Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * щатно разписание * допълнително споразумение * прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие * срок за изпитване * незаконно уволнение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

С. 24.03.2015г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :


П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5669 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя И., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 199 от 3.06.2013г. по в.гр.д. № 274/14г.на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решение № 67 от 19.03.14г. по гр.д. № 4586 по описа за 2013г. на Районен съд Добрич и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и са присъдени разноски. Искането е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с отхвърляне на предявените искове.

С определение № 1258 от 8.12.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос, касаещ субективното право на работодателя да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ, във всеки момент от съществуването му, по който е констатирано противоречие с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение с № 376 от 26.10.2011г. по гр.д. № 1405/10г. на ІV г.о на ВКС.

В съдебно заседание касаторът се явява лично. Поддържа становището изразено в писмения отговор и желае въззивния акт да бъде потвърден. Позовава се на решения на Районен и Окръжен съд Кюстендил, за които твърди, че са по идентичен казус.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 125 от 17.10.2012г., сключен със срок за изпитване на длъжността „техник автоматизация” в отдел „Е.”.

По предложение на управителя е подписал на 14.10.2013г. допълнително споразумение № 140, по силата на което на основание чл.119, във вр. с чл.70 от КТ е преназначен на новосъздадена длъжност „ръководител на А.”, щатната бройка за която е открита с влязло в сила на същата дата /14.10.2013г./ щатно разписание. Със същото е създадена нова организационна структура на Централното управление – Автоматизирана система за контрол и управление на водоснабдяването /А./. На длъжността е назначен с шест месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.

Със заповед № 63 от 17.10.2013г. трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от посочената дата.

При тези данни, въззивният съд е приел извършеното уволнение за незаконосъобразно, поради нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, въвеждащ изискване за добросъвестност. Съобразявайки краткия срок /уволнението е на третия ден от уговорените шест месеца/, е счел, че работодателят не е целял да провери способността на служителя за изпълнява възложената му нова длъжност и че не му е осигурил необходимите условия, необходими за ефективното й изпълнение.

При тези факти, по въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно установената практика по чл.290 от ГПК /вж. освен посоченото решение с № 376 от 26.10.2011г. по гр.д. № 1405/10г. на ІV г.о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011г. по гр.д.№ 228/10г.на ІІІ г.о., № 716 от 27.12.2010г. по гр.д.№ 253/09г. на ІІІ г.о./ - страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително и три дни след неговото сключване/. Пред вид разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор. Ако по реда за изменение на трудовото правоотношение, по взаимно съгласие, между страните е постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, новата уговорка за срок за изпитване не е недействителна, независимо, че между същия работник и работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение, защото новото е за друга длъжност.

Имайки пред вид така дадения отговор, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради следното:

По делото не е имало спор, че заеманата от настоящия ответник длъжност „ръководител на А.” е различна от длъжността, която е заемал преди при същия работодател – „техник автоматизация” в отдел „Е.”. Касае се е нова длъжност, част от новосъздадена организационна структура, щатната бройка за която е открита с ново щатно разписание от същата дата /14.10.2013г./, от която е и назначението на ответника на основание чл.70 ал.1 от КТ. Длъжността „ръководител на А.” е ръководна, свързана с изпълнения на задължения по структуриране на дейностите в новия отдел, контрол и проверка на служителите, работещи в областта на автоматизираните, компютърните и радио системи, а длъжността „техник автоматизация” е техническа, със задължения по поддръжка на нормалното функциониране на енерго съоръженията. При тези данни, тъй като съществено е променена трудовата функция, не може да се счете, че повторното сключване на трудов договор с ответника на основание чл.70 ал.1 от КТ е в противоречие със забраната по чл.70 ал.5 от КТ. Сключеният договор със срок за изпитване в полза на работодателя, може да бъде прекратен от него във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Преценката е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. По делото няма ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че извършеното уволнение е в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ. Не съставлява недобросъвестносто поведение прекратяването на сключен договор със срок за изпитване след три дни, тъй като законът го разрешава. По делото няма данни работодателят да е възпрепятствал ефективното изпълнение на възложената работа. Обратно – именно пред вид направените констатации за неефективност на системите за диспичеризация, е предприел действия и е създал нова организационна структура - Автоматизирана система за контрол и управление на водоснабдяването, целяща подобрението и усъвършенстване на наличните автоматизирани, компютърни и радио системи, в който смисъл са и ангажираните гласни доказателства по делото.

Обратните изводи на въззивния съд са неправилни, поради противоречието им с горецитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК. О. акт следва да бъде отменен, въпросът решен по същество с отхвърляне на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ поради законосъобразност на извършеното уволнение. Поради обусловеност неоснователен се явява и иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

Представените от касатора решения не могат да бъдат съобразени поради липса на заверка за влизане в сила.

С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държани такси в размер на 80лв.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 199 от 3.06.2013г. по в.гр.д. № 274/14г.на Окръжен съд Добрич и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р. П. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.13 ап.63 срещу [фирма] [населено място], представлявано от управителя И., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 63 от 17.10.2013г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на А.”.

ОСЪЖДА Р. П. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.13 ап.63 да заплати на [фирма] [населено място], представлявано от управителя И. сумата от 80лв./осемдесет лева/, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



П. :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.