Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 10.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4052 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу решение от 27.02.15г.по в.гр.дело № 6555/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 20.02.14г.по гр.дело № 47164/13г.на Софийски районен съд,67 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение,с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,предявени от П. С. Д. срещу дружеството. С определение № 1160 от 21.10.15г.настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта,с която е уважен искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ,на основание чл.280 ал.1 г.1 ГПК,по въпроса: следва ли да бъде възстановен на предишната работа работник или служител при дисциплинарно уволнение,извършено в срока на отправено до него предизвестие от работодателя,ако уволнението е отменено,но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието,като е счел,че е разрешен в противоречие с ТР № 2/12г.на ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира,че на поставения за разглеждане въпрос въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС- решение № 291 от 9.10.13г.по гр.дело № 1430/12г.на ІVг.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,включително и с Тълкувателно решение № 2/2012г.на ОСГК на ВКС.Прието е,че заповед за дисциплинарно уволнение, последвала след отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,не отменя действието на последното.С последвала отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконосъобразно трудовото правоотношение се възстановява такова,каквото е съществувало между страните преди уволнението,в неговата пълна идентичност,която обхваща всички права и задължения,произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване.Посочва се,че трудовото правоотношение е възстановено в състояние,при което тече срок на предизвестие и изтичането на срока води до неговото прекратяване. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 8 от 2.10.13г.на управителя на ответното дружество,с която на ищеца П. Д.,на длъжност”застрахователен брокер”,е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,на основание чл.190 т.3 КТ и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,е незаконосъобразна.Направен е извод,че е нарушена разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ – заповедта не е мотивирана,включително и чрез препращането към доклад за ревизия; не са уточнени нарушенията от обективна и субективна страна; не е посочено времето на извършването им.Изложени са и мотиви за недоказаност на нарушенията.По тези съображения са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ се поддържа,че неправилно ищецът е възстановен на работа,тъй като дисциплинарното наказание му е било наложено преди да е изтекъл срокът на отправено му от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.5 КТ.След отмяната на дисциплинарното уволнение срокът на предизвестието е вече изтекъл и не следва да бъде постановено възстановяването му на работа. Ответникът по жалбата И. С. чрез процесуалния си представител адв.П. моли да бъде оставено в сила.Претендира за разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: Решението в частта,с която е уважен искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ,е неправилно.Данните по делото сочат,че на 3.09.2013г.на П. Д. е връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ в 30-дневен срок.Преди изтичане на срока на предизвестието на лицето е наложено дисциплинарно наказание,като заповедта е връчена на 2.10.2013г.С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационното обжалване,след като към момента на отмяна на уволнението като незаконно срокът на отправеното от работодателя предизвестие по реда на чл.328 ал.1 т.5 КТ е изтекъл,искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Ищецът вече не разполага с потестативното право на възстановяване на работа. В останалата част решението е влязло в сила. На основание чл.78 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за тази инстанция съобразно изхода на спора.Пълномощникът на ответника по жалбата е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение.С оглед предмета на разглеждане в настоящото производство – иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на работа, настоящият състав намира,че следва да намали размера на адвокатското възнаграждение на 380 лв,определено съгласно чл.7 т.1 от Наредбата за минималните размера на адвокатските възнаграждения.На основание чл.359 КТ работниците и служителите не плащат такси и разноски в производството,поради което не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя платените от него държавни такси за допускане и разглеждане на касационната жалба. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 27.02.15г.,постановено по в. гр.дело № 6555/14г.на Софийски градски съд В ЧАСТТА ,с която е уважен искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Д. от [населено място], [улица] иск против [фирма] [населено място], [улица] ,с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ ,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „застрахователен брокер”. ОСЪЖДА П. С. Д. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 380 лв /триста и осемдесет/разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.