Ключови фрази
възнаграждение по договор за изработка * тълкуване на договор * доказателствено значение на фактура * доказателства и доказателствени средства


9
Р Е Ш Е Н И Е


№216


гр. София,02.08.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2411 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 25 от 10.04.2014г. по т.д. № 79/2014г. на Апелативен съд - Б., с което е потвърдено решение № 1 от 17.01.2014г. по т.д. № 45/2013г. на Окръжен съд – Ямбол за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 56 000 лева, представляваща възнаграждение по договор от 16.05.2012г. по три броя актове обр.19 от 03.10.2012г., иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2746,97 лева – мораторна лихва върху главницата от 56 000 лева за периода от 11.10.2012г. до 03.04.2013г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска - 04.04.2013г. до окончателното й плащане, както и в частта за присъдените разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като е постановил решението в противоречие с нормите на чл.20 ЗЗД и чл.301 ТЗ. Сочи се, че противно на клаузата на т.3.1 от договора, предвиждаща удостоверяване на действително извършените работи на всеки етап от строителството чрез съставяне на акт обр. 19, каквато възможност е предвидена и в чл.2, ал.3 от Наредба № 3/ 2003г., въззивният съд неправилно е приел, че протокол обр.19 не е приемателен акт между страните по делото и не удостоверява приемане на извършената работа. Решаващият състав неоснователно се е позовал на липса на реквизити в акта, тъй като той е двустранно подписан, поради което и е недопустимо липсата на някой от уговорените реквизити да бъде поставян в тежест само на едната страна, а другата страна да черпи права от неправомерното си поведение. По отношение на акт обр. 19 е приложима презумпцията на чл.301 ТЗ, тъй като, видно от свидетелските показания, ответникът не се е противопоставил на извършеното без представителна власт действие веднага след узнаването му, с което е потвърдено приемането на извършената работа и на цените. Въззивният съд неправилно е приел, че актът е оспорен, поради което го е изключил от доказателствения материал и не го е кредитирал без да открие производство по чл.193 ГПК. Акт обр.19 е частен свидетелстващ документ, подписан от възложителя, поради което тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху него. В списъка, съставен от ответника за реално извършените работи, посочените цени съвпадат с тези по процесния акт обр.19/ 3.10.2012г., с вече заплатените по предходни актове и с ценовите оферти, за които свидетелите са заявили, че те са съгласувани с изпълнителния директор на ответника. Решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване на договора, като съдът неправилно е приел, че съгласуването на анализните цени е посредством сключването на анекс. Съгласно т.2.4 от договора, изпълнителят е съставил и представил на възложителя анализни цени, предадени и съгласувани с изпълнителния директор на ответника и по тях е извършено частично плащане на актуваните СМР. Решаващият състав е игнорирал практиката на ВКС, че извършването и приемането на работата могат да се установяват с всички доказателствени средства, като е приел, че тези обстоятелства могат да се доказват само с актове по Наредба № 3/ 31.07.2003г. Апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като при оспорване на протокола не е съобразил съдържанието му с оглед на останалите доказателства по делото. Съдът не е обсъдил свидетелските показания, без да изложи мотиви защо не ги кредитира, като от разпита на служителите на ответника се установява, че лицето, подписало протокола от името на възложителя, е било надлежно упълномощено да възлага и приема извършените СМР, като подписва акт обр.19 и фактурата към него, като част от задълженията му, произтичащи от заеманата при ответника длъжност. Актът не е обсъден и анализиран и във взаимна връзка с приетото заключение на ССЕ и установеното от нея, че данъчната фактура е отразена в дневника за покупки на ответното дружество за съответния период, в справката декларация за ДДС и ответникът е ползвал правото на данъчен кредит в пълен размер, с което е налице признание за извършената работа. Въззивният съд неправилно е преценил доказателствената сила на двустранно подписаната фактура и нейното осчетоводяване. В нарушение на процесуалните правила не е изложил мотиви, защо не кредитира неоспореното от страните заключение на вещите лица по СТЕ, които са установили, че описаните в процесния акт обр.19 СМР са действително извършени, като вложените материали отговарят на изискванията на проекта. Неправилно е прието, че след като актове приложение 12 към чл.7 от Наредба № 3/31.07.2003г. не са подписани от изпълнителя, те не доказват отразеното в тях изпълнение на СМР. Съгласно чл.5 от тази наредба, актове обр.12 се съставят по време на проверката на място, независимо, дали възложителят и/ или изпълнителят ще поискат издаването им и независимо дали ще присъстват при съставянето им, като липсващата страна се замества от строителен надзор. В противоречие със закона и договора са и мотивите на съда, че удостоверяването и приемането на работата може да се извърши само с акт обр.7, с който се приемат СМР по част конструктивна, които работи не са предмет на спора, тъй като са заплатени изцяло, а в договора изрично е предвидено, че основание за заплащане на извършените СМР е удостоверяване на действително извършената работа, констатирано с протокол акт обр.19 и издадена фактура. Касаторът-ищец претендира заплащане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, [фирма], счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Според него, неоснователно е твърдението на касатора, че актовете абр.19 са изключени от доказателствата по делото и че по отношение на тях следва да се открие производство по чл.193 ГПК, тъй като без да е оспорена тяхната автентичност, е оспорено тяхното съдържание, като се поддържа, че те не са подписани от оправомощено лице, и в тежест на изпълнителя е да докаже, че СМР, описани в акта, са действително извършени. По делото не са събрани доказателства, които да потвърждават посоченото в актовете обр.19. Извършването им не се установява и от заключението на СТЕ, тъй като 75% от работите са скрити и за тяхното количество и качество се съди от актовете обр.12, които не са подписани от техническо лице на ищеца. Вещите лица са установили, че част от работите, описани в актовете обр.19, на стойност 11 500,36 лева не са извършени. Твърди се, че касаторът е направил невярна интерпретация на свидетелските показания. Не е спазена и изричната форма, в която се възлагат допълнителните работи и тяхната цена – анекс към договора, какъвто не е подписан, а актовете обр.19 не съдържат част от договорените реквизити. Правилно апелативният съд е приел, че осчетоводяването на фактурата не представлява приемане на работата и признание на задължението по нея, тъй като за плащането на работата е необходимо предварителното й приемане, каквото не е установено. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпросите за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи; начина на доказване на възлагане и извършване на работата от изпълнителя и приемането й от възложителя и доказателствените средства за установяване на задължение за възложителя за заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД вкл. за значението на съставен акт обр.19 и доказателствената сила на осчетоводената от страните фактура.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че липсват доказателства за извършване и приемане на работата по см. на чл.266, ал.1 ЗЗД, поради което не е възникнало задължение за ответника - възложител за заплащане на възнаграждение за допълнителните работи по чл.2.4 от договора от 16.05.2012г. Решаващият състав е обосновал този извод с това, че ищецът не е установил по безспорен начин СМР, така както са отразени по количество и стойност в процесните актове обр.19, да са изпълнени, тъй като макар и двустранно подписани, са оспорени от ответника, поради което те не са достатъчно доказателство за извършване на сочените в тях СМР. Те нямат характер по смисъла на ЗУТ на актове за приемане на съответните етапи от строителството по договора, а по-скоро представляват количествено – стойностни актове. От заключението на съдебно техническата експертиза е установено, че актове обр.12, установяващи скрити работи, представляващи повече от 75% от описаните в процесните три акта от 03.10.2012г., не са подписани от техническото лице на изпълнителя, каквото е изискването на чл.7, ал.3 от Наредба № 3/ 2003г. Освен това, включените в процесните актове работи на стойност 11500 лева не са изпълнени и за тях няма съставени актове обр.12. Прието е, че техническата експертиза също не установява количеството и стойността на отразените в актовете СМР, тъй като заключението е изготвено въз основа на оспорените актове обр.19, при наличие над 75% скрити работи, за които СМР актове обр.12 не са подписани от представител на ищеца – касатор, а свидетелят Р. като представител на ответното дружество ги е подписал след подписването на акт обр.19. Изложени са съображения, че липсват и доказателства анализните цени, на които са актувани допълнителните видове работи да са съгласувани със законния представител на ответното дружество по предвидения в т.2.4 от договора ред. Страните са уговорили изрична форма, в която ще възлагат допълнителните работи, включително тяхната цена, а именно чрез подписване на анекс към договора, какъвто липсва. Страните в т.3.1 от договора са уговорили условията, при които възниква задължение за възложителя за заплащане на възнаграждение за извършените работи – удостоверение за извършените СМР за всеки етап от строителството, констатирано от страните по договора с протокол – обр.19, съдържащ минимум реквизити /количество на СМР, качество на извършената работа и вложените материали, наличие на недостатъци, спазване на срока за съответния етап/, като процесните актове обр.19 не съдържа всички от тези реквизити. Споделен е и направения от първоинстанционния съд извод, че осчетоводяването на фактурата не означава приемане на работата и признаване на задължението по нея. Приемането на работата като условие за възникване на задължението за плащане е предвидено, както в разпоредбите на ЗЗД, така и в условията на договора.

По релевираните правни въпроси:
Според решение № 16/ 28.02.2013г. по т.д. № 218/ 2012г. на II ТО на ВКС, при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии - при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание.
Съгласно решение № 65/ 16.07.2012г. по т.д. № 333/ 2011г. на II ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в които са посочени количествата, единичната цена и общата стойност на видовете СМР, по своята същност представлява приемателно-предавателен протокол за конкретно извършени видове работа. По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. Не съществува законова пречка размерът на дължимото възнаграждение са бъде определен при приемането на работата.
С решения № 138/ 17.10.2011 по т.д. № 728/ 2010г. на II ТО на ВКС, решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д. № 593/ 2009г. на II на ВКС, решение № 166/ 26.10.2010г. на II ТО на ВКС, решение №№ 65/ 16.07.2012г. по т.д. № 333/ 2011г. на II ТО на ВКС и други е прието, че ако възложителят е подписал издадена от изпълнителя фактура, тя е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество- възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.
Настоящият състав възприема напълно дадените разрешения по обусловилите допускането на касационен контрол правни въпроси, в противоречие с които е постановено въззивното решение.

По съществото на касационната жалба:
Безспорно по делото е, че на 16.05.2012г. между ответника, [фирма], в качеството на възложител, и касатора–ищец, [фирма], в качеството на изпълнител, е сключен договор за извършване на СМР на обект „Паракотелно и Реконструкция на сгради за преоборудване на завод за олио: Първи етап – подобект корпус „Екстракция” и подобект корпус „Валци и преси”, находящ се в [населено място], съобразно утвърдена техническа документация и Ценово предложение за определяне на единични цени за СМР, неразделна част от договора. Съгласно т.2.4 от същия, допълнителните работи, непредвидени в Ценовото предложение за определяне на единични цени за СМР и възложени от възложителя на обекта, ще се актуват по анализни цени, които изпълнителят ще представи за съгласуване на възложителя при показатели: а/ часова ставка - 3.50 лева; б/ допълнителни разходи -90% върху 3.50 лева; в/ печалба - 5%; г/ доставно-складови разходи върху материалите -5%, като всички условия по възложените допълнителни работи ще се уговарят с анекс към договора. В. в т.3.1. от договора се е задължил да заплати на изпълнителя стойността на изпълнените видове СМР в срок от 5 работни дни след удостоверяване на действително извършената работа на всеки отделен етап, констатирано от страните по договора с протокол акт обр.19 и издадена фактура. Протокол обр.19 съдържа минимум следните реквизити : количество на СМР, качество на извършената работа и вложени материали, наличие на недостатъци, както и дали е спазен срокът за съответния етап.
Основателно е оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и игнориране на събраните от първата инстанция свидетелски показания, без посочване на причината за това. От показанията на заемащия длъжността генерален директор при ответника, подписал процесния договор и отговарящ за всички поделения, вкл. за завода в Я., се установява, че се е наложило извършване на други работи, извън договорените, като допълнителната работа, която е трябвало да се извърши, е възлагана на изпълнителя от него и друг служител на ответника - строителният техник Р., а цените са предлагани от последния на изпълнителния директор на ответника за съгласуване и на тази база е извършвано актуването. Приемането на работата е осъществявано от Р., като част задълженията му, произтичащи от заеманата от него длъжност „инвеститорски контрол” при ответника. От разпита на Р. също се установява, че за непредвидените работи, които е трябвало да бъдат изпълнени, но не са били заложени в цените към договора, той е направил списък, на база на който ищецът е изготвил единични цени /т.нар. анализни цени/, които Р. е одобрил, като преди това ги е представил на генералния и на изпълнителния директор, които не са казали, „нито да, нито не”. Свидетелят сочи, че всеки ден е бил на обекта и ежедневно е приемал работата, като накрая се е съставяла количествена сметка и работата се е отразявала в акт обр.19. От показанията на главния счетоводител на ответника, И., се установява, че процесната фактура, ведно с придружаващия акт за извършена работа /с извършените в него корекции/ са донесени в счетоводството от Р. и е осчетоводена същия ден, като в офиса в С. ежедневно е изпращан опис на всички документи и фактури, които подлежат на плащане, тъй като от там се утвърждават сумите, които трябва да се платят. Според свидетелката, изпълнителният директор, който идвал в завода обикновено на 10 дни, й указал да плати само част от фактурата, сочейки като причина неизвършване на част от работите. Частичното плащане на фактурата е извършено на 12.10.2012г., съгласно приетото заключение на ССЕ.
Въз основа на посочените гласни доказателства настоящият състав приема за основателни твърденията на касатора, че в длъжностната характеристика на Р. като инвеститорски контрол при ответника е било подписването на процесните актове обр.19 за приемане на работата и на фактурата, но дори да се приеме, че при подписването им това лице е действало при липса на представителна власт, действията се считат потвърдени по реда на чл.301 ГПК, тъй като след узнаването им от ответника, същият не се е противопоставил веднага на извършването им. Узнаването от ответника за процесните актове обр.19 и фактура се установява от показанията на главната му счетоводителка, според които в централния офис в С. ежедневно е изпращан опис на всички постъпили в завода документи и фактури. Нещо повече, според показанията й, тя лично е провела разговор с изпълнителния директор, каква част от сумата да бъде платена и той е посочил, че част от работата, за която се търси плащане, не е действително извършена, което също сочи, че законният представител на ответника е бил запознат с видовете и количествата работи, след като е могъл да извърши преценка кои от тях са направени и кои не. Показанията на свидетелката в частта за причината, посочена от изпълнителния директор за неплащане на част от стойността на фактурата, не могат да бъдат кредитирани. Ако сочената причина /неизпълнение на незаплатената част от актуваните СМР без скритите работи, за които няма акт обр.12/ е била налице, извършеното през м.октомври осчетоводяване на пълната стойност на фактурата впоследствие щеше да бъде корегирано, като ответникът нямаше да отрази месец по-късно – на 14.11.2012г. в справката си декларация по ЗДДС право на данъчен кредит в пълен размер, възникването на което право е предпоставено от настъпването на данъчно събитие - извършването на услугата в пълния обем. Дори да се приеме, че изпълнителният директор е заявил на главната си счетоводителка, че причина за непълното плащане по фактурата е липса на реално извършване на част от работите, доколкото адресат на волеизявлението не е другата страна по договора, то липсва противопоставяне по см. на 301 ТЗ на извършените от Р. без представителна власт действия веднага след узнаването, поради което е налице мълчаливо потвърждаване на същите от ответника.
Следва да бъде споделен и довода на жалбоподателя, че в несъответствие с критериите на чл.20 ЗЗД и цитираната практика на ВКС е и направеното от решаващия състав тълкуване на клаузата на т.2.4 от договора, според която условията по възложените допълнителни работи се уговарят с анекс, като за допълнително възложените работи се актуват по анализните цени, изготвени от изпълнителя и съгласувани с възложителя. Въззивният съд не е извел действителната воля на страните, вложена в понятието „анекс” по см. на цитираната клауза, а именно постигането на писмено съгласие между страните относно вида и количеството на допълнителните работи и тяхната цена, съобразно предварително договорени показатели. В случая такова съгласие е изразено от страните с подписването от тях на протоколи акт обр.19 за извършени и приети СМР, в които са посочени количеството, вида и единичната цена на работите, като извършените без представителна власт действия от името на ответното дружество се считат потвърдени по чл.301 ТЗ по съображенията, изложени по-горе. Само от факта, че документът не е наименован „анекс”, не следва извод за липса на съгласие относно възлагането на допълнителните работи и тяхната цена, тъй като от значение е съдържанието, а не наименованието на документа, при установяване на действителната воля на страните.
Основателно е и оплакването на касатора, че в противоречие с чл.20а, ал.1 ЗЗД и практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че от представените протоколи обр.19 и фактурата към него, не се установява извършването и приемането на СМР, описани в протоколите, тъй като протоколите не са актове по см. на ЗУТ. Страните изрично са уговорили в договора, че заплащането на работите ще се извърши в 5 работни дни след установяване на извършената работа с протокол обр.19 и издадена фактура, а не след установяването им чрез други актове по Наредба №3/ 2003г. Следователно, според волята на страните, от значение за приемането на работата по см. на чл.266, ал.1 ЗЗД е подписването от тях на акт обр.19 и на фактура, а не актове по см. ЗУТ. Въззивната инстанция е направила смесване между административните процедури по ЗУТ по приемане. на обекта и приемането на работата по чл.266, ал.1 ЗЗД от поръчващия, по отношение на което от значение са уговорките в договора.
Неправилен е и изводът на апелативния съд, че не е налице основание за плащане на СМР, доколкото протоколите обр.19 не съдържат всички изискуеми по договора реквизити, а именно качество на извършената работа и вложени материали, наличие на недостатъци, както и дали е спазен срокът за съответния етап. Не се установява, нито се твърди, че работите са извършени с недостатъци, съответно не се доказва да е договорен срок за извършването на допълнителните СМР, предмет на актуване, поради което протоколите обр.19 не могат да обективират констатации за наличие на недостатъци, след като такива не са установени, съответно да отразяват спазването на срок, който не е договарен. Протоколът е двустранно подписан от страните без забележки относно качеството на извършените работи и вложените материали, поради което следва да се приеме, че липсата на тези реквизити също не е основание за отказ от плащане на приетите с протоколите работи, за които не е установено от СТЕ, че не са извършени. От заключението на СТЕ се установява, че само част от „скритите” работи на стойност 11 500 лева без ДДС /13 800 лева с ДДС/ не са реално извършени, тъй като единствено за тях няма съставени протоколи обр.12, като неизвършването им се потвърждава и от показанията на св. Р., че материалите са доставени, но взети от изпълнителя при напускането на обекта и от факта на съставяне по-късно на акт за извършването на същите работи от друга фирма. За актуваните с протоколите обр.19 „скрити” работи, за които са подписани от служителя на ответника актове обр.12, не може да бъде споделен извода на апелативния съд, че поради неподписването им от представител на изпълнителя - ищец, работите не са доказани. Както беше посочено по-горе, страните са уговорили приемането на работата по чл.266, ал.1 ЗЗД да се извършва не с актове обр.12, а с протоколи обр.19, поради което ирелевантно за отношенията им е неподписването на протоколите обр.12 от изпълнителя, както и подписването им от името на възложителя от св. Р. след подписването на актовете обр.19, доколкото от показанията на последния се установява, че той е имал постоянни непосредствени впечатления относно извършваната на обекта работа, която е приемал ежедневно, а самото актуване на работите е ставало по-късно.
С оглед изложеното, от двустранното подписване на актове обр.19 и на фактурата, действията по които са потвърдени от ответника при условията на чл.301 ТЗ, осчетоводяване на фактурата и ползването по ней на данъчен кредит в пълен размер от възложителя, свидетелските показания и заключенията на ССЕ и СТЕ, следва извода, че актуваните СМР /без „скритите” работи на стойност 11 500 лева без ДДС/ са договорени от страните, извършени от изпълнителя и приети от възложителя по актуваните цени. Подлежащите на заплащане СМР възлизат на 42 200 лева с ДДС, след приспадане на „скритите” работи на стойност 11 500 лева без ДДС или 13 800 лева с ДДС, за които няма издадени актове обр.12, както и на заплатената на 12.10.2012г. преди завеждането на делото сума от 29787,29 лева по фактурата.
В. в т.3.1. от договора се е задължил да заплати на изпълнителя стойността на изпълнените видове СМР в срок от 5 работни дни след удостоверяване на действително извършената работа на всеки отделен етап, констатирано от страните по договора с протокол акт обр.19 и издадена фактура, поради което 5 работни дни след получаването на фактурата, а именно от 11.10.2012г. ответникът е в забава относно плащането на главницата от 42 200 лева и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължи лихва в размер на 2070,04 лева за периода от 11.10.2012г. до 03.04.2013г., както и лихва за забава от завеждането на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
Предвид изложеното, касационната жалба е частично основателна, като въззивното решение като неправилно следва да се отмени частично и се уважат исковете в посочените по-горе размери. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта за присъдените в полза на ответника по иска разноски за въззивното производство за разликата над 480,52 лева до присъдения размер от 1949,93 лева.
С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 2613,34 лева, а на ответника по касацията – 480,52 лева, изчислени пропорционално на уважената, съответно на отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,


Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 25 от 10.04.2014г. по т.д. № 79/2014г. на Апелативен съд Б., в частта, с която е потвърдено решение № 1 от 17.01.2014г. по т.д. № 45/2013г. на Окръжен съд Ямбол за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 42 200 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор от 16.05.2012г. по три броя актове обр.19 от 03.10.2012г., както и на иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2070,04 – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.10.2012г. до 03.04.2013г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска - 04.04.2013г до окончателното й плащане, както и в частта за разликата над 480,52 лева до 1949,93 лева - присъдени в полза на [фирма] разноски за въззивното производство, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 42 200 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор от 16.05.2012г. по три броя актове обр.19 от 03.10.2012г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2070,04 лева – мораторна лихва върху главницата от 42200 лева за периода от 11.10.2012г. до 03.04.2013г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от 42 200 лева от датата на предявяване на иска – 04.04.2013г. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 10.04.2014г. по т.д. № 79/2014г. на Апелативен съд Б. в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени разноски за касационното производство в размер на 2613,34 лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] направени разноски за касационното производство в размер на 480,52 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.