Р Е Ш Е Н И Е № 380 София, 6 ноември 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети септември ......... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1262 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Добрич. Атакува се въззивна присъда № 14 от 22.05.12 год., постановена по ВНОХД № 143/12 год. по описа на Добричкия окръжен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и „осъждане на подсъдимия” по повдигнатото му обвинение по чл. 280, ал. 1 НК. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Сочат се доводи за неговата основателност. Защитата на подсъдимия моли, протестът да се остави без уважение. Акцентира на защитните доводи, развити към въззивната жалба. Пледира, че дори да се приеме осъществяване на инкриминираното престъпление от обективна и субективна страна, породи неговата формалност, следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, доводите и становищата на страните, намира следното: С присъда № 1 от 30.01.12 год., постановена по НОХД № 00244/11 год. по описа на РС – Генерал Тошево, подсъдимият М. Т. е признат за виновен в това, че на 03.03.10 год. в землището на [населено място], общ. Генерал Тошево, между 80-та и 81-ва гранични пирамиди, превел през границата на страната К. К. от [населено място], общ. Кубрат, без разрешение на надлежните органи на власт и не през определените за това места, поради което и на осн. чл. 280, ал. 1 и чл. 55 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лв. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. Спрямо обвинения К. К. производството е приключило със споразумение по НОХД № 93/11 год. по описа на същия съд, постигнато по реда на глава ХХІХ НПК. С атакуваната въззивна присъда първоинстанционният акт е отменен. Т. на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 280, ал. 1 НК. Постановявайки оправдателната си присъда, окръжният съд е приел, че за да се реализира наказателната отговорност по чл. 280, ал. 1 НК, деецът следва да прекоси държавната граница, ведно с лицето или лицата, които превежда. Този правен извод, от една страна, противоречи на приетите по делото фактически обстоятелства. Както при неуспешния опит К. да прекоси държавната граница, така и на инкриминираната дата 03.03.10 год., когато е преминал на територията на Република Румъния, където е заловен, уговорката между него и Т. е била, последният да го посрещне извън България, преминавайки легално през ГКПП – К., където, обаче, е задържан от българските гранични власти. Според тези факти и правната логика на окръжния съд, Т. би следвало да отговаря за опит да преведе К. през границата на страната. Оправдателната присъда е в противоречие със закона. Съгласно разпоредбите на чл. 280 НК, няма законово изискване деецът да прекоси държавната граница, заедно с преведеното лице или лица. Такова правно решение отсъства и в практиката на ВС, съответно - ВКС от създаването текста на чл. 280 НК /нов, бр. 62/97 год./. Напротив, в новата тълкувателна практика на ВКС е застъпено противното тълкуване. Така в мотивната част на ТР № 2 от 16.07.09 год., н.д. № 2/09 год., т. 4.1 на ОСНК, е застъпено становището, че изпълнителното деяние „преведе през границата на страната” е с идентично съдържание за престъпленията по чл. 159б НК и чл. 280 НК. И в двата случая основание за ангажиране на наказателната отговорност на дееца е създаването на условия за превеждането на другиго през границата на страната. С преминаването на прехвърленото лице отвъд пределите на страната, престъплението е довършено, защото законът не изисква същото условие и за прехвърлящия. Като е оправдал подсъдимия, поради обстоятелството, че не е прекосил държавната граница ведно с преведения К., окръжният съд е нарушил закона и тълкувателната практика на ВКС по приложението му, поради което присъда му е постановена при допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, ето защо протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. Това налага въззивният акт да бъде отменен и делото да се върне на ОС – гр.Добрич, за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 14 от 22.05.12 год., постановена по ВНОХД № 143/12 год. по описа на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр.Добрич. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: