Ключови фрази
Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта * съкратено съдебно следствие * явна несправедливост на наказанието * правомощия на въззивната инстанция * предпоставки за приложение на чл. 55 НК


Р Е Ш Е Н И Е

№ 468
София, 07 януари 2014г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА




при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1511/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители М. Г., М. П. и Г. П., депозирана чрез повереника им адв.К., срещу въззивно решение №108 от 30.04.2013г. на Апелативен съд- Велико Търново, постановено по внохд № 100/13г.
В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Постъпило е възражение от подсъдимата, чрез защитника й адв.К., с което изцяло се оспорва касационната жалба на частните обвинители.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на въззивната инстанция е правилно, като последната не е допуснала процесуални нарушения, а наложеното наказание е справедливо определено.
Адвокат К., пълномощник на частните обвинители поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Твърди, че са налице нарушения на процесуалния закон, тъй като подсъдимата е оправдана за част от нарушенията на правилата за движение без да има подадена жалба от самата нея.Намира присъдата за явно несправедлива, тъй като нарушенията на правилата за движение са особено груби, а и съдилищата са подценили стойността на човешкия живот.
Подсъдимата Х. Х. и защитникът й, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 16 от 06.03.2013г., постановена по нохд №905/12г., Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимата Х. И. Х. за виновна в това, че на 29.09.2012г. в [населено място], при управлението на л.а.”марка.” с ДК № , нарушила правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДП, чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП и чл.116 от ЗДП и по непредпазливост е причинила смъртта на П. П., като след деянието е направила всичко зависещо от нея оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”Б”, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, чл.342, ал.1 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като я е признал за невиновна да е нарушила правилата за движение –чл.21, ал.1, и ал. 2 от ЗДП.
На основание чл.58а от НК съдът е намалил наказанието с 1/3-от една година лишаване от свобода на осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата
На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по деловодните разноски, както и по тези, направени от частните обвинители.
С въззивно решение № 108 от 30.04.2013г., постановено по внохд №100/13г., Великотърноският апелативен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимата за това да е осъществила деянието, след като е нарушила правилата за движение-чл.5, ал.1 и 2 от ЗДП, чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.116 от ЗДП.В останалата част присъдата е била потвърдена.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимата Х. Х. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.

1.По отношение на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място, в касационната жалба се твърди, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила, като с решението си е оправдала подсъдимата за част от инкриминираните нарушения на ЗДП, без да има искане, отправено с въззивна жалба от подсъдимата или защитата й. Действително въззивното производство е било образувано само по въззивна жалба на частното обвинение, но съдът е упражнил правомощието си по чл.337, ар.1, т.2 от НПК и е приложила закон за същото, еднакво или по-леко престъпление, като е изменил първоинстанционната присъда и е оправдал подсъдимата за три от инкриминираните нарушения на ЗДП, които текстове запълват бланкетния състав на инкриминираното престъпление против транспорта. При тези констатации действията на апелативния съд не са в нарушение на процесуалните правила. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът освен, че не е допуснал нарушения, касаещи правомощията му, той е бил длъжен да оправдае подсъдимата по обвинението за тези нарушения на правилата за движение, за които е констатирал, че не са в причинна връзка със съставомерния резултат. Разпоредбата на чл.314 от НПК визира пределите на въззивната проверка, която включва задължение на въззивната инстанция да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Нещо повече, тя може да отмени или измени първоинстанционната присъда и в необжалваната част, а също така и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
На следващо място, касаторите твърдят, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата.Тези твърдения не са подкрепени с конкретни аргументи, но както беше посочено по-горе, още първата инстанция е изпълнила задължението си да постанови провеждането на диференцираната процедура, след като е установила, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.
Предвид горното, касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да обуславят касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

2.По отношение на възражението за допуснати нарушения на материалния закон.

Част от аргументацията е свързана с индивидуализацията на наложените на подсъдимата наказания и сочи на относимост към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложените наказания. От изложението в жалбата могат да се изведат твърдения за нарушения на материалния закон, във връзка с постановеното оправдаване на подсъдимата по обвинението да е причинила смъртта на пострадалата, в резултат на нарушения на правилата за движение по чл.5, ал.1 и 2 от ЗДП, чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.116 от ЗДП.
Правилно въззивният съд е приел, че подсъдимата с действията си е нарушила само разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДП, която задължава водача на МПС да контролира непрекъснато ППС, което управлява.Този извод съдът е направил въз основа на фактическите констатации, признати от подсъдимата и приети за доказани от съда в производство по Глава двадесета и седма от НПК. Същите установяват, че управляваният от Х. автомобил се е движел с разрешена за населеното място скорост/42 км/ч./, по прав пътен участък, сухо време, добра видимост, липса на пътя на други превозни средства. Същата е загубила контрол над управлявания от нея автомобил, което, наред със завъртането на волана наляво и качването с левите колела през бордюра на левия банкет срещу дом № 9, се дължи само на отклоненото й внимание от намиращото се в автомобила куче. За времетраенето на това отклонение, автомобилът е бил извън контрол от страна на подсъдимата, което е довело до реализиране на удара с пострадалата, намираща се извън пътното платно, на левия банкет по посока за движение на лекия автомобил. При тези фактически положения, въззивният съд правилно е преценил, че нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, са само тези по чл.20, ал.1 от ЗДП. Възраженията в жалбата, че “...опасността е възникнала вътре, в самия автомобил, от кучето, което се превозва в автомобила. При това положение, вместо да спре, водачката продължила да се движи с установената си скорост, като при това се опитва да реагира на възникналата опасност”, са правно неиздържани, доколкото опасността за движението не се извежда от поведението на пътуващите в автомобила лица и превозвани животни, а от обстоятелства, свързани с поведението на останалите участници в движението. Твърдението на касаторите, че подсъдимата не е спазила задължението си да се съобрази с намиращата се на тротоара жена, не е в кореспонденция с установеното по делото, тъй като пострадалата се е намирала, както беше посочено по-горе, извън платното за движение на левия банкет за посоката на движение на автомобила в областта на кофата за боклук. Преценката за това кои правила за движение са нарушени е конкретна, предвид на установените правно релевантни факти и тяхната относимост към изскуемата се причинна връзка с вредоносния резултат. Всички останали житейски укорими аспекти в поведението на водачите на МПС са неотносими при преценката за наказателната съставомерност на реализираните от тях деяния, в каквато насока са част от аргументите на касаторите.
С оглед на горното, следва да се обобщи, че при извършената касационна проверка не бяха констатирани нарушения на материалния закон, допуснати от апелативния съд при постановяване на въззивния съдебен акт.

3.По отношение доводите за явна несправедливост на наказанието.

Явна несправедливост на наказанията частните обвинители са претендирали и пред въззивната инстанция, която обосновано не е възприела възраженията им.
В рамките на проведеното съкратено съдебно следствие съдът е наложил наказания на подсъдимата, спазвайки правилата на чл.373, ал.2 от НПК, които препращат към разпоредбата на чл.58а от НК.Наказанията лишаване от свобода и лишаване от права са индивидуализирани при условията на алинея първа на цитирания текст и тези по чл.54 от НК.В резултат на правилно отчетени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и след като същите са били задълбочено анализирани в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, първата инстанция, респективно въззивният съд са отмерили освен законосъобразни и справедливи по размер наказания. Не са подценени или надценени които и да било относими за определяне на наказанията предпоставки. Правилно съдилищата са приели, че независимо от редицата смекчаващи обстоятелства, не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК. Доводите на касаторите за това, че не са отчети допуснатите от подсъдимата пет тежки нарушения на ЗДП, са неоснователни.На първо място, след постановеното законосъобразно приложение на материалния закон от страна на решаващите съдилища, както беше посочено по-горе, се установява, че подсъдимата е нарушила правилата за движение само по един текст от ЗДП, а именно този по чл. 20, ал.1 от цитирания закон, поради което е недопустимо друго третиране на нейното поведение. На второ място, общественият отзвук и разпространението на даден вид престъпления, принципно е неотносимо към проблематиката, касаеща наказанието. Последното следва да бъде определено в рамките на законоустановеното по вид и размер, но съотнесено към конкретната степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца. На следващо място е необходимо да се посочи, че въззивният съд, независимо от постановеното частично оправдаване е приел в решението си, че видът и размерът на наложените наказания не следва да се променят, отчитайки високата обществена опасност на деянието.
С оглед на горното, настоящата инстанция не намира, че отмерените наказания не са несъответстващи на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
Предвид изложеното, съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 108 от 30.04.2013г., постановено по внохд №100/13г., по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: