Р Е Ш Е Н И Е № 138 Гр. София, 23 април 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 122/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Л. Н. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 57/2012 год. по описа на Районен съд – гр. Мездра и за отмяна на постановената по него присъда. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Сочи се, че съдът е допуснал нарушение на чл. 303 от НПК и неправилно е осъдил подсъдимия за деяние, извършено през м. август 2007 год., при положение, че всички свидетели сочат, че се касае за м. август 2009 год. Поддържа се искане присъдата на районния съд и потвърждаващото я решение на окръжния съд да бъдат отменени и осъденият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание защитникът на осъдения пледира да бъде възобновено наказателното производство поради наличието на съществено нарушение на процесуалните правила и да бъде отменена присъдата на РС – гр. Мездра. Твърди, че не са налице доказателства за извършено деяние през 2007 год. Осъденият Л. М. моли съда да уважи искането, като излага доводи, че не е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Сочи, че са били спазени процесуалните правила за изменение на обвинението. Изтъква, че са неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изграждане вътрешното убеждение на съда, като са изложени убедителни съображения защо показанията на свид. П. не заслужават доверие. Пледира искането за възобновяване на наказателното производство да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е нeоснователно. С присъда № 25/14. 04. 2014 год. по н. о. х. д. № 5782012 год. Районият съд – гр. Мездра е признал подс. Л. Н. М. за виновен в това, че през м. август 2007 год. в [населено място] брод извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – К. Е. Т., като за извършване на блудството е употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С решение № 82/26. 09. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № 328/2014 год. Врачанският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда по реда на въззивния съдебен контрол. Преди всичко следва да се подчертае, че в производството по възобновяване дейността на първостепенния съд е предмет на проверка само в случаите когато първоинстанционната присъда не е била проверявана по реда на инстанционния контрол по въззивна жалба или протест. В останалите случаи контролът на касационната инстанция обхваща въззивния съдебен акт. Наред с това в производството по възобновяване, също както в касационното такова, фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационният съд е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното и убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Ето защо аргументите на осъдения във връзка с доказателствената съвкупност и с приетата фактическа обстановка следва да бъдат обсъдени от гледна точка на наличието или липсата на съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и с оценката на доказателствата и доказателствените средства. Внимателният прочит на материалите по делото сочи, че всички възражения на осъдения и защитата му в тази насока са неоснователни. Осъществявайки собствен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд се е солидаризирал преди всичко с констатациите на първата инстанция, че осъденият Л. М. е извършил блудствени действия с ненавършилата 14 години К. К., изразили се в принуждаването и със сила и заплашване да опипа половия му член. Този извод съдилищата по фактите са основали върху показанията на пострадалата, на нейната майка – свид. И. Д., на свид. Р. К. – брат на К. К., както и върху тези на свид. К. М. – Инспектор ДПС при ІV РУП – СДВР. Отчетено е било, че както в рамките на наказателното производство, така и извън него – пред посочените свидетели, К. К. последователно е поддържала, че Л. М. е осъществил посегателство над нея, докато гостувала на семейството му в [населено място], като е описвала по идентичен начин пред тях и в хода на съдебното следствие всички негови действия. Съобразено е било, че макар и малолетна към момента на деянието, пострадалата е могла да възприема правилно заобикалящата я действителност и да възпроизвежда вярно своите възприятия за правно значимите обстоятелства, като в същото време съгласно основното и допълнителното заключение на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза не са налице данни за внушаване или фантазиране при пресъздаването на фактите. Заявеното от останалите свидетели правилно е било ценено като производно доказателство, предназначено да провери устойчивостта, неизменността, категоричността и достоверността на показанията на пострадалата К.. След като е констатирал, че е налице съответствие между посоченото от малолетната в хода на съдебното следствие и разказаното от нея пред посочените свидетели окръжният съд убедително е защитил извода си, че показанията на К. К. заслужават доверие досежно факта на осъществено посегателство против половата и неприкосновеност. На следващо място, съдилищата по фактите с основание са приели, че блудствените действия са извършени през м. август 2007 год., в каквато насока е било изменено обвинението. За да направи този извод, както първата, така и въззивната инстанция е взела предвид не само заявеното от свидетелите К. К., Р. К. и И. Д., но и всички останали гласни и писмени доказателства, които са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно действителния им смисъл и съдържание. Вярно е, че пострадалата неизменно е твърдяла, че инкриминираният инцидент е станал през лятото на 2009 год., а в същата насока са и показанията на свид. Д., но съдът е съобразил, че преживяното е било изключително травмиращо за детето и за един дълъг период от време то е останало заключено в съзнанието му, като едва при сходен инцидент с осъдения няколко години по-късно спомените за него са се завърнали; взето е предвид също така, че И. Д. и Р. К. не са очевидци на тези събития, а са пресъздали в хода на съдебното следствие разказаното им от тяхната дъщеря и сестра. Същевременно извън вниманието на предходните съдебни състави не е останало обстоятелството, че пребиваването на свид. К. К. в [населено място] е логически свързано с продажбата на семейното жилище на Л. М., предшествало деянието, и с произтичащото от сделката напускане на [населено място] от страна на осъдения и свид. В. М. и преместването им в посоченото населено място. Въз основа на писмените доказателства – справка изх. № 7242/03. 05. 2012 год. от Агенцията по вписванията и нотариален акт № 40/14. 11. 2006 год., е било прието, че продажбата на недвижимия имот е била осъществена през м. ноември 2006 год. и едва месец след това осъденият и съпругата му са отишли да живеят извън столицата, като престоят им в [населено място] продължил малко повече от година. Потвърждение на това обстоятелство е открито и в показанията на Е. К., който в съдебно заседание на 13. 06. 2012 год. в качеството на свидетел е заявил категорично и недвусмислено, че апартаментът в София бил продаден през 2006 год., а родителите му отишли в [населено място] брод, където останали до края на 2007 или 2008 год. и където през лятото на 2007 год. за около десет дни им гостували внуците им – пострадалата и братчето и, свид. Р. К.. Що се отнася до становището на Е. К. в съдебно заседание на 14. 04. 2014 год., на което се позовава осъденият в искането за възобновяване, следва да се отбележи, че то е депозирано в хода на съдебните прения, като в този стадий от наказателния процес К. е действал не в качеството на свидетел, а като частен обвинител и законен представител на все още малолетната пострадала. Коментираното изявление от 14. 04. 2014 год., че деянието е осъществено през лятото на 2009 год. няма доказателствена стойност, защото по естеството си то не представлява доказателствено средство, свидетелско показание, а довод на една от страните в процеса във връзка с доказаността на обвинението, изискващ аргументиран отговор от съда независимо дали е приет за основателен или не. По-нататък, за верния извод относно датата на деянието от значение са били и показанията на свид. П. П., съгласно които свидетелите К. и Р. К. гостували на баба си и на осъдения в [населено място] през лятото на 2007 год. Съдът с основание се е доверил на заявеното от нея, като е съобразил от една страна липсата на предубеденост или заинтересованост предвид отсъствието на близки родствени или приятелски отношения както с пострадалата и семейството и, така и с осъдения, а от друга страна – че сигурността и убедеността на свидетелката досежно времето на съобщените от нея събития е свързано с важно и съществено за нея обстоятелство – влошаване на здравословното и състояние и двумесечния и престой през есента на 2007 год. в болница за операция. Обсъдени са били и гласните и писмени доказателства (показанията на свидетелите А. Ю. и В. М., изпълнителен лист от 22. 11. 2011 год. за присъждане на обезщетение на осъдения за деликт, осъществен в периода 01. 07. 2009 год. – 31. 12. 2009 год. и констативен протокол на Общинска администрация – [населено място] от 03. 08. 2009 год.), установяващи, че през лятото на 2009 год. осъденият е пребивавал в [населено място], където е бил ангажиран с ремонт на недвижим имот, пострадал от наводнение. Това обстоятелство е послужило на съдилищата по фактите като допълнителен аргумент, че доверие заслужават твърденията на свидетелите П. и Е. К. за посещение на [населено място] от пострадалата през 2007 год. Най-сетне, не са били игнорирани и показанията на свид. П. П.. Съдилищата са подложили на детайлен анализ заявеното от него, че през м. август 2007 год. осъденият М. живял в [населено място] и работил като продавач на сергията на свидетеля. Изложени са били убедителни съображения, че твърденията на П. са изолирани и се опровергават от останалите доказателствени средства. Обсъдено е било обстоятелството, че към момента на разпита свид. П. се намирал в положение на зависимост от осъдения, доколкото последният му е предоставил безвъзмездно подслон. Съобразено е било, че свидетелят не може по убедителен начин да свърже фактите, за които депозира показания с някакво значимо за него събитие, позволяващо му да си спомни с точност времето, през което според него Л. М. му помагал. Всички тези обстоятелства са дали основание на въззивната инстанция да приеме, че показанията на П. П. не отговарят на обективната истина, а са депозирани единствено с цел да подпомогнат защитата на осъдения. В заключение: изводите на въззивната инстанция са изградени в съответствие с процесуалните правила, съдържащи се в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, а присъдата и въззивното решение са постановени при спазване императивните разпоредби на чл. 303 от НПК, поради което не се налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1 от НПК. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Н. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 57/2012 год. по описа на Районен съд – гр. Мездра и за отмяна на постановената по него присъда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.