Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 07 февруари 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар л. Г. и с участието на прокурор от ВКП – Н.. Л. изслуша докладваното от съдията Ф. П. наказателно дело № 745/2010 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И. срещу решение № 179/29.09.2010 година постановено но в н о х д № 339/2010 година от Пловдивския апелативен съд. В решението са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. По първото основание се оспорва съставомерността на деянието, с твърдението, че подсъдимият несъзнателно, инстинктивно е взел парите и ги сложил в джоба си, за да помогне на лицето което му ги предало. Твърди се, че не той, а св. И. е осъществила състав на престъпление – това по чл. 307 НК, тъй като тя с поведението си преднамерено е създала условия, за да предизвика даване и получаване на подкуп. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция. По второто основания, твърденията могат да се обобщят като такива в подкрепа на допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата. По третото касационно основание /въведено алтернативно на първото и второто/ за явна несправедливост на наказанието подсъдимият твърди, че по делото са установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което иска определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, като за наложената глоба искането е за приложението на чл. 55 ал. 3 НК – да не се налага това наказание, като наложеното се отмени от ВКС. Аргументите за това искане са свързани с данни за личността на жалбоподателя като лекар и във връзка със семейното му и имотно състояние. Пред касационната инстанция подсъдимият И. се явява лично и поддържа жалбата си по въведените касационни основания, по съображенията изложени в нея. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Позовава се на това, че обвинението е доказано не само с показанията на св. И., но и с показанията на разпитаните като свидетели поемни лица. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Жалбата е ЧАСТИЧНО основателна. С присъда № 66/3.06.2010 година по н о х д № 420/2010 година, състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 12.10.2009 година в[населено място], в качеството си на длъжностно лице – лекар, представител на Н. в Т. към М. [фирма] е поискал и на 13.10.2009 година е приел облага – парична сума от 100 лева, която не му се следва – прест. по чл. 301 ал. 1 НК. За това престъпление му е наложено наказание на основание чл. 54 НК – три години лишаване от свобода, условно с петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 2 500 лева. На основание 301 ал. 4, във вр. с чл. 37 ал. 1, т. 6 НК е лишен от право да заема длъжността „лекар представител на Н. в Т.”, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Бил е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е осъществил по същото време и място състава на престъплението по чл. 301 ал. 3, пр. 2, във вр. с чл. 282 ал. 1 НК. На основание чл. 307а НК е осъден да заплати равностойността на предмета на престъплението – сумата от 100 лева. Иззетите като веществени доказателства 5 броя банкноти от по 20 лева, описани със серийните им номера, са върнати на собственика им – С. И. И.. С обжалваното въззивно решение тази присъда е изменена, като размера на наказанието лишаване от свобода е намален на една година и шест месеца, изпитателният срок - на три години, както и лишаването от права - на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. При проверката по делото се установи, че приетите за установени фактически положения, които се споделят и от настоящата инстанция, са основани на комплексния анализ на събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване. В основата на изводите за виновност на подсъдимия съдилищата са поставили обсъждането на гласните доказателства – показанията на св. И., тези на св. Р. и Р. и на разпитаните като свидетели поемни лица - Ж. и Т.. Последните в съдебно заседание пред първа инстанция, са потвърдили отразеното в протокола за изземване /л. 31 от ДП/, а именно, че подсъдимият е извадил от десния джоб на дънките си парите, които са предмет на обвинение по настоящето дело. Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия пред третата инстанция, че съдилищата неправилно са формирали вътрешното си убеждение, тъй като не са обсъдили възражението на подсъдимия, че той никога не е конкретизирал размера на облагата, която не му се следва. Напротив, при проверката по делото се установи, че и двете предходни инстанции са отделили нарочно внимание както на показанията на свидетелката И., така и на обясненията на подсъдимия в този пункт и по правилата на чл. 305 ал. 3 НПК, поради противоречието на показанията им са изложили съображения защо намират за недостоверни обясненията на И. /вж л. 119 от мотивите към мотивите на присъдата на първата инстанция и стр. 16 от мотивите към въззивното решение/. Поради изложеното е неоснователна тезата на касационния жалбоподател поддържана пред третата инстанция, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК решението за потвърждаване на присъдата на първата инстанция, е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По доводите за явна несправедливост на наказанието : При проверката по делото се установи наличие на основание за частично изменение на въззивното решение по третото касационно основание, за явна несправедливост на наказанието. Следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 354 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие за наказанията лишаване от свобода и от права. Тъкмо обратното, въззивният съд е коригирал присъдата на първата инстанция, която неправилно е приела, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и намалил както размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права, така и размера на изпитателния срок за първото наказание. По отношение на третото наказание, глоба, за което подсъдимият иска да бъде отменено решението в тази част, следва да се има предвид, от една страна, че единствената хипотеза, при която може да се обсъжда това е определяне на наказанията при наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, респ. основанието по чл. 55 ал. 3 НК, която допуска възможност това предвидено наказание, да не се наложи. В конкретния случай не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК. От друга, настоящият състав намира, за недостатъчни аргументите на въззивния съд, с които изрично е основал отказа си да измени присъдата на първата инстанция по отношение на обсъжданото наказание. Той е съобразил общото имотно състояние на подсъдимия и трудовите му доходи, но не е отчел, че именно поради това, че подсъдимият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 94, т. 9 НПК е допуснал и му е назначил служебен защитник. Поради последното съображение, наказанието глоба в размера потвърден от втората инстанция е, несправедливо и следва да се намали до размера на 1000 /хиляда/ лева. Такъв подход е в синхрон и с обсъдените по-горе съображения на въззивния съд за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, дали му основание за намаляване на другите наказания. Поради изложеното, настоящата инстанция намери основание за изменение на въззивното решение само по третото касационно основание за явна несправедливост и само по отношение на наказанието глоба. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 179/29.09.2010 година постановено но в н о х д № 339/2010 година от Пловдивския апелативен съд, само в частта, с която е потвърдена присъдата на Пловдивския окръжен съд № 66/3.06.2010 година по н о х д № 420/2010 година, относно наказанието глоба в размер на 2 500 лева, като намалява размера на това наказание на 1 000 /хиляда/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: