4 Р Е Ш Е Н И Е N 216 гр. София ,15.09.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 452 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. А. Д. Т., А. З. Т. и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област са обжалвали възвивното решение на Бургаския окръжен съд № 107 от 07.12.2009г. по гр.д.№ 225/2009г. К. са подали две самостоятелни касационни жалби, но поддържат само тази с вх.№ 50899 от 22.01.2010г. в частта, в която са уважени исковете за собственост за УПИ І-111 и УПИ ІІІ-113 кв.37 по плана на [населено място]. Ответникът не е подал отговор на жалбата по реда на чл.287 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по въпроса владението на терена от собственик на обект в сграда, в която е учредена етажна собственост дава ли право на съсобственик на земята да иска предаване на владението и следва ли да се направи разграничение между позволени действия, свързани с упражняване на правото на собственост от етажните собственици и отнемане на владение на мястото. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Бургаският окръжен съд е отменил частично решението на районния съд [населено място] № 11 от 25.02.2008г. по гр.д.№ 286/2006г. и е уважил ревандикационните искове, предявени от Г. И. Б. против А. Д. Т., А. З. Т. и [фирма] [населено място] за предаване владението на 44.25/374 идеални части от УПИ І-111 кв.37 по плана на [населено място], ревандикационният иск за 36.09 /305 ид.ч. от УПИ ІІ-112 кв.37 по плана на [населено място] е уважен само в установителната му част, а за 62.12 /525 ид.ч. от УПИ ІІІ-113 кв.37 е уважен ревандикационния иск само срещу [фирма] [населено място] като е отхвърлено възражението за подобрения представляващи увеличената стойност на имота вследствие изграждането на четириетажната жилищна сграда в него. По въпроса по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С ревандикационния иск се търси защити правото на собственост, когато е нарушено правомощието на собственика да ползва вещта. Съдържанието на това правомощие е детерминирано от характеристиката на имота. Когато земята е застроена със сграда в режим на етажна собственост всеки от собствениците на отделни обекти в жилищната сграда, независимо дали притежава собственост и върху мястото аналогично на правомощията на суперфициарния собственик има право да ползва мястото, доколкото това е необходимо за осъществяване на правото на собственост върху съответния обект и съсобственикът на мястото не може да иска безусловно предаване на владението. Когато обаче собствениците на отделните обекти предприемат действия, с които отричат правата на съсобственик на мястото, който не притежава или не ползва обект в построената в това място сграда и се отблъсква владението му, той може да предяви ревандикационен иск, включително и когато незастроената част от дворното място има основно предназначение да обслужва сградата поради разполагането на подземни комуникации и подходи към входа на сградата. По основателността на жалбата. В. съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на идеална част от УПИ ІІІ-113 кв.37 по плана на [населено място] с нот.акт № 107/1989г., защото макар в нотариалния акт да са му прехвърлени идеални части от имоти пл.№ 111 и 112 от парцел І, този парцел е отреден в съсобственост с имот пл.№ 113 , при което на основание чл.59 З. /отм./ разпореждането с реална част от общия парцел е било недопустимо. Съдът обаче не е съобразил, че мероприятието, за което е отреден съсобствения парцел - за жилищно строителство, административна сграда Ж. не е раелизирано и регулацията е била променена през 1991г. , с което действието й е отпаднало с обратна сила и са възстановени правата на съсобствениците върху имотите преди образуване на съсобствения парцел. Именно при действието на новата регулация е извършена делба, на нищожността на която на основание чл.75 ал.2 ЗН се позовава Г. Б., между съсобствениците на имоти пл.№ 111 и 112, за които са отредени самостоятелни парцели І-112 и ІІ-112 кв.37 с влязлото в сила решение от 18.11.1991г. по гр.д.№ 2231/1990г. на Бургаския районен съд. Парцел ІІІ-113, който е бил собственост на трето лице Х. К. , придобит от нея с нот.акт 23/1969г. не е бил предмет на делбата, защото не е бил съсобствен на участвалите в нея страни – наследници на П. В.. Този имот е бил продаден на [фирма] [населено място] от собствениците с нот.акт №20/2006г. С оглед на изложеното решението, с което е уважен ревандикационния иск за УПИ ІІІ-113 кв.37 по плана на [населено място] е незаконосъобразно и следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество като искът бъде отхвърлен. По отношение на парцел І-111 кв.37 решението е законосъобразно. С оглед изложението по чл.291 ГПК е неоснователен доводът на касаторите, че искът е недопустим. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на изводите на съда по възражението за придобивна давност. Съдът е извършил цялостна преценка на доказателствата и правилно е приел, че упражняването на фактическа власт от съсобствениците не е достатъчно за придобиването на собствеността по давност. Необходимо е промяната в основанието на владението да намери външна изява и да стане известно на съсобствениците , каквито доказателства по настоящото дело не са събрани. Със завеждането на иска за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане на основание чл.76 ЗН е оспорен титула на собственост на Г. Б., но към този момент ищците не са се позовали на давността, а са се легитимирали като собственици на основание съдебна делба, извършена с участието на неговия праводател и целта на иска е била да се отрекат правата, предмет на договора , оформен с нот. акт 107/1989г. и същият да бъде отменен. Искът е установителен и не прекъсва давността, но и не може да се квалифицира като действие, с което се манифестира своене на вещта като елемент от придобивната давност. Плащането на данъци също не е действие, което е достатъчно да обоснове извод за владение, освен това въз основа на гласните доказателства, които въззивният съд е кредитирал е установено , че ищецът също е осъществявал фактическа власт и макар да не е живял там е посещавал периодично имота и го е поддържал. С оглед на изложеното решението в частта, която е уважен ревандикационния иск за УПИ І-111 кв.37 по плана на [населено място] е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 107 от 07.12.2009г. по гр.д.№ 225/2009г. в частта, която е уважен ревандикационния иск за УПИ ІІІ-113 кв.37 по плана на [населено място] и [фирма] [населено място] е осъден да предаде владението на имота на Г. И. Б. и место него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА , предявен от Г. И. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против [фирма] [населено място] за установяване, че ищецът е собственик на 62.12/525 ид.ч. от УПИ ІІІ-113 кв.37 по плана на [населено място] с площ от 525 кв.м. при граници улици,УПИ ІІ-112 и УПИ V-111 от запад и за предаване на владението на този имот. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с което е уважен ревандикационния иск за 44.25/374 ид.ч. от УПИ І-111 кв.37 по плана на [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: