Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 226   гр. София,  11 май 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи април…….....две хиляди и десета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова…...………………………………………в присъствието на прокурора Ат. Гебрев……...……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…..........…наказателно дело № 79 описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. А. С. за възобновяване на ЧНД № 544/2009 г. по описа на Добричкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение от 20.10.2009 г., в сила от 05.11.2009 г., с което е оставена без уважение молбата му за определяне на общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по влезли в сила присъди по НОХД № 17/1996 г. и НОХД № 129/1989 г. В писменото си искане осъденият твърди, че при разглеждане на въпроса за групирането окръжният съд е направил погрешни констатации – за наказанието по НОХД № 129/1989 г. от 2 години лишаване от свобода, което е било отложено по чл. 66 от НК не за 5, а за 3 години, както и за датата на влизане в сила на присъдата по него, която е 10.01.1991 г., а не 16.01.1992 г. Освен това сочи, че е извършил деянието по втората присъда по НОХД № 17/1996 г. след като вече е бил реабилитиран по право. В заключение сочи, че са били налице условията за определяне на общо наказание по реда на чл. 25, вр. 23 от НК, при изпълнението на което да се приспадне предварителното му задържане по НОХД № 129/1989 г. или това да стане по реда на чл. 59 ал. 3 от НК и като е отхвърлил молбата му за това Добричкият окръжен съд е нарушил закона. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд с оглед правилното приложение на материалния закон. Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява. Служебният му защитник поддържа искането и настоява да бъде уважено. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Деянието по НОХД № 17/96 г. е било извършено м. 10.1995 г. или след влизане в сила на присъдата по НОХД № 129/89 г., поради което и правилно е преценено, че отсъстват условията по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в 6 месечния преклузивен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Предмет на молбата за групиране по ЧНД № 544/2009 г. са били наказанията по общо 2 влезли в сила присъди – по НОХД № 129/89 г. и НОХД № 17/96 г. С определението си от 21.10.2009 г. Добричкият окръжен съд е констатирал, че не са налице условията по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, тъй като деянието по втората присъда е било извършено след влизане в сила на първата т. е. те не са в съвкупност. Този извод е верен, макар в мотивите към определението да се съдържа неточна констатация относно изпитателния срок, за който е било отложено наказанието от 2 години лишаване от свобода, както твърди осъдения. Наличната документация ясно е определяла, че първоинстанционната присъда по НОХД № 129/1989 г. е била изменена, като деянието на С. е било преквалифицирано по по-леко наказуем състав по чл. 205 ал. 1, т. 3 от НК и наказанието е било намалено на 2 години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 от НК за срок от 3 години, а не за 5, като в останалата част – за кумулативното наказание лишаване от права за срок от 5 години и конфискация същата е била потвърдена. С окончателното решение на ВС от 16.01.1992 г. в надзорно производство по н. д. № 836/1991 г. присъдата и решението са били преразгледани, като е била отменена единствено наложената конфискация. По това дело има данни, че осъденият е бил задържан в периода 02.11.1987 г. – 20.04.1990 г. (2 години, 5 месеца и 18 дни), което време било приспаднато по чл. 59 от НК с първоинстанционната присъда, която е била ефективна. Практически обаче, след като изпълнението е било отложено по чл. 66 от НК, това приспадане не е намерило реално отражение. Именно поради това осъденият е претендирал предварителното задържане по НОХД № 129/89 г. да бъде приспаднато при изпълнение на наказанието, наложено му с присъдата по НОХД № 17/96 г. – 4 години лишаване от свобода ефективно и което е в основата на претенцията за определяне на общо наказание по тези дела. Това обаче не може да бъде удовлетворено, защото на първо място условието за извършване на това приспадане е наличие на предпоставките по чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК респ. осъждане с две отделни присъди за деяния в съвкупност, което да налага прилагане на чл. 25 ал. 2 от НК или да е налице хипотезата на чл. 59 ал. 3 от НК – задържането на осъдения да е било по друго обвинение, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията може да се приложи чл. 23 ал. 1 от НК. В случая деянието по присъдата по НОХД № 17/96 г., влязла в сила на 07.11.1996 г. е било извършено м. 10.1995 г. или след влизане в сила на присъдата по НОХД № 129/89 г. – на 16.01.1992 г. (с оглед датата на която е постановено решението на ВС в надзорното производство по н. д. № 836/1991 г.) и след изтичане на определения изпитателен срок от 3 години. При това положение условията по чл. 25 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК не са налице, нито тези по чл. 27 ал. 1 от НК. Такова е положението и относно другата възможност за приспадане по чл. 59 ал. 3 от НК, защото задържането на осъдения по НОХД № 129/89 г. е било за обвинение, по което нито производството е било прекратено, нито то е завършило с оправдателна присъда, като съответно не са налице и предпоставките за съвкупност по чл. 23 ал. 1 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. С. за възобновяване на ЧНД № 544/2009 г. по описа на Добричкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение от 20.10.2009 г., в сила от 05.11.2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.