебно заседание на 10.09.2013год. за предварително изслушване на страните по чл. 370, ал. 1 от НПК и преценка на условията за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК. На 10.09.2013год. пред съда, подсъдимият и защитникът му са изразили несъгласие процесът да се развие по диференцираната процедура, като ход на делото не е даден и разглеждането му е насрочено за 29.10.2013год. На тази дата, в проведеното заседание съдът е разяснил на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК и производството е протекло по общия ред, като чрез събиране и проверка на доказателствата в хода на състезателното производство са създадени условията за пълноценно осъществяване на процесуалните права на подсъдимия. С разпореждането от 19.07.2013год. съдията-докладчик е изпълнил задължението си по чл. 248, ал. 2 от НПК като се е произнесъл с разпореждане по въпросите, свързани с подготвителните действия за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, включително и за предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 1 от НПК- за наличие на законовите предпоставки делото да се разгледа при условията на Гл. ХХVІІ НПК. Тези подготвителни действия са в изпълнение изискванията на процесуалния закон, поради което доводът, че с тях докладчикът/той и председателстващ съдебния състав/ е изразил предубеденост, сочеща на основанието за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК, респ. наличие на оснавание за отмяна на присъдата и на въззивното решение по реда на възобновяването на наказателни дела поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е неоснователен. Не може да се сподели и доводът на защитата, че въззивният състав е нарушил принципа “non bis in idem”, тъй като недопустимо е обсъждал присъдата в оправдателната й част като неправилна. Видно от мотивите към решението СГС е коментирал присъдата в тази й част, като е отправил критика към първоинстанционния съд в дейността му по анализ на доказателствата, стигайки до извода за доказаност на обвинението в целия му първоначално предявен обем, както и за невъзможността присъдата да бъде коригирана в същата част поради липсата на съответен протест. Става въпрос за суверенното право на втората решаваща делото съдебна инстанция да извърши съпоставка и анализ на събрания целокупен доказателствен материал, въз основа на който да изгради вътрешното си убеждение, което не подлежи на касационен контрол, при условие, че са спазени изискванията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Доколкото обсъжданите констатации не са се отразили в неблагоприятни за подсъдимия последици с утежняване на наказателноправното му положение, не може да се приеме, че е налице изразена предубеденост на съдебния състав по отношение на предмета на доказване, която да съставлява допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на въззивния съдебен акт по реда на възобновяването. Неоснователни са твърденията за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълен анализ на доказателствата, което я довело до неправилни изводи от фактическо и правно естество, а от там и до налагането на явно несправедливо наказание на осъдения. Като цяло, СГС е изградил вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Съдът мотивирано е посочил на кои доказателства основава констатациите си и кои от тях не кредитира като недостоверни. Неоснователно се твърди, че на подсъдимия не е била предоставена възможност да даде обяснения пред състава на Софийския градски съд. Такова искане не е направено от подсъдимия и защитата му, видно от съдържанието на въззивната жалба, от трите допълнения към нея и от отразеното в протоколите на съдебните заседания при проведеното съдебно следствие във въззивната инстанция. При положение, че такъв разпит не е бил поискан от защитата или от подсъдимия, упражнявайки лично правото си на защита, провеждането му единствено по инициативата на съда не е задължителен акт, а само по негова преценка. Още повече, че в определението от 15.09.2014год. по чл. 327 от НПК съдът се е мотивирал защо не се налага повторен разпит на подсъдимия П.. Осигуряването на предпоставки за упражняване на процесуалните права на страните е задължение на съда, което, в случая, съдът е изпълнил, видно от съдържанието на въпросите, които е обсъдил в определението. Въззивният съд не е ограничил правото на П. да даде обяснения по обвинението. То не е упражнено, не поради ограничение, създадено от съда, а по усмотрението на подсъдимия. Впрочем, пред първоинстанционния съд, въпреки поканата по чл. 277, ал. 1 от НПК да даде обяснения по обвинението, подсъдимият също се е отказал от тази възможност. Тук следва да се отбележи, че Върховният касационен съд и друг път се е произнасял, че упражняването на процесуалните права на подсъдимия, както и на останалите страни, като средство за защита, е възможно само по волята и свободния им избор. В останалата им част доводите на осъдения срещу обжалваните съдебни актове, придружени със собствен анализ на писмените и гласните доказателства и изводи за несъставомерност на деянието поради недоказаност на обвинението, макар и приведени към основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК по същество са развити на плоскостта на оплакване за необоснованост, което не може да бъде разгледано, тъй като не е между посочените в чл. 348, ал. 1 от НПК основания за проверка, към които препраща нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.Предвид на горното, не се констатираха допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, които биха обусловили необходимост от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като не е налице и твърдяното от защитника нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на П. наказание.
При индивидуализацията му са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК, като мотивирано съдилищата са изложили съображения защо не са налице условията за определяне на наказанието по чл. 55 от НК. При липсата от страна на защитата на контретни доводи по основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК настоящият касационен състав намира, че при правилното съобразяване на обществената опасност на деянието и на дееца, наложеното на осъдения П. наказание не е явно несправедливо, като с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции, поради което и по това основание искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Б. П. за възобновяване на нохд № 12441/2013год. по описа на РС-София и отмяна на постановената по него присъда, както и на решение № 1352 от 29.12.2014год. по внохд № 3763/2014год. на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: