Р Е Ш Е Н И Е № 504 гр.София , 17 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното от съдия АТАНАСОВА наказателно дело № 1590/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Я., защитник на подсъдимия И. К. К. срещу решение №102 от 15.07.2014 г.,постановено по внохд №387/13 г.по описа на Апелативен съд-Варна. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с твърдение за непълна, необективна и превратна оценка на събраните доказателства по делото. Посочва се, че изводите на тройната автотехническа експертиза са оценени неправилно от въззивния съд, което пък от своя страна е довело до възприемане на погрешна фактическа обстановка. Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава с това, че АС-Варна е надценил степента и влиянието на неблагоприятните фактори от действителността, аргументирали извода му за управление на МПС с несъобразена скорост. Твърди се, че за подсъдимия опасността е възникнала в момент, в който той обективно не е имал възможност да спре движението, поради което се претендира деянието да е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Моли се атакуваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция или подсъдимия да бъде оправдан. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия-адв.Я. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от решаващите съдилища, свързани с превратна оценка на доказателствения материал, пряко рефлектирала на приложението на материалния закон. Оспорва скоростта на движение на процесния автомобил, разстоянието от което подсъдимият е могъл да забележи купчината сняг, предприемайки изпреварване на движещо се пред него превозно средство и предотвратимостта на удара. Твърди, че не са били налице множество фактори, които да задължават подсъдимия да избере по-ниска скорост от тази, с която се е движел. Заявява, че деянието е случайно и извършеното от И. К. не съставлява престъпление. Моли подсъдимия да бъде оправдан, алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважения, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Подсъдимият и жалбоподател И. К. К., редовно призован не се явява пред касационната инстанция, поради което не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №118 от 03.12.2013 г.,постановена по нохд №819/2013 г., Варненски окръжен съд, НО е признал подсъдимия И. К. К. за виновен в това, че на 27.12.2012 г., на автомагистрала „име”, след километър 390 и пътен възел /име/., в пътно платно посока [населено място],при управление на МПС-л.а.марка „марка” с английски регистрационен номер /номер/ нарушил чл.20 ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на К. И. К., като след деянието направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343 а ал.1 б.”б” във вр.с чл.343 ал.1 б. „в” от НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като го е оправдал за нарушение на правилото на чл.20 ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия И. К. е било образувано внохд №387/13 г. по описа на АС-Варна, приключило с решение №102 от 15.07.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. От съществено значение за решаване на въпроса за виновността на подсъдимия и в тази връзка за правилното приложение на материалния закон е пълното, обективно и всестранно изясняване на релевантните за делото обстоятелства. В конкретния случай тези обстоятелства са свързани със скоростта на движение на процесния автомобил, управляван от подсъдимия; неговата посока на движение и поведението му на пътното платно; атмосферните условия и състоянието на пътя; светлините, на които подсъдимият е управлявал превозното средство и тяхната осветеност пред фронта на автомобила и в ляво, доколкото препятствието на пътя е било разположено в ляво; разстоянието, на което автомобилът се е намирал от купчината сняг, в момента, в който К. обективно е могъл да я възприеме; опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на движение; предотвратимостта на съприкосновението със снежната маса; величината на скоростта /съобразената/, при която това съприкосновение би могло да бъде избегнато. Прочитът на мотивите на въззивното решение от една страна сочи на допуснато от апелативния съд противоречие по отношение на част от възприетите релевантни обстоятелства, а от друга – липса на съображения относно доказателствената обезпеченост на установени фактически обстоятелства, поради което и проверката на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд /която всъщност е предмет на касационен контрол / е изключително затруднена. Следва да се направи уточнението, че касационният съд не може да установява нови фактически положения, а извършвания от него инстанционен контрол е в рамките на възприетите от съдилищата факти и макар да не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса е необходима във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто е настоящият случай. Впрочем в решението си, АС-Варна на три пъти излага фактическа обстановка : първо- такава фактическа картина, каквато самият той е възприел, второ- фактическите констатации на първостепенния съд, за които е отразил, че ги възприема изцяло и трето-резюме на фактите. Аналитична и пълноценна оценка на доказателствата, от които се извеждат фактическите обстоятелства обаче, няма. Това, което се констатира е препис на експертните заключения и устните разяснения на вещите лица в съдебните заседания, а видно от тях, експертите са работили във варианти по отношение на осветеността на фаровете / в зависимост от това дали са на къси или дълги светлини/ и разстоянието, от което подсъдимият е могъл да възприеме купчината сняг, с която е настъпило съприкосновението. Липсата на изискуемия се от закона анализ на данните, съдържащи се в доказателствените източници, е довел въззивната инстанция до допускането на противоречия по отношение на разстоянието, от което водачът на процесния автомобил е могъл обективно да възприеме купчината от сняг, както и относно предотвратимостта на удара с нея. Така, на страница 40 /на гърба/ от съдебното дело, въззивната инстанция е отразила, че водачът „на разстояние 109 метра видял пред себе си натрупаната снежна маса...”. На страница 42 /на гърба/ е посочено, че „препятствието при осветяване на къси светлини е било не по-малко от 170 метра/при движещи се три автомобила-за „марка" -70 метра за лявата осветяема зона и по 50 метра за същата зона на изпреварваните автомобили. Същевременно препятствието при осветяване на дълги светлини е било на не по- малко от 200 метра /при движещи се три автомобила:за „марка" -100 метра в лявата осветяема зона и по 50 метра за същата зона на изпреварваните автомобили”. На стр.43 /на гърба/ пък са отразени две противоположни становища относно разстоянието, на което подсъдимият обективно е могъл да възприеме препятствието-от една страна на 109 метра, а от друга-на 170 метра при къси светлини и на не по-малко от 200 метра при дълги светлини. На следващо място, прочитът на експертното заключение по тройната автотехническа експертиза, изготвено и прието в хода на първоинстанционното производство, също сочи на известни неясноти и противоречия, които впоследствие са се мутиплицирали и в неясните фактическите изводи на апелативния съд. Така при отговор на въпрос 2, експертите са посочили, че водачът е имал обективна възможност да възприеме купчината сняг пред автомобила, когато се е движил непосредствено зад изпреварвания автомобил в лявата пътна лента от 100-120 метра при движение на къси светлини и 150 метра, когато е бил на дълги светлини....”, а при отговор на въпрос 3 са отразили, че „л.а „марка" /управляван от подсъдимия/ се е намирал на разстояние от 87 до 109 метра от купчината сняг към момента, когато се открива видимост към нея. От своя страна в решението си АС –Варна по никакъв начин не е мотивирал защо е избрал стойността от 109 метра /там където, говори за нея/,а не по-ниската стойност от 87 метра, при която удара в снежната маса би бил непредотвратим, и в този смисъл направеното оплакване в касационната жалба е основателно. На следващо място, противоречие се открива в мотивната част на решението на апелативния съд и относно предотвратимостта на съприкосновението между процесния автомобил и купчината сняг. Веднъж съдът е посочил /при отразяване на експертизата/, че при движение на дълги светлини и скорост от 90 км/час автомобилът не е могъл да спре в опасната зона, но би навлязъл с ниска скорост в заснежената маса, а втори път- че снежното препятствие не е било в опасната зона, което е в противоречие с експертното заключение. Нещо повече, ако се приеме, че водачът е имал обективна възможност да възприеме препятствието от 87 метра, то тогава то попада в опасната му зона за спиране-109 метра и ударът в снежната маса е непредотвратим. Констатираните по-горе противоречия налагат да се назначи нова автотехническа експертиза, която да се произнесе по въпросите за осветеността на фаровете на процесния автомобил на къси и дълги светлини, но не само пред фронта на превозното средство, но и в ляво/доколкото препятствието се е намирало от ляво спрямо посоката на движението му/, като се съобрази, че „Опел Вектра” е бил с десен волан. Да бъде дадено ясно и недвусмислено заключение за това, на какво разстояние е бил автомобилът, управляван от подсъдимия, към момента, в който снежната маса /препятствието/ обективно е могла да бъде възприета от водача, като при отговора на този въпрос се съобразят два варианта-1.че пред автомобила на подсъдимия е имало две изпреварвани от него превозни средства, осветеността от техните фарове /къси светлини/, не само напред, но и в ляво, както и разстоянието между снежната маса и средната лента, в която са били разположени тези автомобили, обстоятелството, че „марка” е с десен волан и се съобрази и осветеността на неговите фарове на къси , респективно на дълги светлини както пред фронта му, така и в ляво и 2. че пред автомобила на подсъдимия е имало само един изпреварван автомобил, при съобразяване с осветеността на неговите къси светлини напред и в ляво, разстоянието между снежната маса и средната лента, в която е бил разположен този автомобил, обстоятелството,че „марка” е с десен волан и се съобрази и осветеността на неговите фарове на къси, респективно на дълги светлини както пред фронта му, така и в ляво. Съобразно отговора на тази задача следва да се даде заключение и за предотвратимостта на удара между автомобила и снежната маса, при установената скорост на движение на превозното средство. Ако вещите лица отново посочат, че разстоянието, от което водачът на процесния автомобил обективно е могъл да възприеме препятствието, е в границите на 87-109 метра, следва да обосноват на какво се дължи тази разлика и да посочат коя от двете стойности е по –приемливата и защо. В случай, че при установената скорост на движение на автомобила на подсъдимия, изчислената опасната зона за спиране и разстоянието, от което той обективно е могъл да възприеме препятствието, се окаже, че то попада в опасната му зона за спиране, следва да се изчисли при каква скорост на движение, това съприкосновение не би настъпило. След което за съда съществува задължение да прецени има ли отрицателни фактори от действителността и кои са те, които да налагат допълнително намаляване на скоростта на движение до такава величина, така, че да не се стигне до настъпването на съставомерния резултат. На следващо място, ВКС констатира, че във въззивния съдебен акт липсват каквито и да е било правни съображения за взетото решение. Липсва и отговор на направените възражения от страна на подсъдимия и неговия защитник- за това, че в случая не е налице нарушение на чл.20 от ЗДП; че са оспорени отрицателните фактори от действителността,с наличието на които подсъдимият е следвало да съобразява скоростта си на управление на л.а.;че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Съгласно чл.339 ал.2 от НПК, когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. В настоящият случай липсва какво и да е било обсъждане на направените възражения, като единствено АС-Варна се е задоволил да посочи, че те са неоснователни. Дали първостепенният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и дали е проявил активност за установяване на фактическата обстановка по делото, както и дали мотивите по фактите са „пространни и детайлизирани” /л.43-на гърба от съд.дело/, не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на възраженията на страните, независимо дали тези възражения са по фактите или правото, като изложи собствената си аргументация за тяхното отхвърляне или възприемане, нещо което АС-Варна изобщо не е сторил. Липсата на мотиви по правото, наличието на противоречия в приетите фактически констатации, необсъждането на доказателствената обезпеченост на част от приетите факти и неизлагането на каквито и да е било доводи по повод възраженията на подсъдимия и неговия защитник, правят невъзможно осъществяването на пълноценен касационен контрол върху правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд,съответно правилността на прилагане на материалния закон. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане следва много добре да се обсъдят гласните доказателствени средства в съчетания с данните, съдържащи се в писмените такива, за да се изведат категорични и несъмнени факти, на базата на който да се изграждат изводите по правото. Следва да се назначи и посочената по –горе автотехническа експертиза, чиито изводи да бъдат обсъдени наред с останалите доказателствени източници. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение №102 от 15.07.2014 г.,постановено по внохд №387/2013 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/