Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 05.04. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№ 2457/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.307 ал.2 ГПК във вр. с чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] – [населено място], депозирана на 4.10.2015г. в деловодството на Районен съд –Сливен, за отмяна на решение №88 от 9.06.2016г., постановено по в.гр.д. №206/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение №160/29.02.2016г. по гр.д.№2640/2015г. на Районен съд-Сливен. В молбата за отмяна се поддържа, че атакуваното решение на окръжния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до лишаване на молителя от възможност да участва във въззивното производство. Твърди се, че въззивният съд незаконосъобразно не е уважил молбата на [фирма] за отлагане на делото, независимо от обстоятелството, че съдът е бил уведомен за невъзможността за упълномощения от дружеството адвокат да се яви в насроченото открито съдебно заседание, както и за желанието на страната делото да бъде отложено с оглед липсата на юридическа подготовка на управителя на дружеството. Същевременно се твърди, че неправилно във въззивното решение е посочено, че същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като според молителя делото е гражданско с цена на иска над 5 000 лв. и не са налице условията по чл.280 ал.2 т.1 ГПК за необжалваемост на въззивното решение. Излагат се съображения за наличието на касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за отмяна на решението на окръжния съд като са поставени осем процесуалноправни въпроса, за които в молбата се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл.306 ал.3 ГПК е представен писмен отговор на молбата за отмяна от „Р. /България/” ЕАД – [населено място], в който се поддържа, че молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е неоснователна, тъй като на молителя е била осигурена възможността да участва в производството. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание на 8.06.2016г., както и че са били налице законовите изисквания за даване ход на делото и за редовното провеждане на заседанието. С отговора се претендира да бъде оставена без уважение молбата на [фирма] по чл.303 ал.1 т.5 ГПК с присъждане на разноски в полза на банката. С определение №263 от 12.12.2016г., постановено по настоящото дело, касационният състав е приел, че молбата за отмяна на [фирма] е допустима като подадена в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК от заинтересована страна срещу подлежащ на отмяна по чл.303 ал.1 ГПК съдебен акт. В определението е посочено, че независимо от обстоятелството, че в молбата за отмяна се твърди, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, това твърдение не променя характера на молбата на [фирма] като молба за отмяна по чл.303 и сл.ГПК. Настоящият състав е изложил виждането си, че въпросът относно обжалваемостта на въззивното решение е поставен от молителя в контекста на преценката на допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 ал.1 ГПК. В определението са изложени съображения, че въззивното решение на Окръжен съд - Сливен е влязло в сила и може да бъде предмет на отмяна единствено по реда на чл.303 и сл.ГПК. В проведеното открито заседание на 29.03.2017г. процесуалният представител на [фирма] поддържа молбата за отмяна по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки, в които излага аргументи за недопустимост и неправилност на въззивното решение като акцентира върху допуснати от съда процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по чл.146 ал.3 ГПК, както и върху допуснато нарушение на материалния закон относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем. ВКС, ТК, състав на ІІ-ро отд., след като обсъди доводите на страните, намира следното: С решение №88 от 9.06.2016г., постановено по в.гр.д. №206/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен е потвърдено решение №160 от 29.02.2016г. по гр.д.№2640/2015г. на Районен съд-Сливен, с което по реда на чл.422 ал.1 ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на „Р. /България/” ЕАД сумата 19 114.37 лв. – представляваща главница по договор за кредитен лимит по международни кредитни карти и наказателна лихва в размер на 23.09 лв., за които суми е била издадена на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение №2376/8.10.2013г. по ч.гр.д.№3742/2013г. Както бе посочено по-горе въззивното решение е влязло в сила поради необжалваемостта му на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Квалифицирането на делото като търговско е обусловено от търговският характер на сделката по см. както на чл.286 ал.1 ТЗ, така и на чл.286 ал.2 ТЗ. Претенцията на ищеца е основана на твърдяно от „Р. /България/” ЕАД неизпълнение на банкова сделка по см. на чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, сключена между търговци, свързана с упражняваното от тях занятие. Ето защо всички изложени от молителя твърдения за наличието на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, свързани с неговата евентуална недопустимост, респ. неправилност, не са предмет на настоящото производство по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Предмет на молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК са оплакванията на молителя за нарушаване на процесуалните правила от въззивния съд, вследствие на което [фирма] е била лишена от възможност да участва в делото. Въззивното производство по в.гр.д. №206/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е било образувано на 17.05.2016г. по въззивната жалба на [фирма] срещу решение №160/29.02.2016г. по гр.д.№2640/2015г. на Районен съд-Сливен. С определение, постановено в закрито заседание на 19.05.2016г., въззивният състав е приел, че въззивната жалба е допустима, оставил е без уважение доказателственото искане на въззивника за назначаване на графологична експертиза и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание за 8.06.2016г. Призовката за [фирма] за заседанието на 8.06.2016г. е получена на 30.05.2016г. /повече от седмица преди заседанието според изискването на чл.56 ал.3 ГПК/ от пълномощника на дружеството – адвокат П. М. от САК. В разписката, удостоверяваща връчването на призовката, адв.М. е отразила, че „моли за отлагане на делото за друга дата, тъй като на 8.06.2016г. е насрочено дело №423/16г. ВКС”. С допълнение към въззивната жалба вх.№3758/7.06.2016г. адв. М. е поискала отлагане на делото на 8.06.2016г. поради служебната й ангажираност във ВКС по к.д.№423/2016г. Видно от протокола от откритото съдебно заседание на 8.06.2016г. за въззивното дружество се е явила управителя Петя Б., която е заявила, че предоставя на съда дали да се даде ход на делото. Съдът е докладвал писменото становище на адв. М., депозирано на 7.06.2016г. с което моли да не бъде даден ход на делото поради служебната й ангажираност. Въззивният състав е дал ход на делото като е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.142 ал.2 ГПК за отлагане на делото, тъй като” пълномощникът на страната не е представил доказателства относно твърдяната служебна ангажираност, освен това страната се явява в съдебно заседание, а изискването на чл.142 ал.2 ГПК се отнася както до страната, така и до нейния пълномощник.” Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. №206/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК предпоставя лишаването на страната от възможност да участва по делото да е вследствие на нарушаване на съответните правила, респ. - страната да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Правилата, свързани с отлагане на делото, са регламентирани в чл.142 ал.2 ГПК, където е предвидено, че „съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.” С определението си за даване ход на делото въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК, тъй като не са били налице нито една от кумулативно предвидените предпоставки за неговото отлагане – от една страна управителят на [фирма] се е явил в съдебното заседание, а от друга страна пълномощникът на дружеството не е представил доказателства за наличието на препятствие, което страната не може да отстрани. Явяването на управителя на въззивното дружество в съдебното заседание на 8.06.2016г. изключва втората хипотеза по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на решението в случая, когато страната не е могла да се яви лично, поради особени непредвидени обстоятелства. На основание чл.78 ал.8 ГПК /изм. - ДВ бр.8 от 2017г./ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, молителят [фирма] следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество възнаграждение за процесуалната защита от юрисконсулт в производството по чл.307 ал.2 ГПК в размер на 300лв. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] от 4.10.2016г. за отмяна на решение №88 от 9.06.2016г., постановено по в.гр.д. №206/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение №160/29.02.2016г. по гр.д.№2640/2015г. на Районен съд-Сливен. ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на „Р. /България/” - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 300лв. /триста лева/- възнаграждение за процесуалната защита от юрисконсулт. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: