5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146 София, 02.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 878/2009 година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр. София против въззивно определение на В. окръжен съд № 493/16.10.2009 год., по в.гр.д.№ 961/2009 год., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател против разпореждане на В. районен съд № 2142/24.07.2009 год., по ч.гр.д.№ 2570/2007 год. и е отхвърлено като неоснователно искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417, т.9 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ Т. М. Г., упражняваща търговска дейност под фирма “Д. - Т. Г.”, гр.В. Т. за сумата 4 833.30 лв.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон, поради което се иска отмяната му. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател [фирма] е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, твърдейки, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за същността на запаси на заповед в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК и необходимостта от представяне на доказателства за удостоверяване настъпване падежа на обективираното в него вземане е в притоворечие с възприетото в ТР № 1/2005 год. по т.д.№ 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, разрешение, както и с трайната практика на ВКС по същия, като израз на която са цитираните съдебни актове на отделни състави на ВКС, на СГС и на В. окръжен съд. Същевременно, според изложеното, доколкото по въпроса за изискуемите се от чл.418, ал.2 ГПК предпоставки за необходимите за заповедното производство доказателства липсва трайна съдебна практика и се касае за сравнително нова регламентация на този институт на процесуалното право, то налице е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение В. окръжен съд е приел, че приложеният запис на заповед от 19.05.2009 год. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя, като поемател срещу ЕТ Г. -издател и платец по ефекта на посоченото в заявлението основание по т.9 на чл. 417 ГПК, но е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу последната поради липсата на доказателства, че документът е бил надлежно предявен, което, според решаващите му изводи, само по себе си изключва редовността на същия от външна страна по см. на чл.418, ал.2 ГПК, тъй като не удостоверява изискуемо и ликвидно парично задължение на длъжника. Допълнително в тази вр. са изложени съображения, че с представената от [фирма] нотариална покана от 07.07.2009 год. на нотариус П. К., макар и връчена лично на длъжника ЕТ Т. Г., която не се е явила на посочения в нея ден и час, не е доказано твърдението за надлежно предявен запис на заповед на платеца , за да е налице годно извънсъдебно основание по см. на чл.417, т.9 ГПК относно обективираното в него вземане. Следователно от решаващите мотиви на обжалвания въззивен съдебен акт налага правен извод, че поставените от частния жалбоподател въпроси на процесуалното право - за същността на запаси на заповед в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК и за необходимите доказателства, удостоверяващи настъпване падежа на обективираното в него вземане, за да е редовен ефекта от външна страна, като обусловили крайния правен резултат по делото се явят значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че в цитираното в частната жалба ТР на ОСТК на ВКС № 1/2005, задължително за съдилищата в страната по горепосочения процесуалноправен въпрос е застъпено становище различно от възприетото от В. окръжен съд, обосновава правен извод, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Що се касае до второто визирано основание - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то наличието на задължителна съдебна практика по същия въпрос, по отношение на която отсъства основание да бъде изоставена, като неправилна или да бъде променена, за да бъде възприета различна, отговаряща на обективно настъпила промяна в условията, при които първата е била създадена, изключва приложението му. ІІ. По основателността на частната касационна жалба: Съгласно чл.417, т.9 ГПК записът на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него може да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на кредитора, щом не е платен на падежа. По силата на чл.418, ал.2 ГПК съдът издава изпълнителен лист след проверка редовността на документа от външна страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая редовността на процесния запис на заповед е безспорна и произтича от наличието на всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ, което правилно и въззивната инстанция е съобразила. Лишено от основание в доказателствения материал по делото, обаче, се явява прието за недоказано твърдение на заявителя, че записът на заповед е предявен на длъжника с нотариална покана. Обстоятелството, че ЕТ Т. М. Г., в качеството си на издател и платец по процесния запис на заповед с падеж “на предявяване” е поканена с редовно връчена и на 08.07.2009 год. чрез нотариус П. К. / рег.№ 580 с район на действие В. районен съд/ нотариална покана от 07.07.2009 год., да се яви на 13.07.2009 год. в 15 ч. в канцеларията на нотариус П. К. за предявяване на менителничния ефект, на която дата лицето не се е отзовало - факт е удостоверен с приложения по делото констативен протокол рег. № 757/13.07.2009 год., т.І, акт 53 на горепосочения нотариус, обосновава правен извод за наличие на установено по делото изискуемо и ликвидно задължение на длъжника. Или доколкото т.3 на ТР № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС не е загубила своето значение и при действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 год., предвид еднаквите принципи и цели на заповедното производство с тези на производството по издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание по чл.237 ГПК/ отм./, то В. окръжен съд е следвало да съобрази дадените в тази вр. задължителни за съдилищата разяснения, според които отказът на издателя на запис на заповед да удостовери, че документът му е предявен, както и укриването на същия , се удостоверя чрез извършване на протест, а при клауза “без протест”, ”без разноски” или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се установят и чрез нотариална покана. Отделен е въпросът, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд не е съобразил и възприетото с цитираното ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС разрешение на въпроса за значението за предявяването на записа на заповед за плащане, според което последното по своята същност представлява необходимо креди торово съдействие за изпълнение на задължението по ценната книга и предпоставка за поставяне на длъжника в забава, но не предявяването на записа на заповед не се отразява на самата изпълняемост на вземането, нито е обърнал въобще внимание на крайно непрецизния диспозитив на първоинстанционното определение. Затова, като не е съобразил всичко гореизложено В. окръжен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и с оглед разпореденото от чл.278, ал.2 ГПК заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде разгледано по същество, като бъде уважено. Видно от съдържанието на процесния запис на заповед налице са всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ. Следователно ценната книга, въз основа на която е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение, попадащ в обхвата на актовете по чл.417 ГПК се явява редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника ЕТ Г.. Обстоятелството, че записът на заповед е с уговорен падеж на “предявяване”, при така установеното с приложената нотариална покана неявяване на неговия издател да удостовери предявяването на ефекта обосновава правен извод за наличие на изискуемо и ликвидно парично задължение на длъжника, поради което искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на заявителя, настоящ частен жалбоподател е основателно. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр.с чл.417, т.9 ГПК и чл.418 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на В. окръжен съд № 493/16.10.2009 год., по в.гр.д.№ 961 / 2009 год., по описа на с.с. ОТМЕНЯ въззивно определение на В. окръжен съд № 493/16.10.2009 год., по в.гр.д.№ 961/2009 год., с което е потвърдено разпореждане на В. районен съд № 2142/24.07.2009 год, по ч.гр.д.№ 2570/2007 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕТ Т. М. Г., упражняваща търговска дейност под фирма “Д.- Т. Г.”, гр.В. Т. да заплати на [фирма], гр. София сумата 4 833.30 лв./ четири хиляди осемстотин тридесет и три лева и тридесет стотинки/ по запис на заповед от 19.05.2009 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.07.2009 год., до окончателното и изплащане, като ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за това вземане. ОСЪЖДА ЕТ Т. М. Г., упражняваща търговска дейност под фирма “Д.- Т. Г.”, гр.В. Т. да заплати на [фирма], гр. София направените по делото разноски в общ размер от 621.67 лв./ шестстотин двадесет и един лев и шестдесет и седем стотинки/. ВРЪЩА делото на В. районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: