4 Р Е Ш Е Н И Е № 533 София, 30 ноември 2010година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №519 по описа за 2010 година Срещу решение по внохд.№145/2009 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия М. Б. Д.,с която са ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Частните обвинители и повереникът им ,не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 30.06.2010 г. постановено по внохд.№145/2009 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е потвърдена, в наказателно осъдителната й част присъда по нохд.№2714/2007 г. на Окръжен съд гр.Пловдив.В гражданската част, присъдата е отменена,поради оттегляне на гражданския иск и прекратяване на производството по него. С посочената присъда подсъдимия М. Б. Д. е признат за виновен в това на 6.09.2007 г. в гр.Раковски ,при управление на лек автомобил с дк № РВ 8805 ,нарушил правилата за движение - чл.5 ал.1,чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Гидишка,като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата ,поради което и на основание чл.343 а ал.1б В НК вр. с чл.342 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца ,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл.343 Г НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата подсъдимия е оправдан по обвинението да е нарушил чл.6 ал.1т.1и чл.21 ЗДвП, както и чл.3т.1 и 2 и чл.73 ал.1 ППЗДвП. ПО ЖАЛБАТА на под.Д. : Основното оплакване в жалбата е за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата по делото.Според защитата липсва категоричност в извода за часа и причината за смъртта на пострадалата.Липсвала категоричност и за причинната връзка между полученото от пострадалата нараняване, констатирано при първия преглед и причината за смъртта.Незаконосъобразно изводите на въззивния съд по фактите били направени единствено на “оглед на местопроизшествие и на автомобила на подсъдимия извършен от съдебния състав на АС на 10.05.2010 г.”Незаконосъобразно въззивния съд се позовавал на седморната комплексна експертиза,която била оспорена .Нарушено било правото на защита на подсъдимия с отказа на съда да преразпита поискани от защитата свидетели. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства и то по предвидения в НПК процесуален ред. Събраните доказателства и доказателствени средства, подробно и дори детайлно са обсъдени,посочени са кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа.Липсват претендираните пропуски по събиране и оценка на доказателствата.Нещо повече ,обсъждайки приетата фактическа обстановка въззиввния съд ,подробно е обсъдил и всички възражения на защитата изложени във въззивната жалба и касаещи фактическото обвинение.Мотивирани са и всички откази на неоснователни доказателствени искания. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона.Искането за приложението на чл.15 НК ,подробно е обсъдено от инстанционните съдилища и правилно и законосъобразно е оставено без последици/виж л.252 от мотивите на въззивното решение/. Категорично и безпротиворечиво по делото е установено ,че на инкриминираната дата ,при управление на лек автомобил,в нарушение на правилата за движение ,прецизно посочени в съдебните актове,по непредпазливост подсъдимия причинил смъртта на пострадалата,като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобрази всички обстоятелства от значение,приели са че са налице смекчаващи вината обстоятелства и наказанието лишаване от свобода, не следва да бъде изтърпявано ефективно,тъй като целите на наказанието могат да бъдат постигнати с приложението на чл.66 ал.1 НК.Така определено наказанието е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно ,при спазване на процесуалните правила,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№145/2009 г. на Апелативен съд гр.Пловдив ,с което е потвърдена присъда по нохд.№2714/2007 г. на Окръжен съд гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :